Обидимският манастир "Свети Пантелеймон" се намира в землището на село Обидим, на около 4 км северозападно от селото, на около 150–200 метра от границата му с Добринишкото землище, на 1009 м. надморска височина.Прекият път до Обидимския манастир минава през Добринище, 6 км. по черен път, който продължава до река Безбожка и е достъпен за автомобили.Интересна е историята на това манастирче. На основата на съновидение Димитър Николов Вишов (Клечеров) направил разкопки на съответното място през 1908 г., където намерил свещоливник, железен кръст, разложен вече от продължителната влага, и икона на Света Богородица в корена на голямо борово дърво. От намерените църковни атрибути може да се предположи, че още преди даване на свобода на християнското учение тук, на това място, е имало черква (манастир), който е бил убежище на християнско население.Кога е разрушено и затрито някогашното манастирче – дали по време на помохамеданчването или по-рано - трудно е да се отговори на този въпрос.Свещеник Благой Докузов и Димитър Клечеров заминават за Света Гора да просят пожертвувания за възстановяване на храма. Монах Варнава им подарил свещници – два големи и един малък и богослужебни книги.
При завръщането си през 1910г., те минават руския светогорски манастир “Св. вмчк Пантелемон” наричан още “Ружка Кемица”. Там по това време няколко монаси изографисвали една икона – копие на прочутата Атонска светиня “Богородица – Достойно ест”. Предстояло чрез молитва и жребий да определят къде да бъде изпратена готовата икона. Понеже обидимците като искали помощ за църквата казали, че имат неразкрито още манастирче “Свети Панталеймон” в манастира решили да сложат жребий и за него, освен за другите два манастира. Три пъти теглили жребий и трите пъти иконата се падала на обидимското манастирче. До 1914 година – годината на построяването на черквата, иконата била съхранявана в черквата „Свети Николай Чудотворец” – с. Обидим, а монахът Максим, който дошъл с иконата, за да служи всеотдайно на бога в манастирчето „Свети Пантелеймон”, се върнал обратно, защото все още нямало никаква сграда за живеене. Той отишъл в друго манастирче, край село Заграде, Неврокопско (Гоцеделчевско), където и починал.Първоначално до църквата направили малка колиба с една стая и сайвант за дърва. При тези условия откривателят на свещоливника, кръста и иконата Димитър Николов Клечеров, който е и ктитор на манастира, останал да живее и пази манастирската собственост.
Това обаче не било задълго. Току-що прехвърлил 65 години, Клечеров заболява от лоша болест на окото. Отчаян от коварната болест, той с мъка на сърцето и душата напуска манастира, за да се лекува вкъщи с каквото му предлагат народните лечители. Така в процес на самолечение многоуважаваният черковен работник се борил упорито с болеста до 1917г., в която настъпва и кончината му.
След неговата смърт черковното настоятелство на с. Обидим назначава пазачи, които стоят по няколко години един след друг, но това са били все възрастни хора. Те не само че не са в състояние да продължат традициите на своя съзнателен предшественик, но не успяват да опазят и това, което той е създал с много усилия. Такова е състоянието на манастира до идването на работа в него на юриста Георги Иванов Цветинчев.
Той е роден на 14.04. 1882 година в град Кратово (дн. Р.Македония). Участвал е в българското македонското революционно движение, за което е осъден от турските власти на 15 години затвор. Присъдата излежава в затвора „Йеди Кули” – град Солун, но с извършването на Младотурския преврат през 1908г. излиза на свобода. След тази дата Цветинчев идва в България. Тук учителства две години като нередовен учител в Кулско,Северозападна България.
На 01.12.1934г. Георги Иванов Цветинчев се озовава в село Обидим. Черковното настоятелсто със свещеник Христо Бл. Кандев го назначава на работа в манастира „Свети Пантелеймон”. Тук той се отдава на ежедневна творческа дейност за подобряване на културно-битовите условия в божия храм. Обикаля селищата на Разложка и Гоцеделчевска околия за събиране на дарения, с които успява да построи още две сгради към манастира, популяризирайки и името му сред населението в тези и други райони.
На 04.01.1967г. на път от с. Добринище за манастира Георги Цветинчев достига до местността Добречковото. Объркан от снежните виелици, вместо да тръгне по пътя за „Свети Пантелеймон”, той се насочва към местността Враникал. Така още в Добречковото го настига „бялата смърт”. Снеговете засипват тялото му и чак през пролетта добри хора от село Добринище намират костите му, които черковното настоятелство от с. Обидим погребва в двора на манастира.
Освещаването на манастирската църква е извършена от покойния Неврокопски митропит Пимен на Рождество Богородично - 8/21 септември 1953 година. В манастира се намира може би една от най-редките икони на Света Богородица в цял ръст с младенеца, заедно със Свети Пантелеймон и Св. Атанасий.

Източници:

1.Използвани са материали от сайта на село Обидим: http://obidim.net/index.php