Хаджидимовският манастир „Св. Георги Победоносец“ се намира в непосредствена близост южно от град Хаджидимово. Разположен е върху хълм от най-югоизточните възвишения на Пирин.  
 
История:
Според изследователи на историята на района днешният манастир е наследник на старо християнско средище, което също било посветено на Св. Георги и съществувало още преди попадането на тези земи под османска власт (последната четвърт на XIV в.). Обителта била разорена при първото нашествие на османлиите, след което се въздигнала, а по-късно, отново била опустошавана. Накрая била изоставена и напълно забравена от местното население.
След като незнайно колко време останало в забвение, святото място излязло на бял свят около средата на XIX в. след пророчески сън, който се явил на местен овчар. Впоследствие откриването му придобива легендарен характер. За възобновяването на манастира битува предание, според което на овчаря дядо Атанас Лазаров от с. Горна Сингартия (дн. квартал на Хаджидимово), една нощ в съня му се явил млад мъж на бял кон. Той му наредил да разкопае височината над селото. Атанас не обрнал внимание на съня си, но на следващата вечер същият се повторил. Атанас споделил на съпругата си, която го взела на присмех. На третата вечер обаче младият конник отново се явил с настояване копаенето да се започне веднага. На развиделяване дядо Атанас отишъл на мястото, което в онези години било нива на един от местните турци. Той изпъдил овчаря, но тогава воловете му, впрегнати да орат, легнали на земята и отказали да му се подчинят. Тогава дядо Атанас бил извикан да се върне и да продължи да копае. В този момент, още при първото подканяне, животните се изправили готови за работа. Слисаният турчин дарил нивата за вакъф (църковно място). Днес тази нива се намира южно от манастирския храм и все още се обработва.
По-късно дядо Атанас открил икона на св. Георги (впоследствие се оказва, че е чудотворна). Новината се разнесла бързо и хората построили малък параклис в чест на светеца. До него по-късно била изградена и сграда на поклонниците. След няколко години местните хора се сдобили с позволение (ферман) за изграждане на черква, за което съдействал местният бей. Според фермана храмът е трябвало да бъде вкопан два метра в земята. При започването на градежа майсторите се опитали да изпълнят указанието, но се оказало невъзможно поради това, че под пръстта излязъл здрав камък. Наложило се беят да ходи до Цариград и да измоли за нов ферман. В него била внесена забележка храмът да бъде изграден без прозорци. След Освобождението са избити прозорци, които днес осигуряват светлина в храма.
Изграждането на манастирския храм завършва през 1864 г., а е осветен в 1865 г. По време на Балканските войни (1912-1913 г.) манастирът е разграбен, при което изгаря цялата му архива. Впоследствие, през годините черквата и манастирските сгради са постепенно обновени. През 1921 г. е възстановена североизточната стена на храма, а през 1930 г. е извършен основен ремонт на черквата, както и на част от жилищните сгради. През 1956 г. е напълно възстановено западното крило. От 1960 до 1965 г. се прави ремонт на притвора и камбанарията.  
На 29 юли 1979 г. в манастира избухва пожар. Храмът изгаря напълно, като оцелява единствено чудотворната икона на Св. Георги. С помощта на Неврокопската митрополия и дарения, само за 8 месеца, черквата е възстановена, и на 6 май 1980 г. осветена.  
Съществена заслуга за благоустрояването на манастира има председателят на църковното настоятелство Трифон Симидчиев, който моли за помощ Людмила Живкова. Молбата му била приета и за манастира са изпратени средства. През 1987 г. започва изграждането на южното крило. Строителните работи по манастирският комплекс продължават и днес.  
От 1994 г. насетне ежегодно през лятото в Хаджидимовския манастир се провежда детски православен лагер. Началото на събитието е поставено скоро след ръкополагането (24 април 1994 г.) на Неврокопския митрополит Натанаил (1952-2013).
В обителта се помещава една от резиденциите на Неврокопския митрополит. Понастоящем манастирът е постоянно действащ, обитаван от монаси.
Храмовият празник на манастира се чества на Гергьовден (6 май). След обявяването на Хаджидимово за град през 1996 г., същият ден е приет и за празник на града. По традиция, всяка година в навечерието на Гергьовден в манастира се събират и пренощуват множество богомолци. Интересно е, че сред тях присъстват и не малко българомохамедани.

 
Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение Хаджидимовският манастир представлява комплекс от съборен храм, параклис „Св. Димитър“ и жилищни и стопански сгради. Последните са разположени северно и източно от черквата, така че ограждат обширно и добре поддържано дворно пространство, в чийто северен край се извисява мощната снага на вековен чинар.
По план манастирската черква „Св. Георги“ представлява трикорабна псевдобазилика с голяма полукръгла апсида и притвор от запад. До северната стена отвън е изградено отделно помещение – параклис, а до западната се издига висока камбанария. Северозападният ъгъл на черквата и параклисът са обгърнати с открита галерия (нартика).
 
Стените отвътре са били покрити със стенописи, които за съжаление са унищожени от пожара през 1979 г. Фреските са били дело на образописците Теофил Минов и Георги Димитров и  Мина Марков от с. Каракьой (днес в Гърция).
Във вътрешността олтарът е отделен от наоса с красив дърворезбен иконостас. Част от иконите, които изгарят в пожара са били изписани през 1866-1870 г. от ръката на неврокопския зограф Серги Георгиев.  
Най-голямата ценност на манастира е чудотворната икона на Св. Георги. Първоначално тя се пазела в олтара и не била изнасяна за поклонение. Така постепенно била забравена и не и се е отдавала особена почит. През 1961 г. по настояване на църковното настоятелство на манастира с председател Трифон Симидчиев, чрез Неврокопската митрополия била изпратена в БАН за изследване. Установено е, че същата датира от периода 1750 - 1800 г. На 6 май 1961 г. е върната в манастира и осветена от Неврокопския митрополит Пимен и изложена за поклонение. От тогава светинята е помогнала на неизброимо много хора, пристъпили към нея с отворена душа и вяра.
 
 
 
Източници:
1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори, София, 1965 г., стр. 286, 293, 308.