ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Осиковски манастир "Св. Богородица"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област София
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Осиковица
ЕПАРХИЯ: Ловчанска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Ботевградска
СТАТУС: Изоставен
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Осиковският манастир "Св.Богородица" се намира в подножието на връх Острома, в местността "Манастирски ливади".
За манастира има път, който започва от селото в южна посока, първите 6 км е с асфалт, държи се курс само направо докато не премине в черен път (там има обозначителна табела за манастира), който е 1 км и отново в направление само направо, като се отминават всякакви отклонения, за отбелязване е, че този 1 км е достъпен  за вископроходима кола и то само в сухо време.
Осиковишкият манастир е изграден по време на Второто българско царство върху основите на антична сграда от трако - римския период, много е вероятмо да е била светилище. Обителта не е пострадала по време на османското нашествие и е продължила да функционира чак до края на ХVІІІ в. Това подтвърждава и запазеното сред местното население предание, което отнася изграждането на манастирската църквата към времето на Второто българско царство. Разказва се, че някога тук е имало манастир, за съществуването му е намерено потвърждение в приписка от 1730 г., където се споменава манастирът при Осиковица. В изследването за архитектурата на българските манастири Н. Тулешков също отбелязва Осиковишкия манастир, поставяйки го най-общо в периода XII-ХIV в. Разрушаването на манастира се свързва с времето на кърджалийските размирици в края на XVIII в.
Разказ за унищожаването на манастира при Осиковица от кърджалиите е записан през 1930 г. от Васил Маринов Владов (Робовешки), по разказа на неговия дядо Петър Йотов Гешов: “Като дошли турците на манастира, там имало двама калугери. Хванали по-стария калугер Давид и започнали да го бият и измъчват с нажежена верига да даде жълтиците. През това време младият калугер Иван взел парите в котлето и с кон побегнал по пътя през Крушевец за към село Лъга и оттам за Етрополския манастир. Кърджалиите видели, че калугерът бяга и се спуснали с конете да го догонят. Калугерът като видял, че ще го стигнат и хванат, спрял в една изорана нива в местността “Милин кладенец” и заровил котлето с парите. Кърджалиите го настигнали в местността “Барата” и го съсекли. Година по-късно синът на дядо Вълко Трифонов – Цако отишъл да оре нивата заедно със глухонямата си сестра Цока. Тя намерила парите и ги скрила някъде към кошарата без да каже на домашните си. По това време върлувало чума, Цока заболяла и за три дни умряла. Дълги години иманяри обикаляли наоколо да търсят скритите пари в определени дни – през нощта срещу Гергьовден или Еньовден” (Андонов 1980, 6; Данчев 1995, 61).
По спомените на столетника Йончо Вълков, записани през 1929 г., църквата е била в руини още през детството му. Стените обаче били по-високи, а над входа е имало оформен свод. До към средата на ХХ в. в ляво на входа е личал надпис “КА” (последните букви на формулата IС ХС NНКА) (Данчев 1995, 59). Според съхранения спомен, записан през 1935 г. от свещеноиконом Иван п. Георгиев, манастирът е носил името “Св. Богородица” (Донев 1985, 274). Освен църквата, към манастирския комплекс са принадлежали различни постройки. Следи от масивна каменна сграда личат на около 20 м източно от църквата. Съществуват данни, че дървени сгради със стопанско предназначение е имало и западно от църквата, но от тях вече няма следи.
Днес руините на църквата продължават да се почитат като свято място, на което се провежда съборът на селото и се раздава курбан за здраве на празника Рождество Богородично. Престолният камък от църквата се използва като оброк, а идващите поклонници палят свещи на него.
През 2004 г., по препоръка на НИПК и във връзка с намеренията на фондация “Спасение Кръстово” да изгради параклис на това място, се провеждат археологически разкопки на архитектурните останки на църквата. При направения преди началото на разкопките предварителен оглед се установило, че вътре и около църквата има няколко иманярски изкопа. От тях местен жител е събрал и съхранява голямо количество фрагменти от стенописна украса.
Зидовете на църквата са запазени на различна височина, като в тях са прорасли дървета и храсти, които допринасят за бързото рушене на паметника. Въпреки тежките поражения, нанесени от многократните иманярски интервенции и липсата на защита от неблагоприятните природни фактори, градежът на църквата е сравнително добре запазен. Двете дълги стени, както и източната, са с височина до 1,10 – 1,50 м, а откъм западната страна зидовете достигат от 1,00 до 3,10 м.
В план църквата представлява еднокорабна едноапсидна сграда без притвор, с размери: външни – 9,70/5,80 м; вътрешни – 8,90/3,90 м.Стените са гладки, изключително масивни с дебелина 0,80–0,90 м.,в градежа са използвани дялани и ломени камъни споени с бял хоросан.
Църквата има само един вход от запад. Той е изграден с добре обработени бигорови каменни блокчета.За праг е използван голям полукръгъл камък с диаметър 1,21 м и дебелина 0,23 м, в средата с отвор с диаметър 0,16 м. Формата и структурата му дават основание да се предположи, че  вероятно става въпрос за вграден воденичен камък, който допълнително е обработен и функционално преадаптиран при строежа на църквата.
В наоса на църквата не се откриха следи от олтарна преграда или от дървен иконостас. Иманярските намеси в тази част на църквата са разрушили напълно и подовата настилка.
В североизточния ъгъл, в основата на апсидата, е оформена малка плоскодънна ниша(проскомидийна) с размери 0,60/0,35 м. В църковната архитектурна традиция тези ниши, наричани протезис, предложение или жертвеник, имат важно обредно предназначение. Според православната литургика в тях са съхранявани светите дарове и богослужебната утвар (потир, дискос, просфора, покров, лъжица, звездица и др.), необходима за извършване на проскомидията. На западната стена, южно от входа на църквата, е изградена втора ниша (обр. 12, 13) с размери 0,73/0,42 м., тя е направена по аналогичен начин като проскомидийната ниша. Изграждането на ниша на западната стена в наоса се среща рядко в църковното строителство в България. Оформянето само на една ниша на западната стена, отдясно на входа, е известно също и от други две църкви от Западна България, датирани в XVI в.: църквата “Св. Богородица” в Елешнишкия манастир и църквата “Св. Иван Рилски” в Курилския манастир.
Данните за оформянето на църквата във височина показват, че сградата най-вероятно е била с двускатен покрив. Той може да бъде идейно реконструиран по запазената до 3,30 м. западната стена. Отчитайки ъгъла на наклона на покрива, църквата вероятно е достигала около 4,50 м. в най-високата си точка, на билото на покрива.
Стените на църквата отвътре, а вероятно и на някои места отвън, са били украсени с изящна стенописна украса. От нея са запазени малки участъци при входа и върху каменен блок, използван за оформянето на югозападната ниша. Голямо количество фрагменти се откриват нападали на пода в наоса и в насипа от рушевини вътре и около църквата.Събраните части от стенописната украса са с обща площ около 4 кв. м. Те се откриват в доста фрагментиран вид. Украсата е изпълнена в тъмен колорит. Различават се някои декоративни елементи от дрехи и от рамките на паната. Откриват се също отделни букви или части от думи, елементи от човешки изображения, а на някои фрагменти личат и врязани графитни надписи.Особен интерес представляват частите от три човешки изображения.Сред намерените стенописи са и няколко фрагмента с изписани букви от кирилски надписи.Според направения палеографски анализ, надписите са изписани със сигурна ръка от изключително опитни зографи.
Съпоставка на буквите показва голяма близост с надписите от стенописите в църквите в Земен и в Беренде. Това е и едно от важните основания стенописната украса на църквата при Осиковица да бъде датирана във втората половина на XIV в. Колоритът и техниката на изпълнение на стенописите също намират много близки паралели с тези от църквите в Беренде и в Калотина.
Сред руините на църквата, безразборно нахвърляни и частично повредени, са открити също и надгробни кръстове, характерни за периода XVIII–XIX в. Те са изработени от бигор. Имат формата на кръст, с масивна основа и с къси рамене. Без съмнение надгробните кръстове произхождат от намиращото се непосредствено до църквата гробище.
По време на археологическите ракопки около църквата са установени по-ранни градежи. Разкрити са очертанията на сграда с правоъгълен план, ориентирана по оста север–юг. Западно от нея бяха установени очертанията и на други градежи, което говори за съществуването на архитектурен комплекс, чието проучване не е завършено. Откритите в културния пласт фрагменти керамика могат да бъдат отнесени към трако-римския период.
Като цяло  археологическите разкопки на архитектурните останки в местността “Манастирски ливади” показват съществуването на два строителни периода. Първият се отнася към трако-римската епоха, а вторият се свързва с времето на Второто българско царство, когато тук е била издигната малка по размери, но масивна като градеж и богато стенописана църква.
От изложеното по-горе може да се направи изводът, че поръчителят (ктитор) на църквата е разполагал със значителни финансови възможности, които са му позволили да наеме за изграждането и украсата на сградата професионални строители и художници. Всичко това поставя църквата при Осиковица сред паметниците, имащи висока архитектурна и художествена стойност, като един от ярките представители на църковната архитектура от времето на Второто българско царство.
Днес фондация "Спасене Кръстово" е подела кампания по възстановяването на Осиковишкия манастир "Св.Богородица".Нека спасим и възстановим тази светиня, така както е оцеляла през вековете, да я съхраним и за идните поколения!

Изпозвана литература:
1.Валери Григоров, Късносредновековна църква при село Осиковица, община Правец

JW Player goes here

Дарителска сметка за възстановяването на Осиковския манастир:

Уни Кредит Булбанк - София

IBAN: BG71UNCR 7630 1075 7480 71

Получател: Фондация "Спасение Кръстово"

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"