Оброчището „Св. Богородица“ се намира на около 2 км североизточно от с. Таваличево. Разположено е непосредствено в дясно от пътя за местността „Манастиро“ и на около 500 м южно от последната.

На мястото има вековен дъб, а под него каменен кръст, ограден с камъни – суха зидария. Оброчният кръст е равнораменен с трапецовидни рамене. На лицевата му страна е врязан кръст, чиито горни рамене завършват също с кръстове.
Тук през османското робство, населението на с. Таваличево, а вероятно и това на изчезналите села Змийов дол и Селник, правило богати трапези, състояла се общоселска служба на Св. Богородица. Тази служба била прекратена с опожаряването на манастира в споменатата местност „Манастиро“. Може да се приеме, че възникването на оброчището и съществуването му е било тясно свързано с въпросната обител. Оброчището било и една от спирките на специално шествие, по време на което се отслужвал молебен за дъжд.
През 1940 г. свещеник Стоил Атанасов направил опит за възстановяване службата при оброка, но без успех. Йордан Иванов (роден в края на XIX в.) разправял, че оброчният кръст бил счупен от злосторници по време на робството.  Неговият прадядо Китан Мазнев, който живеел със стадото си в м. „Змийов дол“, сънувал че трябва да побие нов кръст на святото място. Кръстът бил направен без пари от майстор на кръстове от  с. Долна Козница, след което е поставен при оброчището. Кръстът бил счупен и през 1938 г. от Христо М. Миладинов. Тогава селянинът минавал от тук с кон, натоварен с дърва и слязъл да се прекръсти, но когато застигнал коня, добичето било паднало в ровината и се задушавало.  Освободил го, а след това в яда си се върнал и счупил кръста на парчета. Едно от тези парчета и сега може да се види на мястото. По-късно отново е бил закупен кръст и поставен под вековния дъб, където стои и до днес.
Понастоящем оброчището „Св. Богородица“ не се поддържа, но кметът Бойко Перянски има желание да възроди старата традиция и тук, така както вече е направил на други подобни места из Таваличко.