Бистрецкият манастир, известен още като „Свети Иван Рилски Пустиножител“, „Свети Иван Касинец“ и „Свети Йоан Пусти“, е манастирски комплекс, разположен в полите на Врачанския балкан на 6 км западно от Враца, над кв. Бистрец, откъдето идва и едно от имената му.
В околностите на манастира според древно предание се е намирало тракийско светилище. Вероятно тук е имало и манастирски постройки от времето на Първото българското царство. Обителта е опустошена при нашествието на османците, а в последствие още два пъти.
От стенописите с надписи в скалния венец над манастира, се знае, че той е бил възстановен през 1540 г. от Димитър Дубов.
През Възраждането тук се развива книжовно-просветна дейност, в манастира творят Йосиф Брадати и неговият ученик поп Тодор Врачански, открито е и килийно училище.
В манастира е имало златарска работилница, от която произхожда известния напрестолен дърворезбен кръст, изработен през 1611 г. от чипровските майстори Никола и Пала. През 1822 г. в Бистрецкия манастир е основана първата в България щампарска работилница. С тази си дейност монасите поддържали връзки и разнасяли гравюри по руските манастири. Има сведения, че още през 1629 г. бистрецките монаси са посещавали Русия.
Години след едно от поредните опустошения, манастирът  е обновен през 1867 г. по времето на йеромонах Йоасаф. В периода 1894-1928 г. манастира е напуснат от монасите си , а през 1928 г. е осветен с ново име – "Св. Иван Рилски".Манастирът  просъществувал до 1980 г., когато последният монах, който се грижел за светата обител, бил убит.След 1990 г. иманяри прокоповат всичко наоколо в търсене на злато, разрушават олтара и унищожават ценните стенописи из житието на св. Димитър. Разрушени са и сградите към манастира, магерницата и водопроводът.
Последното възстановяване на обителта започва през 2005 г. и продължава до 2009 г., като храмът "Св. Иван Рилски - Пусти" е осветен на 7.IX.2008 г.
В момента манастирът е действащ и се обитава от един монах.
От стария манастирски комплекс най-добре е запазена църквата, постройките към него са изградени по време на последното му обновяване, от старите сгради не е било останало почти нищо.
Манастирската черква, с размери 11,50 х 7,50 м, е еднокорабна, триапсидна, с купол върху висок цилиндричен барабан като е подпряна с по три контрафорса от северната и южната страна. Запазени са следи от три живописни слоя стенописи. Според последните проучвания, първият е от XI в., и забележителното при тези стари стенописи е, че разположението на светците не е спрямо православният канон. Над абсидата има фриз с уникални изображения на преплетени змии - детайл, непознат на стенописите досега. Вторият живописен слой е датиран от XVI в., като в проскомидийната ниша има незначителни фрагменти от "Пиета" и образа на Св. Стефан Първомъченик, а в олтарната апсида изображенията на Великите църковни отци. Третият слой стенописи се предполага, че е от времето на възстановяването на църквата през 1867 г.
Иконостасът на църквата предполагаемо е бил възрожденски, като една икона от него, на Света Богородица заслужава внимание с надписа: " Рука Петре Миню от Трявна 1824 ". Днес иконите са неизвестно къде....
В основата на скалния венец се намира плитка пещера, от която блика карстов извор, а върху западната й стена са запазени останки от стенописи, сега реставрирани. Изобразени са пет сцени от житието на Свети Димитър: първата - светецът на кон убива един конник; втората - Св.Нестор хвърля върху изправени копия палача Лий, довереник на гонитела на християните цар Максимиан; третата - група войни с насочени копия срещу седящия на трон Св.Димитър; четвъртата - седящият на трон Св.Димитър стъпил върху човек и петата - пред седящ на трон мъж коленичи старец, доведен от група воини. От надписите под стенописите се разбира, че те са правени по поръчка от Димитър Дубов,  възстановителя на манастира, в чест на неговия светец - покровител.
Още по нагоре в скалите се намира Постницата, където според легендата е живял Иван Рилски, стенописите в нея са силно увредени.
Бистрецкият манастир е един чудесен пример как забравеното и запустяло свято място може да бъде съхранено, макар и загубило част от предишното си очарование...

Използвана литература:
1.Василиев, Асен - Църкви и манастири от Западна България, Разкопки и проучвания, т.IV, 1950 г.