ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Марянски манастир "Св. Преображение Господне"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Велико Търново
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Марян
ЕПАРХИЯ: Великотърновска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Еленска
СТАТУС: Действащ, женски
СЪСТОЯНИЕ: Нереставриран
ДАТИРОВКА: Възроден-XIX век
 

Марянският манастир „Св. Преображение Господне“ се намира в северозападния край на село Марян и на около 9 км от град Елена.
Няма точни сведения за възникването на манастира и за неговата най-ранна история. Това което знаем за него изхожда от преданията и легендите. Според най-разпространената легенда днешната манастирска черква е изградена върху основите на стар храм от VIII-IX век, и когато започнало строителството й в олтара намерили мраморен саркофаг, а в него скелет на мъж, който държал в ръцете си евангелие, а до главата му корона, т. е. духовната и светската власт, събрани на едно място.. Местните хора вярват, че това са били тленните останки именно на покръстителя на българите – цар Борис I. Като част от тази легенда съществува и преданието, че майсторите тогава са намерили баптистериума - мястото, където са се извършвали кръщавки, но поради страх от слухтящите по това време турски заптиета, те го заровили наново.
Реалността на легендата донякъде се доказва с намерените в манастирския двор няколко артефакта - два капитела, все още стоящи в манастира, от т.нар. Теодосиеви колони, които са датирани към VII-VIII в. и се срещат в Плиска и Преслав, както и още четири такива, съхраняващи се днес в Националния исторически музей в гр. София. Отделно, части от саркофага са използвани в градежа на настоящия храм.
Съвсем наскоро теорията за тук находящия се гроб на цар  Борис I бе оспорена. В началото на 2012 г. историците Маргарита Ваклинова и Николай Овчаров обявяват, че са намерили саркофага на княз Борис I Михаил Покръстител във Велики Преслав. Според тях находката е открита от Карел Шкорпил преди 100 години и стояла във Велики Преслав, без да е било ясно на кого е. Едва сега обаче на гърба му историците разчели 3 букви - "Мих", които са съставна част на името Михаил, християнското име на Борис. Коя от двете теории е вярна, само едни по-задълбочени бъдещи проучвания ще може да разгадае този въпрос.
В разрез на горните съждения трябва да се спомене, че през 1898 г. в двора на селската черква (тогава, а и до ново време, днешната манастирска черква е изпълнявала функциите на енорийски храм) са разкрити чрез разкопки останки от старинен храм с баптистерий. Тогава са намерени и значителен брой артефакти – мраморни колони, плочи, части от мозайки и др. През 1931-1932 г., проучвайки старините на Еленския Балкан, Д. Цончев установява, че това е раннохристиянска трикорабна базилика от IV-V в. Това откритие донякъде потвърждава правдоподобността на легендата и много е вероятно раннохристиянският храм да е бил преизползван след приемането на християнството в средата на IX в. при цар Борис I.
Народната памет е съхранила още една легенда свързана с историята на Марянския манастир, която разказва за хубавата царица Мара, сестра на цар Иван Шишман и  първата жена на султан Мурад (Мурад II (1421- 1451 г.). Според легендата, Кера-Тамара искала да остане в манастира, но трябвало да тръгне с Мурад, затова оставила всички свои накити в храма, но след смъртта на султана отново се върнала по тези места. Според друга версия пък, Мара дала пари за построяването на самия манастир.  Местните хора вярват, че точно на тази красавица е кръстено селото, което е дало и името на манастира.
Днешната черква е построена през 1835 г., тогава до нея е действало и килийно училище. През 1868 г. избухнал пожар в манастира, при който изгорял само иконостасът в черквата, изпепелени били всички икони, без тази на Св. Богородица.
Манастирът е възстановен през 1870 г., като от тогава е в днешния си вид. Манастирската църква пострадала и по време на Руско-турскта война (1878 г.), но скоро след това била отново възстановена.
Дълго време Марянският манастир е съществувал като енорийска църква, но на 2 май 1993 г., в деня на успението на цар Борис І, Светият синод отново му дава статут на манастир.
През 2004 г. манастирът е основно ремонтиран, приключило е строителството на новите сгради.
Понастоящем Марянският манастир е постоянно действащ женски, негова игуменка е майка Анастасия.


В архитектурно отношение Марянският манастир представлява комплекс от съборна черква, жилищна сграда, камбанария и просторен двор обграден с каменен зид.
Манастирската църква, изградена върху средния кораб на раннохристиянска базилика, е еднокорабна, едноапсидна с притвор сграда. Градежът на църквата е масивен, наосът и притворът са също масивно засводени и имат дублиращи конструктивни арки. Дебелината на стените й до сводовете е 1,20 м. Към западната фасада на църквата по-късно е добавена открита нартика с четири колони, които са увенчани с три арки. Пред входа на южната стена, при една още по-късна поправка, е пристроен дървен навес-нартика. Покривът е двускатен с керемиди.
Майстори строители на църквата са Кочо от Дебър и майстор Михо от Колиби Майтаняци.
Вътрешността на храма не е покрита със стенописи. Иконостасът е късен, направен след пожара от 1868 г., изработката е столарска и имитира руски модели.
Днес състоянието на църквата е окаяно, основен ремонт не е извършван от 1936 г. Макар преди години да е правен рамонт на покрива по програма „Красива България” , сега той отново тече и проникващата влага руши храма.
В настоящия момент Великотърновската митрополия от името на манастира кандидатства с проект  по програмата за развитие на селските райони към Държавен фонд “Земеделие” за цялостен ремонт -  за обновяване на храма, камбанарията и жилищната сграда, както и за направата на защитна стена откъм реката.


Източници:
1. Нели Чанева-Дечевска - Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г.
 

 

КОМЕНТАРИ
Борислав Бонев
21.08.2015 16:17
Наскоро посетихме Марянски манастир. Останахме очаровани от беседата , която ни изнесе монахиня Анастасия ( предполагам , защото не се сетихме да питаме за името и ). Манастира е малък , но много интересен! Не забелязахме рушащи се сгради - явно ремонта е приключен. Заслужава да се посети!
монахиня Анастасия
10.05.2013 13:10
В момента тече ремонта по мярка 322 на Фонд Земеделие за развитие на селските райони.Вероятно след месец ще бъде напълно завършен монастирския комплекс.За сега само храмът е действащ и отворен за богомолци.10 май 2013 година Марянски монастир "Свето Преображение Господне"
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"