Оброчището „Св. Варвара“ се намира на около 3 км югоизточно от центъра на гр. Сапарева баня. Разположено е в гориста местност върху северен склон от Северозападния дял на Рила планина, високо над река Джерман, на 1100 м надм. вис.
До мястото може да се отиде като се поеме по черен път, който започва от шосето за Паничище (от първия завой след града) и свършва до широка поляна – Янкова нива, а от там се продължава по лъкатушеща из гората пътека (около 15 мин.).

На оброчището има дървен иконостас, поставен сред руините на малка сграда, ориентирана изток-запад и с апсида от източната ѝ страна. Тези особености подсказват, че постройката е имала култово предназначение – параклис или малка църква. Недалеч от оброчището блика извор с кристално чиста вода – света вода.

За миналото на святото място научаваме от сведения на краеведа Димитър Даскалов, който през 1963 г. е записал спомените на местната баба Мина Бояджийска (дъщеря на Тодор Хайдутина от с. Горно Драглище, Разложко, преселил се в Сапарева баня след погрома на Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г.). Според тези записки оброчището „Св. Варвара“ е създадено от преселници от Разложко, които в родния си край тачили светицата, като на Света среда (четвъртият ден от Великден) ходели на Св. Варвара Елешнишка. В контекста на традицията те направили малко параклисче в чест на св. великомъченица Варвара и в полите на Рила, където да се молят за останалите под турско робство свои сънародници. Честваният на рилското оброчище празник се е наричал Маджирски (от маджир – чужденец, преселник) и завършвал с народни борби, които се провеждали на Емирска ливада.
Едно друго сведение дава основание да се предположи, че историята на святото място започва още по-назад във времето. В османски данъчни регистри от XVI в. (от 1519 г. и от 1570/73 г.) се споменава за манастир „Св. Варвара“, който плаща данък от 60 акчета. От малкото сведения в документа се разбира, че обителта се намира в султански хас и приходът от нея е включен към този на село Баня (тогавашното име на Сапарева баня).
Не се изключва възможността, привлечени от топонима, разложките заселници да са създали оброчището именно върху руините на посочения манастир, който е бил отдавна разрушен, но вероятно споменът за него е бил все още съхранен сред местното население.



Източници:
1. Коритаров, Васил. Към Рила през Сапарева баня (пътеводител), София, 2011 г.
2. Грозданов, Дойчин; Дянкова, Галина. Издирване на археологически обекти в землищата на гр. Сапарева баня и с. Сапарево, Кюстендилска област. В: АОР за 2010 г., изд. БАН, София, 2011 г.
3. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.