ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СТАТИИ

 

ОБРОЧИЩАТА ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ НОСЯТ РИТЪМА НА ЕЗИЧЕСТВОТО И ДУХА НА ХРИСТИЯНСТВОТО

От Венцислав Жеков

Оброчищата са интересен феномен, самовградил се в българската християнска битност. Какво всъщност представляват оброчищата, които могат да се срещнат и под имената: Оброк, оброчище, черковище, камик? Това е свещено място, почитта към което се изразява в строга забрана за посегателство върху дърветата, камъните, кръста, водата до които се намира, или на които е посветено. В повечето празнично-обредни действия оброчищата служат за измолване на защита, здраве и благополучие. Наименованието на празника и оброчното място, или е наследено по териториално-родствена линия, или пък се помни неговото установяване в години на природни бедствия.
Оброкът е култов обект, посветен на християнски светец, Богородица, или Исус Христос и е предназначен за провеждане на празника на съответния ден. Оброкът се намира в рамките на селището, или извън него, на високо място, до култово дърво, или група дървета, в близост до извор, или кладенец. Много оброци се намират в развалините на езически светилища, надгробни могили, християнски храмове. Това установихме от записаните спомени на Димитър Стефов.
Оброците сами по себе си не дават кой знае каква информация без цялостният анализ на местоположението на всички оброчни камъни в селото, селището, или района.  Дълбоко вкоренено е вярването, че който счупи, или посегне със зла умисъл върху оброка, или “миросаното” (свещеното) дърво ще го сполети нещастие, или ще му се случи нещо много лошо на него, или неговото семейство. Това твърди Зденка Тодорова-председател на Хелзинкския комитет за българите в Сърбия, в научен доклад:  „Предистория на оброчните кръстове“, представен през август 2009 г.
По време на османското владичество, в селищата в които не е имало черква, около Оброка задължително са поставяни елипсовидно подредени камъни, върху които са сядали членовете на семейството, рода, или фамилията. Това място се нарича оброчище и край него се съсредоточвал религиозният и празничният живот. През Възраждането край Оброка се построяват християнски храмове, параклиси и манастири. Що се касае до “свещените дървета” наричани в Царибродско “миросани”, древните българи още в своята прародина са практикували култа към световното дърво. Писмени свидетелства за упражняването на този култ при тях са засвидетелствани в Северен Дагестан, твърди още Зденка Тодорова.
Каменоделството в България и по-точно, каменоделската школа в село Гинци, Годечко, или тази в Любош, Пернишко, през епохата на Възраждането е била тясно свързана с традиционната народна култура. Кръстът, който е стар рунически символ, в Средновековието и по време на османското владичество се е превърнал не само в символ на верската, но и на националната принадлежност. Каменоделците са били личности с особено духовно съдържание. Наричали са ги “народни майстори”, защото са предавали традицията – от баща на син, от майстор на майстор, от поколение на поколение.
 Нека да не забравим, че одухотвояването на камъка датира от най-древно време. Първоначално са били почитани камъните с естествени, природни форми, наподобяващи някакви същества, на които била приписвана чудотворна сила “оренда”, която имала свойство да се пренася от предмет на предмет, както и между хората, отбелязав в доклада си Зденка Тодорова.
Каменни оброчни кръстове са били поставяни от българите от много стари времена, по различни поводи. Такива са: раждане на дете, смърт на важен член от рода, природно бедствие и други. Всяка фамилия от незапомнени времена има издигнат оброчен каменен кръст някъде в околността на селището. Поводът, по който са издигнати тези  кръстове и точният момент, когато това е станало, отдавна никой не помни. Но обетът се пази от потомците.
Вече споменахме, каменоделската школа в Годечкия регион, на запад от София. Именно там в началото на 90-те години на ХХ в. е открит оброчен кръст. Неговият откривател е запасният царски офицер Георги Стойков Иванов-ветеран от Втората световна война. Той е родом от село Слатина, Софийско. Присъства в с. Шума, недалеч от Годеч, при свои близки. Докато е стъпил върху камък в тревата, той забелязва, че камъкът има твърде правилна форма и започва да разравя почвата около него. Така установява, че това е оброчен кръст, счупен на две през средата и разделен на горна и долна част. Местните хора помнят, че преди години, непосредствено до това място е имало голям стар дъб, който вероятно е бил „миросано“ /свещено/ дърво. По-рано там е поставен стар малък оброчен кръст. В непосредствена близост са разположени три малки могили, под които, или около които вероятно също има заровени и забравени такива оброчни кръстове. При стария кръст всяка година на Тодоровден се събира един от родовете в село Шума. Историята на оброчището не е изследвана и не е известно на какво е посветено мястото и каква е причината за създаването му. Помни се само че старият дъб е покосен от гръмотевица преди години-някъде около 50-60-те години на ХХ в. и той постепенно изсъхва. Кръстовете обаче стоят там и до ден днешен. Новият кръст е възстановен частично от сем. Жекови, което има вила наблизо, като е изправена горната му част, а долната е поставена легнала. Ежегодно представители на фамилията почистват кръста и поддържат района около него. Местните хора не разполагат с достатъчно средства, за да финансират пълното му възстановяване. На новооткрития кръст е изобразено колело, което някои предполагат че е колелото на живота, защото наподобява именно това. Разчитат се и надписи: „Сене“, „9Н2“, нещо като „IроВ“, като първият може би е името на ктитора-Асен и се забелязва ясно изписана година под „Сене“-1864. Това е времето на разцвет на каменоделската школа в с. Гинци.
Каква е историята на тези кръстове, дали оброчището е посветено само на светията, честван на Тодоров ден, за съжаление не ни е известно. Прави обаче впечатление, че повечето оброчни кръстове, намерени в района между Годеч и Драгоман, са идентични като конструкция и изображения, което подсказва, че може би са изработвани именно в каменоделската школа в с. Гинци, за която споменава и Зденка Тодорова в своя научен доклад по темата.
Тук можем да приложим и други примери, събирани от  известния художник и художествен критик - Иван Енчев-Видю, в изследването му за българския народен кръст. В акварел и рисунки с туш той пресъздава кръстове от цялата историческа, етническа територия на България. Най-голям дял заемат надгробните паметници - каменни, дървени, а също кръстовете от ковано желязо, от стенописи, оброчни кръстове, шевични орнаменти и други.
В заключение, може би е редно да подчертаем, че възприемането на Християнството по нашите земи е особен процес. На практика българите приемат монотеизма, но запазват множество културни и религиозни практики, както и много традиционни за политеизма поверия и ги пренасят в собствената си християнска битност. Това може да бъде наблюдавано в много региони в страната, където се откриват натрупани пластове от езичеството, Християнския период и след това-османското владичество. Рязка граница между пластовете на езичеството и Християнството няма, докато опитите за налагане на исляма са ярко отграничени стратиграфски, личи от археологическите разкопки. Оброчищата и оброчните практики намират своя християнски смисъл и заживяват свой живот в новата монотеистична среда. Те се превръщат в традиционни родови, регионални и национални поводи за празник, които прославят християнските светци и търсят православната ритмика в езическото звучене на старите култови дейности. Това идва да покаже още, че българите не са се отказали от проверената от времето и практиката сила на природата, под формата на свещени дървета, свети места, скали с антропоморфен характер, които помагат при определени обстоятелства, както и „орендисани“ извори, гори и местности. Това може би е повод и да се замислим, че може да се развие един нов тип туризъм у нас, подобен на поклонническия, туризъм, който да проследява връзката на езическата мистика с христниянската етика по българските земи в годините и вековете на приспособяване на Християнската религия на Балканите.

Автор: Венцислав Жеков

Снимки: Венцислав Жеков

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"