Оброчището в махалата Бърдо се намира на около 3 км югозападно от центъра на село Брезе. То е разположено в близост до кръстопът, в ляво от пътя за центъра на махалата, на 1069 м надм. вис.

На святото място има три каменни оброчни кръста. Единият, от ляво (от северната страна), е ограден с каменен зид със суха зидария (без спойка), който описва формата на малък правоъгълен параклис. Кръстът е с равни трапецовидни рамене, с по един букел на всяко. В основата му е изсечена малка ниша, която играе ролята на символичен олтар и обикновено в нея се палят свещи. На лицевата страна на кръста, на страничните му рамене, е изписан надписът: „СВЕТИ ГЕОРГИ“, а над него, на горното рамо – годината: 1919.
Другите два кръста се намират на 2 м в дясно (южно) от първия, като и те са оградени с импровизиран параклис, със суха зидария. Единият от тях е по-голям и е от най-често срещания тип (т.нар. „малтийски“) по тези места. Раменете му са равни, като на страничните има по три букела, а на горното рамо – четири. Лицевата му страна е украсена с красива пластична декорация. Изсечено е стилизирано цвете с три стръка, всеки от които сочи отделно рамо и завършва с розета. Този мотив се наблюдава често в кръстовете (оброчни и надгробни) от района. В основата на кръста има ниша за свещи, както и при съседния кръст (на Св. Георги). От двете страни основата има по едно пластично изображение на фалос – символ на плодородието, на плодовитостта. На обратната страна на кръста има надпис, който не може да се разчете, и поради тази причина не може да се определи на кой светец е посветен.
По стил на изработка, този кръст, с изключение на размерите (по-малък е), много прилича на кръста при оброчището „Св. Петър“, намиращо се в двора на брезенската черква „Св. Параскева“. Тези кръстове са дело на майстори от Гинската каменоделска школа, от която произхождат паметници, срещащи се в цяла Западна Стара планина.
До кръста има друг – доста по-малък и просто изработен, от бигор. Ако се съди по увреденото му състояние, той е и много по-стар. Вероятно е стоял на същото място преди поставянето на по-съвършения му събрат.

Според местно предание оброчището се намира на мястото на разрушен от турците манастир. За съществуването на древна обител свидетелстват и останките от масивни зидове, които заграждат едно доста голямо пространство около оброчището. В подкрепа на това становище говори и самото наименование на рида, върху който е разположена махалата Бърдо – освен като Мали Понор, той е известен на местното население и като „Манастирище“. Преданията говорят, че в мистичната планина е имало и други манастири, като на тяхно място са били поставяни оброчни кръстове. Не случайно съседното село, западно от махалата Бърдо, също носи името „Манастирище“. За жалост, за сега няма известни писмени сведения за тези духовни средища. Навярно те са били унищожени из основи още в самото начало на османското нашествие, след което не е имало възможност да се възродят, както се случва с други обители. Така, за тяхното съществуване днес узнаваме от топонимите, от множеството оброчища, чрез които народът съхранява спомена за тях.