Оброкът „Свети Тодор“ се намира в центъра на село Ракиловци, в непосредствена близост до паметника на героите - ракиловчани, загинали във войните за национално обединение.

На мястото има стар оброчен кръст, изработен от пясъчник. По форма той е равнораменен, с трапецовидни рамене. На лицевата (западната) му страна е издълбан обикновен кръст, като всеки един от краищата му завършват също с кръст.
В миналото на това място местните хора са почитали Тодоровден, наричан още „Конски Великден“, който се отбелязва на първата събота от великденските пости. На този ден се е извършвало празненство с коне (надбягвания – Кушия и др.), но в по-далечно минало (през XIX в.) се е провеждал и друг ритуал, при който младите невести от селото са се събирали и „ритали“.  На Тодоровден всяка домакиня варяла царевица на зърна, взимала погача и тепсия с варената царевица и отивала следобед при оброка „Св. Тодор“, където се е извършвал водосвет. Попът четял молитва, откъсвал по комат хляб и вземал от царевицата. Всяка свекърва със скорошна снаха довеждала новата невеста и те се ритали за адет.
Ритуалът „Освещаване на царевицата“ като храна за коня и ритането на невестите се среща и в други краища из българските земи (виж оброк „Св. Тодор“ в с. Горна Гращица). Тези обичаи са били част от празника на коня, който заема важно място в живота на българина през вековете.