ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Параклиси
Параклис-аязмо „Св. Св. Кирик и Юлита“ - кв. Горни Воден, Асеновград
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Пловдив
НАСЕЛЕНО МЯСТО: кв. Горни Воден
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Асеновградска
СТАТУС: Недействаща
СЪСТОЯНИЕ: За спешна реставрация
ДАТИРОВКА: Възроден-XIX век
 

Параклисът-аязмо „Св. Св. Кирик и Юлита“ се намира на около  3,5 км южно от центъра на кв. Горни Воден на Асеновград и на около 500 м в същата посока от Горноводенския манастир, към който то всъщност принадлежи. Разположен е сред малка долчинка с наклон на север в родопския рид Чернатица, в подножието на скален венец и в непосредствена близост до карстов извор (аязмото).

История:
Най-напред на мястото на параклиса при извора е бил разположен старият Воденски манастир, преди да бъде преместен на намираща се по-долу тераса, където сега се извисява днешният манастир, известен като Горноводенски. Днес все още се личат очертанията на зидове от средновековния манастир. В документи от края на XIX и  началото на XX в. местността се споменава като „Стария „Свети Кирик“.
Долният манастир е построен след събитията в средата на XVII в., в които се извършва помохамеданчване на родопски българи, а много църкви и манастири биват разрушени. Сред тях попада и старият манастир „Св. Кирик“. След това, в продължение на почти два века в писмените извори се споменава за съществуването на два манастира: горния - „Свети Кирик и Юлита“  и долния - „Света Параскева“, наречен така по името на новопостроената манастирска църква.
Старият манастир е опожарен и разорен, заедно с долния, от кърджалиите на Емин ага през 1810 г. Непосредствено преди злощастното събитие, след като с новия манастир е всичко наред, към 1808 г. се насочват усилия за възстановяване на горния манастир, при аязмото. В неговата църква имало мраморен надпис, който гласял:
„Със средствата и иждеванията на сдружението на тия, които се занимават с изцеряването на трескавите и тия, които страдат от урума (беснуват). От Залимаху 1808 март 2 се изгради“.
Надписът известява както за дарителите, така и за строителя, и че манастирът е изграден от дялани бигорови блокове и ломен камък. Но опустошенията на кърджалиите спират процеса на възстановяване, след което усилията се насочват за обновяване на църквата „Св. Параскева“ в долния манастир. Старата църква „Св. Св. Кирик и Юлита“ се довършва и изографисва едва в 1862 г., както се вижда от ктиторския надпис. Оттогава нататик започва да се говори само за един манастир – Воденския „Св. Кирик“ (долния), а възстановеният храм на мястото на стария манастир се превръща в църква-параклис.
В годините след възстановяването параклисът се обособява като скит към Воденския манастир и периодично в него пребивават по 1-2 монаси. Така например, след като в манастира „Св. Кирик“ с въдворени руски монаси, избягали от съветския режим в Русия,  през 30-те години при параклиса има постоянно присъствие на духовници. По времето, когато манастирът е превърнат в концлагер (1943-1944), останалият да живее в него монах „дядо Исак – благороден старец“, отдаден на пост и молитва, е прехвърлен в стария манастир „Св. Кирик“ при аязмото. Инокът се приютява в малка стаичка, а дворът превръща в зеленчукова градина за осигуряване на прехраната си.
След 9 септември 1944 г., когато концлагерът е закрит, а манастирът - съживен, дядо Исак слиза долу. Така параклисът-аязмо остава без обитател, а впоследствие, със закриването на манастира, и без надзор, с което бива обречен на запустение и разруха. И днес виждаме резултата от тази безстопанственост, продължавала десетилетия -  сега параклисът бледо подобие на онова, което е бил някога. Покривът е почти рухнал, след което дълго прониквала влага е унищожила голяма част от стенописите му. Ако скоро не се вземат някакви мерки, няма да е далече моментът, когато от старината ще останат само руини.


Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение параклисът-аязмо представлява комплекс, включващ църква-параклис, аязмо, малка постройка и висока каменна ограда (днес в по-голямата си част разрушена), която огражда посочените обекти с тясно дворно пространство.
Параклисът „Св. Св. Кирик и Юлита“ е еднокорабна, едноапсидна (апсидата отвън е петстенна) църковна с града с открит притвор от запад, който отдавна не съществува.
Градежът на сградата е от ломени камъни, споени с хоросан. За по-голяма здравина на зида са използвани сантрачи. Отвън църквата е била измазана с хоросанова мазилка, но днес от нея е останало малко нещо. Подпокривният фриз е оформен с бигорови блокове. Покривът е покрит с каменни плочи, като преди години в западната си половина е рухнал и понастоящем тази част е покрита с ламарина.

Някога всички стените в наоса са били покрити със стенописи, а таванът е бил дървен. Сред зографията присъстват сцени от Стария и Новия завет. На северната стена в три сцени е представено житието на Св. Кирик и Св. Юлита. Особено впечатление прави ктиторският портрет, който се намира в западния края на южната стена, до ъгъла. Дарителят за възстановяването на църквата и нейното изписване е нарисуван в цял ръст, като в дясната си ръка държи макет на църквата. В горната част от двете страни на главата му, е написан текст, който пояснява, че този храм е въздигнат и изписан със средствата на Янаки Политис от Филипопол, при игуменството на йеромонах Герасим и от ръката на зограф Алекси Атанасов в 1862 г.
За живота на посочения ктитор научаваме от писанията на възрожденеца Константин Моравенов, написани около 1869 г. Янаки Политис е бил неженен абаджия и е умрял на 70-годишна възраст през 1865 г. Част от написаното за него гласи така: „При живот похарчи няколко хиляди гроша и преправя Свети Кирикски манастир, от Воден по-горе“
Проф. Николай Генчев, в своята книга „Възрожденският Пловдив“, съобщава, че въпросният Янаки Политис е българският абаджия Янаки Политов, видимо гърчеещ се, чийто род произхожда от град Пещера.
Някога, когато църквата е била действаща, голямо нейно богатство е представлявал иконостасът ѝ. Изящно изписан апостолски фриз от него, както и дърворезбени царски двери, и двата елемента датирани към XVII в., са били пренесени в долната манастирска църква. За щастие тази части са били съхранение и реставрирани, и сега се пазят в митрополията в Пловдив и в Асеновградския музей.




Източници:
1. Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден. Пловдив, 2011 г.
2. Към описанието са използвани снимки от  сайта „Станимака – културно наследство“ -  www.asenovgrad.org/history/index.htm

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"