Оброкът „Св. Георги“ (Гергьовски кръст) се намира на около 200 м източно от центъра на село Владиславци, над Голубарска махала.

Святото място е представено с каменен оброчен кръст. Последният има интересна и рядко срещаща се Т-образна форма. На лицевата (западната) му страна са изсечени три малки кръста в правоъгълни рамки. На страните на раменете има по един букел. Кръстът е с размери: височина – 0,76 м; ширина на раменете – 0,52 м; дебелина – 0,23 м.

За разлика от повечето оброци в селото, които се основават на семейно-фамилния принцип, „Св. Георги“ е общоселски оброк. В миналото на поляната около него се е събирало цялото село. Изключение правели само семействата от отдалечената махала Банята, които за своя нужда поставили отделен кръст на хълма Стражище, също посветен на Св. Георги.
На Гергьовден рано в зори младежите и девойките отивали да наберат цветя, а мъжете обикаляли на коне нивите, за да видят колко е изкласило житото. Цветята се събирали в местността „Локва“ в подножието на хълма Камик. В близост до тази местност, на малка поляна, наречена „Хорото“, момите и момците от  Владиславци и съседното село Несла играели хора. С донесените цветя и върбови клонки оплитали венци, с които окичвали гергьовските агнета, принасяни по-късно в курбан за празника. Всички семейства, които почитали празника приготвяли печено агне (изпечено на върбов ръжен във фурна), след което го изнасяли на Гергьовския кръст. Около оброчния кръст били наредени в кръг камъни, на които сядали само мъже - главите на фамилите принасящи жертва на Св. Георги. При оброка идвал свещенник, който отслужвал молитва за светеца и освещавал всички принесени дарове-ястия: агнешно месо, сирене, обредни хлебове  - погачи. След молитвата всички обядвали, а после младежите и девойките играели хоро до късно.
Празникът при оброка „Св. Георги“ престава да се чества  от населението в 1952 г., след като местният енорийски свещеник Христо Тодоров се оттегля от служба.



Източници:
1. Петрунова, Б; Григоров, В; Манолова-Николова, Н. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, МЦПМКВ, София, 2001 г.
2. Филипов, Георги Йосифов. Записки и данни за село Владиславци (машинопис), непубликувани, 2004 г.