Оброчището „Престоло“ се е намирало североизточно от Киселичка махала, в едноименната местност и северно от местността „Лукарнико“, където се откриват останки от антична крепост и селище. Било е разположено върху горната част на могила.

На това място от незапомнени времена за оброчен камък е служел античен мраморен постамент с вдлъбнатина в горната му част, в която са се палели свещи. Подобен камък е имало и при оброчище в м. „Широки валог“. Горнокозничани  правили курбан при престола, веднъж или два пъти годишно. И макар камъкът да е пречил при обработването на нивата (в последствие овощна градина), хората се страхували да го махнат. По-късно, в годините на атеистичния социализъм, престола бил изваден от нивата с фадрома и поставен в частен двор. Днес артефактът стои пред селската черква „Св. Димитър“.
Според едно предание, записано от Христо Киселички в неговата книга „Село Горна Козница“, което му било разказано от Иван Киселички и Алеко Цветански, някога през турско, събирането на селяните при „Престоло“, което ставала на някакъв християнски празник, подразнило местния дерибей Шекир бей, който бил известен с жестокостта си.  „Той владеел имотите около „Лукарнико“ и не могъл да търпи такова гяурско сборище, за което заповядал да се извади престола и да се откара в планината над селото. Престолът, обаче, през нощта сам се връщал и се забивал на същото място. Това се повтаряло няколко пъти, докато беят се уверил, че тук имат пръст божи сили и го оставил на същото място“. Но българите ткзс-ари направили това, което и турците не посмели и изтръгнали светинята от исконното ѝ място....


Източници:
1. Киселички, Хр. Село Горна Козница, Кюстендил, 2004 г.
2. Местен осведомител - Евгени Спасов Димитров (р. 1943 г.).