Оброкът „Петров камък“, посветен на светите равноапостоли Петър и Павел, се намира в североизточния край на град Брезник. Разположен е на билото на едноименния хълм Петров камък, на около 80 м източно от руините на средновековната църква „Св. Петър“.

На святото място има стар каменен кръст, който стои побит в земята от незапомнени времена. Кръстът е равнораменен с къси странични рамене, като едното е счупено наполовина. Относително голямата му дебелина (около 20 см) и липсата на някаква пластична украса се белези за неговата старинност (вероятно е изработен преди XIX в.). До кръста има полузарит камък, на който са се палели свещи.
От кога съществува оброка, не може да се каже с точност, но би могло да се предположи, че е възникнал след разрушаването на близката черква (според местно предание е била запалена от турците и в нея изгорели богомолците), като продължение на култа към Св. Св. Петър и Павел. Не се знае и докога е продължавала тази традиция - „да се прави светец“. Стари брезничани помнели, че към 1930 г. местният циганин Васил Иков след съновидение организирал циганите да правят на кръста „светец“. Поради тази причина брезничани нарекли оброка „Циганският светъц“. Впоследствие, в продължение на десетина години на Петровден при оброка идвали цигани и българи. Свещи палели долу на църквището, а на оброчния кръст се провеждала служба, правел се и курбан.
С настъпване на социалистическия атеистичен период (след 9.09.1944 г.), оброкът е изоставен, с изключение на малцина ревностни богомолци, които години наред идвали на Петровден да палят свещи.
Около 1965 г. по наредба на партийни активисти, упоени от идеята, че „религията е опиум за народите“, кръстът е изровен и повален в една вдлъбнатина на 4-5 м от първоначалното място. След време, след настъпване на т.нар. „демократични промени“, хора от махалата го изравят и поставят на исконното му място, където стои и до днес.




Източници:
1. Георги Нешев, Петко Асенов, Елена Огнянова, Вельо Велев. Брезник и брезнишко /краеведски изследвания/, изд. "Вулкан 4", София, 2005 г.