ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Къпиновски манастир "Св. Николай"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Велико Търново
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Капиново
ЕПАРХИЯ: Великотърновска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Великотърновска
СТАТУС: Действащ, мъжки
СЪСТОЯНИЕ: Реставриран
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Къпиновският манастир "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" се намира на 3,5 км югозападно от село Къпиново и на 22 км от Велико Търново, като само на 2 километра източно от него е Плаковският манастир "Св. Пророк Илия". Разположен е в близост до река Веселина, в полите на живописния Еленски Балкан.
Къпиновският манастир е един от най-големите и красиви манастири в България, забележителен паметник на старата българска архитектура и изкуство.
Точната дата на съграждането на манастира не е известна, но от надпис върху корниза на апсидата на манастирската църква се знае, че още през 1272 г. на това място е бил издигнат храм, наименован “Св.Троица”, по времето на цар Константин Асен - Тих (1257 – 1277г.). Има и предположения, че манастирът е основан от неговия предшественик - цар Иван Асен II (1218-1241).
През периода на Второто българско царство обителта е била едно от важните религиозни средища на Търновското светогорие.
С падането на Търновското царство под турска власт в края на XIV в. Къпиновският манастир бил разрушен и запустял за дълго време. Възстановен е през XVI в., като в края на същия век вече развивал активна книжовна дейност. Данни за дейността на манастира през по-късния период на османското робство почти липсват. Много е вероятно, както всички търновски манастири, и той да е многократно разрушаван от турците, а след това отново въздиган от българското население.
За съществуването на манастира през XVIII в. свидетелства „Къпиновският поменик-триптих“, който бил започнат в 1700 г. по времето на игумена архимандрит Теодосий.
Тук през 1794 г. пребивавал поп Стойко Владиславов от Котел, бъдещият Софроний Врачански, който със себе си донесъл препис на „История славянобългарска“. Дори за кратко време поп Стойко бил игумен на манастира, докато чакал избирането му за епископ Врачански.
През 1835 г. манастирът бил основно обновен, тогава дряновските майстори Пенчо и Рачо построили днешната манастирска църква. Обновяването и разширяването на обителта продължило и през следващите години. През 1864 г. ,със средствата на  братята Хорозови от град Елена, били издигнати днешните внушителни жилищни сгради с обширни чардаци.
През епохата на Възраждането Къпиновският манастир се развил като средище на българската книжнина и просвета. По време на игумена Нефталим в 1830 г., тук било открито килийно училище  за граматици и свещеници.
Наред с обичайната си дейност манастирът бил свързан и с борбите на българския народ за национално освобождение. Тук намирали убежище много от участниците в народните бунтове и въстания. В манастира се сращали заговорници от Велчовата завера от 1835 г., както и бунтовници от Хаджиставревата буна през 1862 г. Къпиновският манастир, заедно със съседния Плаковски манастир, е бил средище на революционна дейност, монашеското му братство участвало активно в подготовката на Априлското въстание. Тук са приютявани хора от четите на капитан Дядо Никола, Филип Тотю, както и самият Васил Левски, Ангел Кънчев и Матей Преображенски – Миткалото и др.
През Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) край манастира станало голямо сражение, след което някои от загиналите руси били погребани  тук.
Понастиящем Къпиновският манастир е действащ  мъжки.


Архитектура и изкуство:
Манастирският комплекс включва стопански и жилищни сгради, съборна църква, два параклиса и кладенец-аязмо.
Строени на два етажа, в стила на възрожденската архитектура, жилищните сгради имат формата на широка дъга, отворена на юг към двора. Външната им стена, висока 8 м и дебела 1,5 м., е изградена от камък и това придава внушителност на манастира. Фасадата пред централния вход на тази солидна постройка е украсена със стенописи, сред които доминират фигурите на българските просветители Кирил и Методи. Обширното дворно пространство, в което са разположени църквата и кладенецът, е обградено със сградите и дебел каменен зид под формата на неправилен многоъгълник. Погледнат от север, манастирът има вид на средновековна крепост.
В продължението на източната част на жилищните сгради, на втория етаж, се намира параклисът "Въведение Богородично", построиен през 1864 г. Украсен е изцяло със стенописи, като се предполага, че те са дело на асеновградския живописец Алексий Атанасов. Въпреки малкото пространство на параклиса, свежият колорит на рисунъка придава тържественост на обстановката. Особено внушителни са изображенията на светците в цял ръст, между които и образите на видните български духовници: Иван Рилски, Теодосий Търновски, Евтимий Търновски, Иларион Мъгленски. Над входната врата е изписан ктиторският портрет на братята Хорозови. На първия етаж има втори параклис - „Св. Благовещение“, украсен от тетевенски майстори.
Друг параклис се намира на сред манастирския двор, където през 1865 г. е погребан един от братята дарители – Теодосий Хорозов. Стените на този параклис също са изписани със стенописи.
Съборната църква "Св. Николай" по план е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда с продълговат наос и предверие и допълненително пристроена от запад открита дървена нарктика. Ранерите ѝ са 18 х 9 м.
Черквата е украсена със стенописи през 1845 г. от живописецът Иван Попович от гр. Елена. Най-впечатляващото му творение тук е композицията "Страшният съд" на западната стена на църквата, под откритата нартика. Същият художник е изписал и отделни сцени от Шестоднева върху ниската част на преградната стена между предверието и наоса. Негови са и някои от запазените икони в храма.
Иконостасът е комбиниран, като в него е вмъкнат иконостасен фриз, подобен на апостолските пояси в Арбанашките църкви и Килифаревския манастир. Предполага се, че дърворебените елемнети на иконостаса, царските двери, какато и владишкият трон са дело на майстори от Тревненската художествена школа. Големите иконостасни икони са рисувани вероятно от даровития тревненски иконописец Папа Витан. Манастирската църква е обогатена с доста икони от XVIII и XIX в.

Източници:
1.Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
2.Чавръков, Г. - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.

КОМЕНТАРИ
даринка кирова
27.05.2015 18:20
И още нещо.Плаковския манастир "Св.Илия" също в повечето ввреме е недействащ,през последните години,както и капиновския.Така, хората наистина се ощетяват.Тези манастири, бяха толкова посещавани преди тъй наречената демокрация.Хората се чувстваха тук близо до Бога.Когато имаше служби, всички вманастира ходеха. И всички изпълняваха написаното - в манастира да си добре облечен.За мен и много хора този манастир ни помогна да оцелеем духовно .Монахините и монахиня Рафаилка като най-млада -40-50 годишна бяха смирени,богобоязливи и ние подрастващите от монахините и родителите си тук усвоихме първите правила на поведение в християнския живот. Бог да прости всички, които бяха в манастира и които го посещаваха
даринка кирова
27.05.2015 18:11
В този манастир през лятото премина част от детството и младостта ми.Тогава беше женски манастир,с много монахини и стопанство от което се самоиздържаше.След това се чу грозна история за монахиня,която познавам и която съм сигурна ,че никога не би изменила на Христа, още повече, че беше монахиня над 50годишна, а се бе замонашила още много млада.Сега след толкова години разбирам, че това е било, за да се унищожи манастира. В последните 20 години, той през повечето време или е недействащ или има по една монахиня или монах, а бяха толкова много преди 1989 г и през цялото лято манастира приемаше поклоници с преспиване и имаше собствена храна.....Преди задушница (черешова) да кажа БОГ да прости всички монахини от този манастир, а БПЦ да изчисти името на монахиня Рафаилка- Бог да я прости ,беше много смирена, работлива и разумна
колев
03.02.2015 13:24
За този манастир единствено мога да кажа ,че си губи славата и посещаемоста. Когато бяхме за последно отношението на жената която стопанисва манастира беше доста нехайно ,с което малко ни отблъсна ,а тази сутрин ни беше последния път в който ще идем до там ,за да ви стане ясно ще обясня. Пътувайки тази сутрин от Ст.Загора за Русе ,решихме да се отбием в Къпиновски Манастир ,бяхме пред манастира в 7,00 часа както и предположихме не беше отворен ,търпеливо изчакахме до 8,10 часа след което звъннахме на звънеца на манастира,но уви никой не отвори звъннахме отново и отново но уви никой не отвори и в 8,30 се отказахме и загубихме всякакви надежби за посещение на манастира . Да отбележа РАБОТНОТО ВРЕМЕ НА МАНАСТИРА ИЛИ ТОВА КОЕТО ПИШЕ Е,ВРАТАТА СЕ ОТВАРЯ В 7,00 ЧАСА И В 18,00 СЕ ЗАТВАРЯ
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"