Манастирът “Свети Теодор Тирон” се намира на около 2-3 км. от гр. Правец по пътя за Етрополе, в пределите на Етрополския дял на Стара Планина, ограничен от Било планина на юг и пролома на река Витомерица на север.
До Правешкия манастир най-лесно се стига по разклона за Правец на магистрала “Хемус”, като се тръгне по стария път за Варна – малко след града е отклонението за Етрополе и след 2 км. по него се стига до отбивката (1 км. по черен път) за “Св. Теодор Тирон”.
В древността на мястото на правешкия манастир е имало тракийско светилище; предполага се, че християнската обител възниква по времето на Асен и Петър. Известно е, че по времето на турското робство манастирът е обект на две по-големи нападения: от еничари през 1636 година, и от кърджалии през 18 век, когато е напълно унищожен. Възстановен е през 1866 година с дарения на заможни жители на областта. В периода от Освобождението до Втората световна война манастирът функционира като женски метох.
През 2006 и 2007 година манастирът е основно ремонтиран и стенописите в черквата са реставрирани.
В архитектурно отношение, правешкият манастир се състои от две сгради: църква и монашеска обител със седем стаи. Църквата „Свети Теодор Тирон“ представлява масивна каменна сграда с три обемисти апсиди. Иконостасът е дело на зографи от Тетевенската школа, като по-специален интерес представлява иконата на Свети Георги Победоносец от 1869 г. Иконата на храмовия светец Свети Теодор Тирон е почти изцяло унищожена. Барелефи на орли красят западната фасада на църквата - от двете страни на входа.