ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
ЕПАРХИЯ
Пловдивска
 

Пловдивска епархия е най-голямата по територия и население в България. Тя е известна и с най-голямото си многообразие от етноси и вероизповедания на живеещите на територията й. Територията й е разделена на девет духовни околии – Пловдивска, Пазарджишка, Асеновградска, Хасковска, Карловска, Панагюрска, Пещерска, Смолянска и Ивайловградска духовни околии.
В границите на Пловдивска епархия съществуват 600 храма, около 350 параклиса  и 15 манастира, като в това число не влизат недействащите,запустели и забравени манастири и църкви.
Седалището на Пловдивската митрополия се намира в град Пловдив,в подножието на южните скалисти склонове на едно от седемте Пловдивски тепета, известно като Тексим тепе,административната сграда е разположена в непосредствена близост до митрополитския храм „Света Марина” .Адресът на митрополията е: Пловдив - 4000 ,ул. "Станислав Доспевски" № 14-16 ,Тел. 032 / 623 260
Понастоящем надлежен архиерей на епархията е Пловдивски митрополит Николай.

История на Пловдивска епархия:
Във времето, когато Христовите апостоли и техните ученици тръгват да разпространяват по цялата земя благовестието на св. Евангелие, Пловдив, бил един от най–известните градове в Римската империя, главен град на провинция Тракия. Според църковното предание, онзи който първи донесъл Христовото благовестие в този град, бил св. ап. Ерм, когото св. ап. Павел поздравява в Посланието си до римляни, 16 гл., 14 ст. Св. ап. Ерм основава в града християнска община, на която става и първи епископ. В следващите три века не са известни имената на неговите приемници, но можем да предположим, че това са били местни християни, добре ръководещи своето паство. Интересно сведение за първата християнска община в Пловдив намираме в житието на св. мчк Александър Римски: “Повечето от Тримонциум са християни, дори и първите в града”. Доброто състояние и развитие на християнската община в древния Пловдив проличава и от факта, че при започналото гонение срещу християните при император Диоклециан /286–305 г./, пловдивската християнска общност дала много мъченици за вярата – св. 38 пловдивски мъченици, св. Диносий Станимашки, св. Севериан и св. Мемнос. Мястото на тяхната мъченическа кончина е известно: подземията при Източната градска порта, там където днес се намира старинната църква “Св. Константин и Елена”. Първата църква на лобното място на св. мъченици е била издигната тук, непосредствено след Миланския едикт, издаден от св. цар Константин през 313 г., даващ на християнството правото да съществува свободно и без страх от преследване. През 447 г., когато Атила и неговите хуни превзели града, църквата била разрушена. До това време тя е била посветена на двама от св. мчци - Севериан и Мемнос. При възстановяването й от император Юстиниан Велики /527–565 г./, църквата била посветена на св. цар Константин и майка му Елена.
Сведения за митрополитската катедра в древен Пловдив намираме у гръцкия историк Теофил, живял през втората половина на IV в. От него научаваме името на Пловдивския епископ Евтихий, ревностен привърженик на арианството, под чието ръководство арианите напуснали провеждания във връзка с тяхното лъжеучение събор в Сердика, и организирали такъв в Пловдив /343 г./. На този антиправославен събор арианите подложили на анатема св. Атанасий Александрийски, великия защитник на православното учение и борец срещу ереста на Арий.
След арианина Евтихий, епископ на Пловдив станал Силван, строго православен светител, прочул се още приживе с дара на чудотворство, който взел участие във Втория вселенски събор, проведен през 381 г. в Константинопол и който починал по време на събора. След него епископската катедра била заемана от епископите Франкион и Валентин.
Пловдивската епископия /митрополия/ била една от най – големите. Дори до 451 г. заедно с Траянополската, Адрианополската, Маркианополската и Томската, тя образувала отделен екзархат. През VII в. към нея се числяли Диосполска, Диоклецианополска и Севастополска епископии. През X в. всички епископии в състава на Пловдивската били десет – Пловдивска, Агатоникийска, Лютицка, Скутарска, Левкийска, Влептитска, Драмска, Константийска, Величка и Буковска.
Наличието на немалко раннохристиянски базилики в Пловдив, показва, че той наистина е бил изключително важен християнски център. Най-голямата базилика била тази, в чиято близост днес е разположена Католическата катедрала. Друга по-малка базилика е локализирана под днешната църква “Св. Петка”, а трета - на няколко метра по-далеч в посока югоизток. Раннохристиянска базилика, която може би е била част от манастирски комплекс, е открита и проучена още преди 1944 г. на върха на Джендем тепе. Историческите сведения показват, че и днешните църкви в Пловдив - митрополитската “Св. Марина”, катедралата “Успение Богородично”, “Св. Неделя” и “Св. Димитър”, построени в сегашния си вид през XIX в., са на мястото на много по- стари църкви, началото на които е било в раннохристиянско време.
Раннохристиянски църкви са открити и на не малко места в околностите на Пловдив и в цялата епархия. По-известните са: Червената църква и останките от манстира “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” край Перущица, базиликата край кв. Коматево, Пловдив, край с. Брани поле, край гр. Белово и др.
През по-голямата част от своята ранна и средновековна история, Пловдив е бил град в състава на Византийската империя. Във владенията на Първото българско царство Пловдив влиза при хан Пресиан, а на Второто - при цар Иван Асен II. Той възстановил разрушения от цар Калоян град и издигнал в него величествен катедрален храм, посветен на св. Петка Епиватска /дн. Джумая джамия/. Друг български владетел, сързан по-тясно с християнската история на Пловдив е цар Иван Александър /1331–1371/. Има предположения, че на мястото на днешната катедрала “Успение Богородично”, той изгражда голям манастирски комплекс, посветен на Божията майка, който е бил и значим книжовен център,.
В различни исторически документи се споменават имената на следните Пловдивски епископи, светителствали на Пловдивската митрополитска катедра през средновековието: Василий I /XI в./, Евстатий Никейски, Теодор и Василий II /XII в./, Евфимиан /XIII в./, Дамиан /XIV в./, при когото турците превземат града. През 1307 г. още като млад монах еп. Дамиан оставил препис на богато украсено с миниатюри Евангелие. Той успял да опази Пловдив от унищожение при превземането му, но по-късно при настъпили междуособици между синовете на султан Баязид, загинал мъченически, като бил убит по време на служба в един от пловдивските храмове, след което тялото му било изхвърлено извън градските стени. Предполага се, че храмът, в  който е бил убит светителят Дамян, е днешната арменска църква “Сурп Кеворк”/”Св. Георги”/, която българите изоставят след смъртта на епископа. Сведения за мъченическата кончина на еп. Дамиан Пловдивски дава Константин Костенечки.
Първият Пловдивски митрополит след падането на Второто българско царство под турско робство бил Дионисий, ученик на св. Марк Ефески. Същият по-късно бил избран за Цариградски патриарх.
Един печален факт от историята на епархията е свързан с нейния предстоятел митрополит Гавриил /1640-1672/. Грък по народност, той бил изявен българомразец, който обвинил българите, че подготвят бунт срещу турците. В резултат на неговото обвинение били опожарени 218 църкви и 33 манастира от Смолян до Костенец. 
Краят на XVIII в. и началото на XIX в. бележат възход в духовното състояние на епархията и нейния център – Пловдив. Разведряването на османската политика към другородците и друговерците, довежда до бързо и масово възстановяване на стари и строежа на нови църкви и манастири, на училища и читалища. Пловдив се превръща в голям търговски и занаятчийски център, чиито богати търговци имали представителства дори в далечен Бомбай. Същите търговци, със силно изявено българско самосъзнание, станали и главните ктитори на новостроящите се църкви. Най-известният от тях бил Вълчо Чалъков–Големия. С негови и на роднините му дарения били построени пловдивските църкви: “Св. Константин и Елена” и “Св. Неделя” през 1832 г., “Св. Параскева” /1836 г./, “Св. Димитър” /1838 г./, “Св. Богородица” /1840 г./, “Св. Марина” /1856 г./. Вълко Чалъков бил ктитор и на Бачковския и Рилския манастири, както и на манастирите Зограф и Хилендар на Св. Гора.
Не е случайно, че именно Пловдивска епархия става център на борбата за църковна независимост, приключила тук чак през 1906 г. Виновник за обтягането на отношенията между българи и гърци бил Пловдивският митрополит Хрисант, наследил митрополит Никифор, опитен дипломат, успяващ умело да балансира и поддържа равновесието между двата етноса. За разлика от него, Хрисант, бивш Смирненски митрополит, бил противник на всичко българско и още с идването си забранил в църквите да се пее и чете на църковно-славянски, а славянските надписи в тях заповядал да бъдат заменени с гръцки. Омразата на митрополит Хрисант към българските православни християни била толкова голяма, че дори Цариградската патриаршия не могла дълго да си затваря очите и го отзовала. Все пак трябва да бъде отбелязано, че на неговата инициатива се дължи построяването на митрополитския храм “Св. Марина” и възстановяването на Белащинския манастир “Св. Георги”. Митрополитите след Хрисант, Паисий, който бил албанец, и българинът Панарет, застанали изцяло зад българската кауза, като митрополит Панарет бил и един от най – активните строители на Българската Екзархия.
Особено значима за развитието на епархията е ролята на Пловдивския митрополит Максим /1906–1938 г./. По негово време Пловдивска епархия е с площ 18 632 кв. км. През 1912–1914 г. под негово ръководство са съставени две комисии по покръстването на българомохамеданите в Родопите. През 1914 г. в Пловдив се установява за постоянно Цариградската духовна семинария. След 1918 г. епархията става гостоприемен дом за много руски белоимигранти, като част от тях стават нейни клирици. През 1922 г. на руснаците е предоставен Горноводенския манастир “Св. Кирик”, в който те основават Пастиро–богословско училище, ръководено от архиепископ Дамиан Царицински. В Пловдив им е предоставен храм “Св. Димитър”, обгрижван от тях до 1964 г.
Предстоятел на Пловдивската митрополитска катедра, преди избирането си за пръв български патриарх след премахване на схизмата, е митрополит Кирил. Изцяло във времето на атеистичния комунистически режим преминава служението на Пловдивския митрополит Варлаам. Негов приемник през 1987 г. става митрополит Арсений. През 2007 г., след кончината на митрополит Арсений, за Пловдивски митрополит бе избран Знеполски еп. Николай.
 
Храмостроенето и благоукрасяването на храмове в Пловдивска епархия върви редом с активното развитие на нейния литургично-богослужебен и духовно-образователен живот, на културно-просветното й и социално-ангажирано служение.
Нови храмове се строят в Пловдив, Септември, Асеновград и в много села. Само в Пловдив за краткото време от една година бяха възстановени и отново отворени за редовно богослужение недействащите до този момент за дълъг период от време храмове: “Св. Димитър”, “Св. Параскева” и параклисът “Св. Николай”.  Също така отвори врати и старинният храм „Преображение Господне” в гр. Пазарджик, който от 1994 г. след опожаряването на градската поща е бил затворен и превърнат в склад. През месец ноември 2008 г. бе осветен и новопостроеният храм в пловдивския квартал „Христо Смирненски”, който е посветен на св. Климент Охридски.

Източници:
Използвани са материали от официалният сайт на Пловдивска епархия: www.plovdivskamitropolia.bg


„Св. Въведение Богородично“ - гр. Панагюрище

Възрожденската черква „Свето Въведение Богородично“ се намира в централната част на град Панагюрище. Разположен е в югозападното подножие  на историческия хълм Маньово бърдо, върху...
» виж детайли

"Св. Димитър“ - гр. Пещера

Възрожденската църква „Св. Димитър“, която е катедрален храм, се намира в централната част на гр. Пещера. История: Тази внушителна с размерите си сграда е строена в периода 1825 ...
» виж детайли

„Св. Богородица – Успение“ - кв. Горни Воден, Асеновград

Енорийската църква „Св. Богородица – Успение“ се намира в централната част на на квартал Горни Воден на Асеновград. Разположена е вдясно на самата главна улица, преди центъра. Т...
» виж детайли

„Св. Георги“ - гр. Панагюрище

Възрожденската черква „Св. Георги“ се намира в централната част на град Панагюрище, на площад „Райна Княгиня“. Разположена е на десния бряг на река Луда Яна, в близост до Ис...
» виж детайли

„Св. Троица“ - гр. Велинград

Църквата „Св. Троица“ се намира в центъра на квартал Каменица на град Велинград. Разположена е непосредствено северно от централния площад „Възраждане“. История: Черк...
» виж детайли

„Успение Богородично“ - гр. Копривщица

Възрожденската черква „Успение Богородично“ се намира в западния край на град Копривщица, в Средна махала. Разположена е на малко възвишение, така че камбанният ѝ звън се чува отдалеч. ...
» виж детайли

"Св. Архангел Михаил" - гр. Калофер

Църквата “Св. Архангел Михаил” се намира в северозападния край на гр. Калофер. Разположена е на левия бряг на река Тунджа, върху висока платформа. Голямата сграда на църквата се извисяв...
» виж детайли

"Св. Атанасий" - гр. Калофер

Църквата „Св. Атанасий Велики“ се намира в близост до центъра на гр. Калофер. Разположена е на възвишение от дясно (южно) на р. Тунджа. История: Тази църква е изградена във вида,...
» виж детайли

"Св. Атанасий" - с. Черничево

Възрожденската църква „Св. Атанасий“ се намира в центъра на християнската махала на южнородопското село Черничево. Този християнски храм е един от малкото запазени в Кърджалийско. ...
» виж детайли

"Св. Богоридица" - гр. Калофер

Църквата “Св. Богородица” (Успение на пресвета Богородица) се намира в централната част на град Калофер. Разположена е вдясно от паметника на Христо Ботев, в подножието на хълм, на койт...
» виж детайли

"Св. Възнесение Господне" - с. Новаково

Възрожденската черква „Св. Възнесение Господне“, известна още като „Св. Спас“ се намира в южната част на с. Новаково. Разположена е на едно от най-високите места в селото, т...
» виж детайли

"Св. Илия" - гр. Ивайловград

Възрожденската църква „Св. Пророк Илия“ се намира в близост северозападно от център на Ивайловград. Разположена е в най-високата част на града, върху хълм, по чиито склонове се е прости...
» виж детайли

"Св. Йоан Богослов" - с. Гугутка

Възрожденската черква „Св. Йоан Богослов“ се намира в центъра на източнородопското село Гугутка. История: Старинният храм е построен през далечната 1838 г. със средствата на мест...
» виж детайли

"Св. Неделя - Огняна" - гр. Стрелча

Възрожденската черква „Св. Неделя“, наричана още „Огняна“ или „Топла“, се е намирала на мястото на Паметника на антифашистите в центъра на град Стрелча. Разрушен...
» виж детайли

"Св. Николай" - гр. Копривщица

Възрожденската черква „Св. Николай“ се намира на около 800 м южно от центъра на град Копривщица, в самия южен край на Средна махала. Разположена е на левия бряг на потока Косьово дере. ...
» виж детайли

"Св. Петка" - гр. Пещера

Църквата „Света Петка“ се намира в южния край на гр. Пещера, недалеч от часовниковата кула „Сахата“. История: Старинната църква е построена в периода 1690-1710 г. и е...
» виж детайли

"Св. Преображение Господне" - гр. Ивайловград

Възрожденската църква „Св. Преображение Господне“, известна като „Българската“, се намира в централната (старата) част на град Ивайловград. Днес тя изпълнява функциите на ка...
» виж детайли

"Св. Рождество Христово и Св. Св. Козма и Дамян" (Долният метох) - гр. Калофер

Църквата “Св. Рождество Христово и Св. Св.  Безсребреници Козма и Дамян” се намира в северозападния край на гр. Калофер. Разположена е непосредствено под църквата “Св. Арханг...
» виж детайли

"Св. Св. апостоли Петър и Павел" - гр. Сопот

Възрожденската църква „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“, която е енорийски храм, се намира в централната част на град Сопот. Разположена е в южното подножие на историческия хълм „Т...
» виж детайли

Църква - костница "Св. Неделя" - гр. Батак

Църквата-костница „Света Неделя“ се намира в центъра на китното родопско градче Батак. Този храм заема особено, величаво място в историята на България и българския народ. История...
» виж детайли


"Св. Атанас" - с. Новаково

Средновековната църква „Св. Атанас“ се намира в южния край на с. Новаково. Разположена е в местността „Селището“, до старото оброчище „Св. Атанас“. История:...
» виж детайли

"Св. Богородица Петричка" при Асеновата крепост - гр. Асеновград

Средновековната църква „Св. Богородица Петричка“ се намира на около 2 км южно от гр. Асеновград, високо на левия бряг на река Чая (Асеница). Разположена върху недостъпен, скалист и силн...
» виж детайли

"Св. Димитър" - с. Паталеница

Средновековната църква "Св. Димитър се намира в близост до центъра на пазарджишкото село Паталеница.
» виж детайли

"Св. Теодор Тирон" - гр. Панагюрище

Старинната черква „Св. Теодор Тирон“ се намира в централната част на град Панагюрище. Разположена е в северозападното подножие на историческия хълм Маньово бърдо, върху който се издига ...
» виж детайли

"Успение Богородично" - с. Узунджово

Църквата "Успение Богородично" се намира в югозападния край на село Узунджово. Много са църквите превърнати в джамии, но единици са джамиите превърнати в църкви. Към последните се причи...
» виж детайли

Епископска църква в крепостта "Лютица" - гр. Ивайловград

Крепостта „Лютица“ се намира на 6 км северозападно от квартал Лъджа на Ивайловград, над изоставеното село Рогозово (закрито през 1965 г.)). Разположена е на било на едно от най-източнит...
» виж детайли

Параклис ''Св. Богородица'' (Малката) - гр. Асеновград

Параклисът „Св. Богородица“ (Малката) се намира южно от Асеновград в Асеновата крепост, високо над шосето за с. Бачково. Разположен е в централната част на цитаделата на крепостта, на ю...
» виж детайли

Средновековна църква - с. Голяма Чинка

Средновековната църква, или по-скоро малки остатъци от нея, се намират в основите на училището на с. Голяма Чинка. Старинният храм е разкрит по време на изкопни работи при изграждане на сградата на...
» виж детайли

Средновековна църква в крепостта "Хасара" - с. Сталево

Средновековната черква „Св. Четиридесет Мъченици” се намира в крепостта „Преславски Хасар” („Хисаря”), разположена на едноименния хълм, югоизточно от село Сталев...
» виж детайли

Църква в местността "Маята" - с. Лясковец

Средновековната църква се намира на около 3 км южно от с. Лясковец, в местността „Маята“. Разположена е някъде в района на обраслия с дъбова гора връх Маята (560 м), който е един от най...
» виж детайли

Църква в крепостта "Бял град" - с Гугутка

Средновековната крепост „Бял град“, известна сред местните хора и като „Бяло градище“, се намира на около 3 км източно от ивайловградското село Гугутка. Разположена е върху ...
» виж детайли

Църква до крепостната стена - гр. Крумовград

Средновековната църква се намира между джамията и полицейското управление в гр. Крумовград. Разположена е в непосредствена близост до разкрита крепостна стена на антична и средновековна крепост. ...
» виж детайли

Църква от северното предградие на Перперикон

Средновековната църква от северното предградие на Перперикон се намира на 20 км североизточно от гр. Кърджали, в близост до с. Горна крепост. Разположена е на заравнена тераса в североизточното под...
» виж детайли

Църква при скалното светилище край с. Татул

Средновековната църква, която днес е напълно разрушена, се е намирала в очертанията на скално светилище - един от най-величествените мегалитни паметници на територията на България, станало известен...
» виж детайли

Църква с епископски комплекс - с. Чифлик, община Кърджали

Средновековният епископски център се намира на 16 км североизточно от гр. Кърджали и на около 1 км северно от село Чифлик, в местността „Клисе башъ“. Разположен на широка тераса на леви...
» виж детайли


„Покров Богородичен“ - гр. Сопот

Параклисът „Покров Богородичен“ се намира в северни край на град Сопот. Разположен е на историческия хълм Трапето над енорийската черква „Св. Св. Петър и Павел“ и Сопотския ...
» виж детайли

„Св. Димитър“ - кв. Горни Воден, Асеновград

Параклисът „Св. Димитър“ се намира на около 300 метра югоизточно от квартал Горни Воден и на около 100 м вляво от пътя за Горноводенския манастир „Св. Св. Кирик и Юлита“. Ра...
» виж детайли

„Св. Никола“ - гр. Асеновград

Параклисът „Св. Никола“ се намира на около 2 км южно от Асеновград и на 300 м северозападно от Асеновата крепост. Разположен е в дясно от пътя за с. Лясково, след крепостта. Истори...
» виж детайли

„Св. Спас“ - гр. Копривщица

Параклисът „Св. Спас“ се намира на около 2 км югоизточно от центъра на град Копривщица. Разположен е на едноименното възвишение, издигащо се в ляво от пътя за Клисура. Параклисът е...
» виж детайли

"Св. Архангел Михаил" - гр. Копривщица

Параклисът „Св. Архангел Михаил“ се намира в северозападния край на град Копривщица, над Ламбовска махала. Разположен е на едноименното възвишение, в гробищния парк на града. Парак...
» виж детайли

"Св. Илия" край Клептуза - гр. Велинград

Параклисът „Св. Пророк Илия“ се намира на около 500 м югозападно от квартала Чепино на гр. Велинград, над езерото Клептуза. Разположен е на хълм с конусовидна форма, покрит с борова гор...
» виж детайли

Параклис-аязмо „Св. Св. Кирик и Юлита“ - кв. Горни Воден, Асеновград

Параклисът-аязмо „Св. Св. Кирик и Юлита“ се намира на около  3,5 км южно от центъра на кв. Горни Воден на Асеновград и на около 500 м в същата посока от Горноводенския манастир, къ...
» виж детайли


Базилика в м. "Арменка" - кв. Горни Воден, Асеновград

Раннохристиянската базилика се намира в местността „Арменка“, между днешните асеновградски квартали Долни Воден и Горни Воден. Разположена е върху височина, южно от Долни Воден, на леви...
» виж детайли

Базилика в м. "Николица" - гр. Ракитово

Раннохристиянската базилика се намира в южния край на гр. Ракитово, в местността „Николица“ или както я наричат още манастир „Св. Никола“. История: На мястото през 19...
» виж детайли

Базилика при крепостта "Калето" - с. Любеново

Раннохристиянската църква се намира на окло 200 м северозападно от късноантичната и средновековна крепост "Калето"("Хисаря"),която е разположена на високо платовидно възвишение,...
» виж детайли

Базилика с манастирски комплекс - с. Нова махала

Раннохристиянският манастирски комплекс се намира на около 4 км североизточно от с. Нова махала, Община Батак в местността „Църковен рид“. Разположен е в най-високата част на полегат хъ...
» виж детайли

Базиликите на Перперикон

Перперикон (Хиперперакион, Перперакион) се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от гр. Кърджали. Археологическият комплекс "Перперикон" е разположен върху скален масив достиг...
» виж детайли

Беловска базилика

Беловската базилика се намира в местността „Свети Спас“ (Спасовица) сред красивите северозападни склонове на Родопа планина , на 10 километра южно от град Белово и на около 1,5 км югоиз...
» виж детайли

Голямата базилика - гр. Пловдив

Голямата базилика наричана още Епископска се намира близо до кръстовището на бул. Княгиня Мария Луиза и бул. Цар Борис ІІІ Обединител в гр. Пловдив. Тя е най-голямата раннохристиянска базилика в Бъ...
» виж детайли

Малката базилика - гр. Пловдив

Малката базилика се намира на бул. "Мария Луиза", до бл. 23, близо до кръстовището с ул. Ген. Скобелев на гр. Пловдив. Площта върху която е разпложена, за щастие е останала незастроена и&...
» виж детайли

Раннохристиянска църква - с. Крепост

Раннохристиянската църква в местността "Жельова чешма" се намира на около 1,5 км североизточно от с. Крепост. Обектът влиза в рамките на сервитута на автомагистрала „Марица&ldq...
» виж детайли

Църква в м. "Барата" - гр. Костандово

Раннохристиянската църква се намира западно от гр. Костандово, в местността „Барата“ или известна още като „Пожар грамада“ или „Черковище“. История: Споре...
» виж детайли

Църква в м. "Беглика" - гр. Костандово

Раннохристиянската църква се намира югозападно от гр. Костандово, в местността „Беглика“, наричана още „Старото гробище“. Разположена е недалеч югозападно от друга раннохрис...
» виж детайли

Църква в м. "Рангела" - гр. Костандово

Раннохристиянската църква се намира в западния край на гр. Костандово, покрай шосето за Велинград, в местността "Рангела". Останките ѝ лежат под земята в частен двор, собственост на насле...
» виж детайли

Църкви - кули в крепостта "Перистера" - гр. Пещера

Църквите – кули „Св. Параскева – Петка (Българска)“ и „Св. Четиридесет мъченици“ (това име е предполагаемо) се намират в северния край на гр. Пещера на хълма Све...
» виж детайли

Червената църква - гр. Перущица

Раннохристиянската църква известна като „Червената църква“ се намира на около 1,5 км североизточно от гр. Перущица. До нея се стига по пешеходна алея (дълга 720 м), която започва от ляв...
» виж детайли


Кърджалийски манастир "Успение Богородично"

Православното духовно средище (манастирът) "Св. Успение Богородично" се намира в кв. “Гледка” на гр.Кърджали. Манастирът, изграден по инициатива на Отец Боян Саръев и изцяло с...
» виж детайли


Оброчище „Св. Дух“ - гр. Копривщица

Оброчището „Св. Дух“ се намира на около 1 км югозападно от центъра на град Копривщица. Разположено е на склон с източно изложение, сред тучни поляни. На святото мястото, до неголям...
» виж детайли

Оброчище "Градушка църква" - с. Брястово

Оброчището "Градушка църква", което всъщност е християнизирана древнотракийска сакрална територия, се намира в едноименната местност, на хълма Дидьоу, североизточно от село Брястово, Общи...
» виж детайли

Оброчище "Св. Георги" - гр. Копривщица

Оброчището „Св. Георги“ се намира на около1,2 км югозападно от центъра на град Копривщица. Разположен е на едноименното възвишение, над оброчището „Св. Дух“. Святото мя...
» виж детайли

Оброчище "Св. Димитър" - гр. Копривщица

Оброчището „Св. Димитър“ се намира на около 1,5 км северно от центъра на град Копривщица. Разположено е на едноименния връх, който се извисява над Ламбовска махала и западно от местност...
» виж детайли

Оброчище "Св. Николай" - гр. Копривщица

Оброчището „Св. Николай“ се намира на около 600 м североизточно от центъра на град Копривщица. Разположено е на едноименния „връх“ (хълм), непосредствено над Арнаут махала. ...
» виж детайли

Оброчището "Св. Св. безсребреници Козма и Дамян" - гр. Копривщица

Оброчището „Св. Св. безсребреници Козма и Дамян“ се намира на около 700 м западно от центъра на град Копривщица. Разположено е на едноименното възвишение, западно срещу черквата „...
» виж детайли


Араповски манастир "Св. Неделя"

Араповският манастир “Св. Неделя” се намира на около 1 км  североизточно от село Златовръх (някога наричано Арапово) и на  8 км източно от град Асеновград. Разположен е насред...
» виж детайли

Баткунски манастир "Св. апостоли Петър и Павел"

Баткунският манастир „Свети апостоли Петър и Павел“ е разположен в северните склонове на рида Каркария от Баташкия дял на Родопите, отстои на около 1,5 км от някогашното село Баткун дне...
» виж детайли

Белащински манастир "Св. Георги Победоносец"

Белащинският манастир "Св. Георги Победоносец" се намира в южния край на село Белащица и на 10 км южно от Пловдив. Скътан е в живописните северни склонове на Родопите. История: За ...
» виж детайли

Голямобеловски манастир "Св. Възнесение Господне"

Голямобеловският манастир "Възнесение Господне" се намира в дела Божевец (преди Алабак) на Западните Родопи, на около 1,5 км югоизточно от с. Голямо Белово, непосредствено под връх Св. Сп...
» виж детайли

Горноводенски манастир "Св. Св. Кирик и Юлита"

Горноводенският манастир „Св. Св. Кирик и Юлита“, известен още като „Св. Кирик“, се намира на около 3 км южно от центъра на кв. Горни Воден на Асеновград и на около 6 км юго...
» виж детайли

Добрички манастир "Успение Богородично"

Добричкият манастир "Успение Богородично" се намира на около 2 км югоизточно от село Добрич. Началото на днешния манастир се поставя с построяването на параклиса "Успение на Све...
» виж детайли

Ивайловградски (Лъджански) манастир "Св. Св. Константин и Елена"

Ивайловградският „Св. Св. Константин и Елена“, известен още и като Лъджански манастир, се намира на около 6 км югозападно от центъра на Ивайловград и на 1,5 км западно от квартал &bdquo...
» виж детайли

Калоферски девически манастир "Въведение Богородично"

Калоферският девически манастир “Въведение Богородично”, известен още като „Горният метох“, се намира в западната част на китното балканско градче Калофер. Разположен е на в...
» виж детайли

Калоферски мъжки манастир "Рождество Богородично"

Калоферският мъжки манастир „Рождество Богородично“ се намира на около 6 км северно от подбалканския градец Калофер. Разположен е в живописна долина на десния бряг на Бяла река, в южнот...
» виж детайли

Кукленски манастир "Св.Св. Козма и Дамян"

Кукленският манастир “Св. Св. Козма и Дамян” се намира на 2 км на югозападно от село Куклен и на около 10 км западно от Асенвград. Разположен сред живописните гънки на дела Чернатица от...
» виж детайли

Кърджалийски манастир "Св. Йоан Кръстител"

Кърджалийският манастир „Свети Йоан Предтеча (Кръстител)“ е разположен на десния бряг на река Арда, в квартал Веселчане на град Кърджали. История: Старинната обител е била част о...
» виж детайли

Манастир "Св. Никола" - Тюрбе на Осман Баба

Манастирът "Св. Никола" - Тюрбето на Осман Баба се намира в северозападния край на с. Текето, в дясно на пътя от с. Тракиец. Местните легенди, а и направените през последните години ...
» виж детайли

Манастирски комплекс при крепостта "Аневско кале"

Средновековният манастир е разположен в южното подножие на крепостта „Аневско кале“, която се намира на 3.70 км северозападно по права линия от центъра на град Сопот.  Твърдината е...
» виж детайли

Мулдавски манастир "Св. Петка"

Мулдавският манастир „Св. Петка“ се намира на около 2,5 км югозападно по права линия от с. Мулдава и на около 4 км югоизточно от Асеновград. Разположен е на голяма тераса в северни...
» виж детайли

Перущенски манастир "Св. Тодор"

Перущенският манастир "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" (кратка история)   Автор: гл. ас. д-р Димитър Христов   Перущенският манастир “Св. Св. Тео...
» виж детайли

Сопотски девически манастир "Въведение Богородично" (Метоха)

Сопотският девически манастир „Въведение Богородично“, известен още като „Метоха“, се намира в централната част на град Сопот. Разположен е в непосредствена близост до енори...
» виж детайли

Сопотски мъжки манастир "Св. Спас"

Сопотският мъжки манастир „ Възнесение Господне” (Свети Спас) се намира на около 1 км северозападно от град Сопот, в близост до главната - начална станция на седалковия лифт. Разположен...
» виж детайли



Аязмо и параклис "Малка Богородица" - с. Минерални бани

Аязмото с параклис "Малка Богородица" се намира в североизточния край на село Минерални бани (Хасковски). Водата на аязмото е бликала от християнизираното езическо мегалитно светилище с п...
» виж детайли

Аязмо с параклис "Св. Анна" - с. Тракиец

Аязмото с параклис "Св. Анна" се намира в живописна гориста местност, известна като "Аязмото", на около 1 км южно от хасковското село Тракиец. Изворът, чиято вода има лечеб...
» виж детайли

Аязмо с параклис "Св. Пантелеймон" - гр. Калофер

Параклисът с аязмо „Св. Пантелеймон“ се намира се на около 5 км северно от гр. Калофер и на 400 м южно от Калоферския манастир „Рождество Богородично“. Разположен е на левия...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"