ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Бистрецки манастир "Св. Йоан Богослов"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Враца
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Враца
ЕПАРХИЯ: Врачанска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Врачанска
СТАТУС: Действащ, мъжки
СЪСТОЯНИЕ: Възстановен
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Бистрецкият манастир, известен още като „Свети Иван Рилски Пустиножител“, „Свети Иван Касинец“ и „Свети Йоан Пусти“, е манастирски комплекс, разположен в полите на Врачанския балкан на 6 км западно от Враца, над кв. Бистрец, откъдето идва и едно от имената му.
В околностите на манастира според древно предание се е намирало тракийско светилище. Вероятно тук е имало и манастирски постройки от времето на Първото българското царство. Обителта е опустошена при нашествието на османците, а в последствие още два пъти.
От стенописите с надписи в скалния венец над манастира, се знае, че той е бил възстановен през 1540 г. от Димитър Дубов.
През Възраждането тук се развива книжовно-просветна дейност, в манастира творят Йосиф Брадати и неговият ученик поп Тодор Врачански, открито е и килийно училище.
В манастира е имало златарска работилница, от която произхожда известния напрестолен дърворезбен кръст, изработен през 1611 г. от чипровските майстори Никола и Пала. През 1822 г. в Бистрецкия манастир е основана първата в България щампарска работилница. С тази си дейност монасите поддържали връзки и разнасяли гравюри по руските манастири. Има сведения, че още през 1629 г. бистрецките монаси са посещавали Русия.
Години след едно от поредните опустошения, манастирът  е обновен през 1867 г. по времето на йеромонах Йоасаф. В периода 1894-1928 г. манастира е напуснат от монасите си , а през 1928 г. е осветен с ново име – "Св. Иван Рилски".Манастирът  просъществувал до 1980 г., когато последният монах, който се грижел за светата обител, бил убит.След 1990 г. иманяри прокоповат всичко наоколо в търсене на злато, разрушават олтара и унищожават ценните стенописи из житието на св. Димитър. Разрушени са и сградите към манастира, магерницата и водопроводът.
Последното възстановяване на обителта започва през 2005 г. и продължава до 2009 г., като храмът "Св. Иван Рилски - Пусти" е осветен на 7.IX.2008 г.
В момента манастирът е действащ и се обитава от един монах.
От стария манастирски комплекс най-добре е запазена църквата, постройките към него са изградени по време на последното му обновяване, от старите сгради не е било останало почти нищо.
Манастирската черква, с размери 11,50 х 7,50 м, е еднокорабна, триапсидна, с купол върху висок цилиндричен барабан като е подпряна с по три контрафорса от северната и южната страна. Запазени са следи от три живописни слоя стенописи. Според последните проучвания, първият е от XI в., и забележителното при тези стари стенописи е, че разположението на светците не е спрямо православният канон. Над абсидата има фриз с уникални изображения на преплетени змии - детайл, непознат на стенописите досега. Вторият живописен слой е датиран от XVI в., като в проскомидийната ниша има незначителни фрагменти от "Пиета" и образа на Св. Стефан Първомъченик, а в олтарната апсида изображенията на Великите църковни отци. Третият слой стенописи се предполага, че е от времето на възстановяването на църквата през 1867 г.
Иконостасът на църквата предполагаемо е бил възрожденски, като една икона от него, на Света Богородица заслужава внимание с надписа: " Рука Петре Миню от Трявна 1824 ". Днес иконите са неизвестно къде....
В основата на скалния венец се намира плитка пещера, от която блика карстов извор, а върху западната й стена са запазени останки от стенописи, сега реставрирани. Изобразени са пет сцени от житието на Свети Димитър: първата - светецът на кон убива един конник; втората - Св.Нестор хвърля върху изправени копия палача Лий, довереник на гонитела на християните цар Максимиан; третата - група войни с насочени копия срещу седящия на трон Св.Димитър; четвъртата - седящият на трон Св.Димитър стъпил върху човек и петата - пред седящ на трон мъж коленичи старец, доведен от група воини. От надписите под стенописите се разбира, че те са правени по поръчка от Димитър Дубов,  възстановителя на манастира, в чест на неговия светец - покровител.
Още по нагоре в скалите се намира Постницата, където според легендата е живял Иван Рилски, стенописите в нея са силно увредени.
Бистрецкият манастир е един чудесен пример как забравеното и запустяло свято място може да бъде съхранено, макар и загубило част от предишното си очарование...

Използвана литература:
1.Василиев, Асен - Църкви и манастири от Западна България, Разкопки и проучвания, т.IV, 1950 г.
 

JW Player goes here
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"