Етрополският манастир се намирана около 5 км. източно от гр. Етрополе. До него най-лесно се стига, като се тръгне по разклона за гр. Етрополе на магистрала “Хемус”. Малко след града е отбивката за манастира– 2,5 км. по  асфалтов път.
Основан е през средните векове, в годините на Византийското владичество.
При подновяването на манастира през 1858 г. игуменът Хрисант намерил в развалините на старата църква плоча с надпис, указващ годината на основаването на обителта - 1158 г., която плоча била вградена в основите на новостроящия се манастирски храм.
В многовековната си история Етрополският манастир е преживял много разруха. Основно бил обновен през 1682 година. И към началото на XIX век манастирът имал вече доста амортизирани сгради. За това около 1833 година жилищните крила и каменният ограден зид били преизградени. Новите сгради, опасващи днес живописно двора от запад и север, носят изцяло духа на Възраждането.
Манастирският храм “Св. Троица” е забележителен паметник на българската култова архитектура. Изграден е от майстор Иван Боянин от брациговската строителна школа и представлява внушителна кръстовидна сграда с пет купола.
Стенописите в черквата са от по-късен етап – създадени са през 1907 г.
От няколко години насам тече реставрация на стенописите (2009г.).
Най-ценните реликви от миналото на манастира за съжаление липсват – изкована от сребро дарохранителница от 1692 г. и два напрестолни сребърни и в последствие позлатени кръста от XV и XVI век. Запазена е старата храмова икона “Старозаветна Троица” (XVI в.), която днес  се съхранява в Църковния историкоархеологически музей в София.
Основната дейност на Етрополският манастир „Св. Троица" от XVI век насам е събирането на образовани преписвачи и оформи­тели на книги, създали за два века множество ръкописни книги. От високопродуктивният скрипторий на манастира до днес са запазени няколко десетки ръкописни книги, пръснати из биб­лиотеките, манастирите, църквите и музеите на цяла Бълга­рия. Това дава основание на специалистите да определят явле­нието като „Етрополска" книжовна школа. По този начин в тежките за българската култура времена на турското робство Етрополският манастир заместил в извес­тна степен и продължил традицията на книжовните средища, възникнали през времето на Второто българско царство в манастирите около столицата Търново. Към списъка на тези творби принадлежи Евангелието от 1577 г., преписано от граматик Бойчо. Известни са проявите на книжовниците йе­ромонах Рафаил, дякон Йоан, даскал Койо, Василий Софиянин, дякон Драгул и особено на йеромонах Даниил Етрополски, изпод перото на които са излезли „Пролог за месеците от Септемврий до февруарий". "Петогласник", няколко евангелия, и др. Те са не само произведения на книгописа, но са и с худо­жествено оформени начални страници, заглавки, винетки и концовки, което говори, че тук са работили и срьчни художници.
Днес, за съжаление, многобройните старинни книги, икони и утвари, някои от които датират още от XV век. са раз­несени на много места - от Етрополе през Историкоархеологическия музей, до Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" в София. Така връзката на Све­тата обител със собствената й история е нарушена.
Етрополският манастир е бил най-значимият книжовен и просветен център по бълггарските земи през XVI - XVII в.,след Рилската Света обител.
До манастира се намира малък живописен водопад, носещ  названието - "Варовитец".
Етрополският манастир предлага отлични условия за почивка.