Параклисът „Св. Димитър“ се намира на около 300 метра югоизточно от квартал Горни Воден и на около 100 м вляво от пътя за Горноводенския манастир „Св. Св. Кирик и Юлита“. Разположен е на едноименната височина Свети Димитър, на 516 м надм. вис., откъдето се открива прекрасна гледка към тракийската равнина.
Параклисът е построен върху основите на средновековна църква, принадлежала на крепост, известна в историографията под името Воден или Вотина, която от своя страна е изградена през късната античност, като съществуването ѝ е продължило и през средновековието.

За крепостта:

Проучване и история:
Първите постъпки за разкриване на крепостта се правят през 1958 г., когато учителят Георги Ковачев, Василка Чокойска и арх. Стоил Стоилов изказват предположението, че мястото на Бакуриановия замък-крепост е височината Св. Димитър над днешния Горни Воден вляво от пътя за манастира „Свети Кирик”. Още през следващата година археологът Димитър Цончев определя със сигурност местонахождението на споменатия замък чрез извършване на разкопки, изследвания и наблюдения. След подробните обяснения на характера на височината и местността, както и доводите в подкрепа на своята теза, той описва какво е запазено от замъка. Всъщност Димитър Цончев, търсейки и откривайки замъка на Бакуриани,  разкрива основите на ранновизантийска крепост, върху която е бил изграден този замък, но това се разбира при по-късни разкопки и проучвания, установяващи различни културни пластове.
Наблюденията, които Д. Цончев извършва на височината, му дават основание да я отъждестви с крепостта Воден. За нея споменава в Типика (устава) на Бачковския манастир, издаден от Григорий Бакуриани през 1083 година, когато се завършва строежът на манастира. От Типика се разбира, че неговият основател, военачалникът на Западните европейски войски на Византия, грузинецът Григорий Бакуриани, дарява на Бачковската обител села, ниви, крепости и др., а крепостта Воден запазва като свое владение и определя северната граница на владенията на манастира в близост до нея.
При направени по-късни археологически проучвания, в периода 1978–1982 г., от Градски исторически музей в Асеновград, под ръководството на Росица Морева, изтъкната българска археоложка, пластът, отнасящ се до ІХ-ХІІІ век и свързан със замъка на Бакуриани се оказва с дебелина около половин метър. Датировката му е извършена по намерените монети, най-ранните от които са от Йоан Цимисхий (969-976 г.), а последните - от династията Комнин. Откритите археологически материали и извършените наблюдения от специалистите показват, че средновековната крепост Воден е построена върху основите на ранновизантийска такава и повтаря плана на същата. Първата крепост влиза в крепостната система в северните склонове на Родопите, която Византийската империя изгражда срещу славянското нашествие от север. Тогава са издигнати три фортификационни линии – Дунава, Стара планина и Родопите.
В намерените материали се вижда разлика и в културата на битуване, и в плановете на жилищата между двата различни пласта. Новото население, което живее тук през X-XII век  се оказва носител на славянобългарска култура.
Археологическото проучване на мястото е подновено след цели 30 години, през 2012 и 2013 г., като ръководител на разкопките е отново археоложката Росица Морева. Тогава, при проучване на терена около параклиса, с цел да бъде разкрита крепостната църква, археолозите се натъкват на некропол, от който впоследствие са проучени 33 гроба. От намерения погребален инвентар се установява, че гробището е възникнало към първата половина на XIII в. Специалистите са на мнение, че в края на ХІІ век крепостта вече не съществува, за да бъде превърната в некропол, вероятно принадлежащ на съществуващо на близо селище, което за сега не е локализирано. Според писанията на К. Иречек, когато турците обсаждат Пловдив, жителите му решават да се предадат при условие че ще се заселят там, където няма турско население. Те се настаняват във Воден, Долнослав, Горнослав и Станимака. Възможно е още тогава селището да се е намирало долу, където е сегашният квартал Горни Воден, а на височината Свети Димитър да е било гробището, около крепостната църква.

Архитектура:
Възвишението Свети Димитър, върху което е разположена крепостта, е естествено защитено от изток, север и юг. Склоновете му са стръмни, като теренът е по-полегат единствено откъм запад, където бил входът на крепостта. От изток височината се огражда от Амандере, а от запад - от селския поток, течащ през средата на Горни Воден. Освен това височина има стражево положение, защото макар и само 516 м над морското равнище, от нея се наблюдават цялото Пловдивско поле, подстъпите към долината на река Чая - единствен проход към Беломорието в Централните Родопи и съседните родопски склонове.
Това естествено укрепление е било подсилено с крепостна стена, следваща релефа на местността. Крепостта е има формата на трапец и обхващала площ от близо 15 декара. Околовръстният зид има дължина 440 м. Днес от него са запазени само подземните части на основите, а откъм южната достъпна страна почти нищо не личи.  От запад, по протежение на единствения път към крепостта, е имало четири кули, които е трябвало да се превземат последователно от нападателите. Входът към вътрешността е бил по средата на югозападната стена, под правоъгълна кула. Южната кула, намираща се в най-висока част на местността, е служила и за наблюдателница. Отгоре крепостните стени са имали зъбери, а пред тях - платформа, по която се движели наблюдателите и защитниците.
Градежът на крепостната стена е от редуващи се пояси от камък и тухли, споени с хоросан от вар, пясък и смляни тухли.
От първия (ранновизантийски) период на съществуване на крепостта се разкрити основи на жилищни помещения. Между тях има тесни улиците с ориентировка изток-запад и север-юг, така както са били ориентирани улиците на римските градове. Жилищните сгради са разположени от двете им страни. На улицата покрай крепостната стена обаче няма входове, за да не се пречи на бързото действието по време на обсада и боеве. За строителен материал при жилищата е използван ломен камък и кал с дебелина на зидовете около 0,60 м. Нагоре  са продължавали с кирпич. Имало и стопански постройки, в които са намерени глинени гърнета, служели за съхраняване на храните. В централната част на крепостта е била изградена църква, върху чиито основи, много векове по-късно, през XIX в. е издигнат параклисът „Св. Димитър“.
Крепостта е била водоснабдявана от извори в склоновете южно от нея. При обработка на ниви многократно са откривани стари глинени водопроводи. Югоизточно, на около сто и петдесет метра от крепостта и до днес е запазен каменен акведукт, който е част от хидро съоръжение, отвеждало вода в укреплението.
По време на разкопките са разкрити и множество артефакти. Сред тях се срещат монети от първия период на крепостта, сечени от четвърти до шести век, между които и две златни.  Едната златна монета, от времето на император Юстиниан I (527-567 г.), е намерена в опожарено жилище, което подсказва за разоряване на крепостта, вероятно по време на аваро-славянските нашествия. Открити са и грамчета от везни, тежести за вертикален стан, керамика с различни орнаменти и др. Въобще, по целия терен, зает от крепостта, се срещат разпилени парчета от строителна и битова керамика.
За жалост разкритите при археологически разкопки архитектурни структури на крепостта не са веднага консервирани и с течение на годините претърпяват сериозни поражения. По-едрите камъни са взети за строеж от местните жители, както и за направа на ограда на параклиса „Св. Димитър“. Изкопи на иманяри също разрушават останките от крепостта. На повърхността остават дребни, струпани на грамади камъни, между които се срещат фрагменти от средновековна керамика.
Но въпреки всички тези разрушения не всичко е загубено. При по-нататъшно проучване на крепостта би могло да се разкрият непроучени досега части, а разрушените – да се възстановят, след което да се направи реставрация на цялото съоръжение. Така крепостта Воден ще се превърне във важен пункт от маршрутите на културно-историческия туризъм, не само на местно, но и на национално ниво.


За параклиса „Св. Димитър":
Първоначално параклисът е построен през 1864 г. върху основите на крепостната църква. Впоследствие, след напускането на старото население на Горни Воден (20-те години на XX в.), той е занемарен, а след това и почти разрушен. Параклисът е възстановен в днешния му вид в края на XX в.  Инициативата по неговото обновяване е подета от Георги Тозев от Асеновград, а самите строителни дейности се извършени от трудолюбиви горниводенски жители.



Източници:
1. Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден. Пловдив, 2011 г.
2. Филипов, Н. По стъпките на Бакуриани. в-к "Вестител", брой 656, 18-24 ноември 2011 г., стр. 4-5.
3. Параклис „Св. Димитър“ - публикация в сайта „Станимака – културно наследство“ - www.asenovgrad.org/history/paraklisi-asenovgrad-56.htm
4. Морева, Росица. Археологически разкопки край Горни Воден – публикация в сайта „Станимака – културно наследство“ - www.asenovgrad.org/history/publikacii-izsledvaniq-40.htm
5. Крепост Вотина/ Воден – В: сайта „Български крепости“ - www.bulgariancastles.com/bg/node/2401