ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Оброци и оброчни места
Оброчни кръстове в двора на черквата "Св. Троица" - с. Габер
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област София
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Габер
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Софийска
 

Както повечето селища в историко-географската област Бурел и въобще в западните български земи, така и в село Габер в миналото е имало много оброчища. Те възникват във време, когато селото не е имало храм и селяните са намирали пряк път към Господа именно чрез тях. Всеки род е имал край родовата махала или някъде в околността оброчище с кръст, посветено на някой светец или църковен празник. Всяка година на определения ден при оброчния кръст се е събирала цялата фамилия - от новородените до старците, като за светеца – покровител, от който се е измолвало здраве и берекет, се е приготвял курбан и/или други дарове (обредни питки/колачи, коливо и др.). Има Оброчните кръстове на село Геберсведения, че в землището на село Габер са съществували около около 15 оброчища. След идването на атеистичната социалистическа власт на 9.09.1944 г. оброчните обичаи са забранени и изоставени. За да не бъдат унищожени при образуването на местното ТКЗС (при разширяване на земеделските площи) през 50-те години на ХХ в. голяма част от оброчните кръстове са пренесени в двора на селската черква „Св. Троица“, където също имало старо оброчище. Днес в черковния двор стоят наредени в една редица кръстовете от следните оброчища:

1. „Св. Илия“ - кръстът е равнораменен тип малтийски. На всяко от раменете има по три букела. На лицевата страна е изсечен надпис: ВОW/ НЪГИГО/ МА/ ЗА/ РА...Z/ ХХ, а в центъра пластично е оформена осемлистна розета, вписана в двоен кръг. Върху обратната страна има друг надпис: ИЛИѦ/ ИЛИѦ/ АЛЕКСА/ КРДЛѦ/ РАДЕНКА/ АНА/ АНГА
Размери на кръста: височина – 0,64 м; ширина на раменете – 0,54 м; дебелина – 0,09 м.

Лицевата страна на кръста   Гърбът на кръста
 

Лицевата западна страна

2. „Мала Богородица“ - кръстът е с прави рамене, свързани с дъги, така че очертават кръг зад кръста. На лицевата страна има надпис: МАЛА/ БОГОР... и годината 1935. От запад силуетът на кръста е очертан с врязана линия.
Размери на кръста: височина – 0,71 м; ширина на раменете – 0,42 м; дебелина – 0,08 м.

 

Лицевата западна страна

 

3. „Св. Пресвета“ - кръстът е равнораменен малтийски тип. Силуетът му е подчертан с врязана линия. На лицевата страна в два кръга е вписана хризма. Върху горното и долното рамо има надпис: ПАВНЪ/ТОДОРЪ/ СТЕВАН/ СВЕТА/ ѦПqЕС/ ВЕТА и годината 1812. На страничните лица на ствола релефно са изобразени клонки.
Размери на кръста: височина – 0,86 м; ширина на раменете – 0,56 м; дебелина – 0,07 м.

 


4. „Неизвестен светец“ - кръстът е равнораменен малтийски тип, с издължен ствол. Всяко от раменете има по три букела, а в горната част на страничните лица на основата по един. Врязана линия очертава силуета на кръста. Върху лицевата страна в средата е гравирана розета, вписана в кръг.
Размери на кръста: височина – 1,01 м; ширина на раменете – 0,55 м; дебелина – 0,09 м.

Лицевата странаОбратната страна


5. „Неизвестен светец“ - кръстът е с правоъгълни рамене с къса основа. Лицето му е очертано с врязана линия. Върху его е изсечен правоъгълник, с два триъгълника на горната страна и с по един на страничните.
Размери на кръста: височина – 0,50 м; ширина на раменете – 0,46 м; дебелина – 0,12 м.

 


6. „Неизвестен светец“ - кръстът е равнораменен с издължен ствол, с правоъгълни странични рамене и горно рамо, и трапецовидно дъговидно извито долно рамо. Лицевата му страна е очертана с врязана линия, а в средата ѝ е вписан равнораменен кръст. На горното и дясното рамо има по един букел.
Размери на кръста: височина – 0,66 м; ширина на раменете – 0,22 м.

Лицевата западна страна   Обратната страна



7. „Неизвестен светец“ - кръстът е равнораменен малтийски тип, с трапецовидни дъговидно извити рамене. Дясното рамо е отчупено. На запазените рамене има по два букела.
Размери на кръста: височина – 0,45 м; дебелина – 0,09 м.

 



8. „Неизвестен светец“ - кръстът е тип „латински“, със закръглено горно рамо и трапецовидни странични рамене. Западната му страна има пластична украса. Двете странични рамене са очертани с двойна линия, а върху горното рамо е вписан малък кръст, обграден с релефна, двойно преплетена линия, която завършва под страничните рамене. Издължената основа на кръста е разделена на две части. Горната е отделена с релефна хоризонтална линия, над която е врязан триъгълник, а в долната част има три пъпки. На гърба на кръста има два по-малки кръста, вписани един в друг. Отстрани на едно от страничните рамене е врязан кръст.
Размери на кръста: височина – 0,96 м; ширина на раменете – 0,57 м; дебелина – 0,19 м.

Западната лицева страна  Обратната страна



9. „Неизвестен светец“ - кръстът е равнораменен тип „малтийски, с издължена основа. Горните рамене имат по три букела. Долното рамо е отделено от основата с релефна въжеобразна линия. Две подобни линии пресичат ствола по средата. Целият силует на кръста е подчертан с врязана линия.
Размери на кръста: височина – 0,97 м; ширина на раменете – 0,54 м.

Лицевата западна страна на оброчния кръст  Гърбът на кръста



Лицевата западна страна на кръста10. „Неизвестен светец“ - кръстът е с равни конкавни рамене, украсени с по три букела. Силуета на кръста е подчертан с врязана линия. Долното рамо е отделено от ствола с врязана начупена линия. Върху лицето е изобразен кръст, чийто горни рамене също завършват кръстовидно. По повърхността на врязания кръст има украса с малки букели, седем на брой.
Размери на кръста: височина – 0,58 м; ширина на раменете – 0,50 м; дебелина – 0,08 м.


До гореописаните кръстове в ново време са поставени още три, изработени от бетон, като един от тях е посветен на Св.Св. Петър и Павел. Днес на това място се прави курбан на всеки един от светците, на които са посветени кръстовете.

Новите бетонни кръстове 






Източници:
1.  Петрунова, Б; Григоров, В; Манолова-Николова, Н. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, МЦПМКВ, София, 2001 г.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"