ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Параклиси
„Покров Богородичен“ - гр. Сопот
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Пловдив
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Сопот
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Карловска
ДАТИРОВКА: Възроден-XX век
 

Параклисът „Покров Богородичен“ се намира в северни край на град Сопот. Разположен е на историческия хълм Трапето над енорийската черква „Св. Св. Петър и Павел“ и Сопотския девически манастир „Въведение Богородично“.

История:
Днешният параклис „Покров Богородичен“ е построен през 1943 г., но самото място, върху което е изграден има многовековна и богата история, с голяма тежест в миналото на града.
Параклисът е издигнат върху основите на средновековната църква „Св. Богородица”, известна още като „Горната църква“ („Долната църква“ се е наричала по-ниско стоящия енорийски храм „Св. Св. Петър и Павел“), чиито разрушени стени е могло да се видят до 9 септември 1944 година. През периода на османското робство тя е многократно разрушавана и възстановявана. Опожарена е от турците при разоряването на Сопот през лятото на 1877 г., след което повече не е обновявана. Според местно знание тази величествена по размери и красота църква била наричана още и „ Бялата черква“. Предания и легенди обясняват, че именно този християнски храм е дал турското име на града - „Акче Клисе“ (Бяла черква), с което селището е записвано в османските документи през целия период на робството, до Освобождението (1878 г.).
Дълго време се смята, че това име е измислено от Иван Вазов в неговите произведения, но откритите в последствие документи (данъчни регистри, писма, прошения и др.) ясно показват, че това е официалното име дадено на града от османската власт. Това обаче не променя името във  всекидневното общуване между българите, което винаги е било „Сопот“. Как Сопот получава името Акче Клисе не се знае със сигурност, но вековете са донесли няколко предания, като едно от тях е следното:

„Връщал се еничарския паша Ченгил от Софийско. Всички войни били в пълно снаряжение. Пашата яздел начело. Изведнъж силен блясък от насрещния хълм го заслепил. Засенчил пашата очите си и видял в далечината голяма бяла черква оградена с високи дувари. Слънчевите лъчи ярко осветявали златното и кубе, на което от далече се виждал голям кръст. Ядосан турския паша наредил да се срине до основи черквата. Три дни и нощи я рушали турците и накрая я сринали с земята. Но пашата не можал да види разрухата, защото щом кръста паднал на земята той на мига ослепял. Прибрал се той в Цариград и при него започнали да идват всякакви знахари, но никой не намерил цяр. Най- накрая дошъл един ходжа, които още щом го зърнал му казал:
- Голям грях си сторил, разрушил си без причина гяурска черква. Когато я построиш три пъти по хубава от преди и си умиеш лицето с водата от освещаването и тогава ще прогледнеш.
Спомнил си пашата за черквата и намерил най- прочутите майстори. Върнали се те и построили черквата по хубава от преди. Умил си пашата очите и прогледнал. В радостта си наредил занапред селото да се нарича Бяла Черква.”

Макар и с легендарен характер, това сведение красноречиво говори за силно изразена религиозна принадлежност на местното население. То се потвърждава и от наличните данни. Тукашното селище и неговите църкви и манастири съществуват дълги години преди падането на България под османско робство. Процесът на поробването на Стрямската долина (Гьопса) е съпътстван със създаването на мюсюлмански селища и със заселването на мюсюлмани във вече съществуващите такива, но Сопот запазва, както етническия си състав, така и християнската си вяра. За това голяма роля изиграва силният български дух и дълбока религиозност на населението, които се подклаждат от дейни духовни средища, формиращи се около църквите и манастирите. До наши дни са достигнали няколко ценни писмени паметника (Тихонравовият дамаскин и др.), свидетелстващи за наличие на книжовна дейност в Сопот от средновековието до Възраждането. И имайки се предвид значимостта на църквата „Св. Богородица“ (Бялата черква), описвана като най-лична, съвсем приемливо е да се допусне, че към нея е имало скрипторий, в който са се писали книги, а вероятно и килийно училище.

Архитектура:
За вида на отдавна разрушената църква „Св. Богородица“ има съвсем малко сведения, като повечето от тях изхождат от преданията. При оглед на мястото на днешния параклис може да се предположи, че тя е била с внушителни размери - дълга около 30 м и широка около 12 м. По градежа на параклиса, в който са използвани материали от старата църква, се разбира че при изграждането ѝ са използвани дялани и недялани камъни и едрозърнест хоросан. Според преданията тя е „с куполна архитектурна форма и е била доста висока“.
С тези известни особености, може да се заключи, че архитектурата на „Св. Богородица“ (Горната църква) носи белези на българските църкви от XII – XIV век.


Източници:
1. Дурев, Галин. Великден лето Господне 2008-мо - църквата “Св. Петър и Павел” (статия). В: Електронен студентски форум: www.omda.bg
2. Снимки: Галин Дурев

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"