Шипченският манастир "Рождество Христово" се намира в южното подножие на Шипченската планина (дял от Стара планина), в северозападните покрайнини на гр. Шипка, на 12 километра северозападно от гр. Казанлък.
Манастирът е издигнат в памет на загиналите руски войни и български опълченци в Освободителната за България Руско-турска война (1877-1878 г.). Той е най-забележителният и величествен сред повече от 450-те паметници в цялата страна, възпоменаващи подвига на руските войски и българското опълчение.

За построявенето на храма, по инициативата на граф Игнатиев и Олга Скобелева, майка на прославения руски генерал-майор Михаил Скобелев, още през 1879 г. бил основан помощен комитет. Инициаторите отправят апел към руския народ за дарения и само за една година са събрани 700 000 златни рубли, като в кампанията се включват и много българи. През 1881 г. е обявен конкурс за проект на манастира и от осем проекта е избран този на архитект проф. Антоний Осипович Томишко (1850-1900), роден в Пардубице, Чехия. Жителите на с. Шипка подаряват мястото, където ще се изгражда манастирът, подготовката е завършена и строителството започва през 1885 г. по проекта на арх. А.О. Томишко, под ръководството на арх. проф. Александър Никанорович Померанцев. Пристигнали за строежа майстори зидари и дърводелци от Русия, каменоделци от Италия, както и много местни майстори.
Храмът е осветен на 15 септември 1902 г. от Старозагорския митрополит Методий, а манастирът е официално открит, с прочувствена реч на 27 септември  1902 г. от граф Николай Павлович Игнатиев, в чест на 25-та годишнина на Шипченската епопея. Тогава е разгласено решението на Св. Синод духовното обгрижване на манастира да бъде поверено на руски монаси.
През октомври 1902 г. за игумен на обителта е назначен йеромонах Генадий от Александър-Невската обител. През април 1904 г. е заместен от йеромонах Терапонт, послушник в Троицко-Сергиевският манастир. След неговата смърт през октомври 1915 г. игумен е йеромонах Максим от Киевско-Печорската обител. В 1920 г. послушникът от манастира Николай Чернов приема монашеството с името Сергий и до края на живота си (месец май 1961 г.), изпълнява игуменските си задължения. От 1961 до 1968 г., настоятел на храма и иконом на Шипченската обител е протоиерей Йосиф Гордеев. С него завършва завещаната от основателите на манастира приемственост.
До 1934 г. Шипченският манастир "Рождество Христово" е извънтериториална собственост на Русия заедно с принадлежащата земя и постройки. На 23 юли същата година обителта е предадена на българската държава.
През 1935 г. Българското Министерство на Външните работи превежда храма във "ведомството и управлението" на Св. Синод на Българската православна църква, като през 1944 г. Московският и на цяла Русия патриарх признава правото на тава управление на Шипченския манастир. На 8 ноември 1952 г. с решение на Светия Синод на Руската православна църква всички руски църковни общини и тяхната собственост, в т.ч.  Шипченската духовна обител, преминават под юриксдикцията на БПЦ.
По време на комунистическото управление на България правото на собственост на манастира преминава в ръцете на държавата. През 1967 г. се приема неговия специален статут на храм-паметник, за съвместно стопанисване и обгрижване от държавата и от БПЦ. С постановление на Министерския съвет номер 33 от 1970 г., манастирът е обявен за исторически паметник на културата от национално значение и по-късно влиза в историко-архитектурния резерват "Шипка- Бузлуджа".
Едва през 2004 г., с Указ № 1034 на Министерският съвет, Шипченския манастир е предаден изцяло на БПЦ и Старозагорската митрополия. Първи престоятел на обителта е отец Живко Шапков, който в навечерието на 3 март 2005 г. приема монашеството и е ръкоположен за йеромонах под името Сергий. Така се е казвал и последният игумен-престоятел на манастира "Рождество Христово" до 1961 г., когато държавата слага ръка на храма.
Днес манастирът е действащ мъжки.

Архитектура и изобразително изкуство:
Манастирският комплекс се оформя от съборна църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария.
Със своята монументалност и изящество манастирският храм представлява истински шедьовър на архитектурата и изкуството за целия православен свят. Построен е в стила на Ярославлската църковна архитектура от ХVІІ в., наричан "руската древност" и много популярен през 80-те години на ХІХ в. в Русия.
Планът на църквата е кръстокуполен, с квадратен наос и три апсиди. Над покрива ѝ се издига един висок цилиндричен купол и четири по-малки с позлатени луковици и кръстове. Главният вход е оформен с три арки, намира се на западната фасада, до която е долепена внушителна кула-камбанария, висока 53 м, със 17 камбани, като най-голямата тежи близо 12 тона и е личен подарък от руският император Николай ІІ. Седемнадесетте камбани са отлети от около 30-те тона отстреляни оръдейни гилзи, събрани в района на битките.
Външната декорация е изпълнена с характерните арки, фризове, фронтони, многоцветни и позлатени детайли, както розети и стенописи.
Освен са архитектурата си, храмът е забележителен и с произведения на изкуството. Почти цялата му вътрешност е покрита с красиви стенописи. Стенописван е на два пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и Антон Митов и през 1957-59 г. от колектив под ръководството на проф. Н.Е. Ростовцев. Наред с традиционните евангелски сцени, впечатление правят и портретите и картините, отнасящи се до историческото минало на България и Русия. Изображенията на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост и техните ученици – преподобните Наум Охридски, Климент Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий са зографисани на северната стена от интериора на църквата. Руските църковници св. Михаил митрополит Киевский, преподоб. Теодосий Печорски, препод. Антоний Печорски и др. са изобразени на южната стена. Св. княз Борис І, който покръства българите и Киевският княз Владимир, който налага християнството в Киевска Русия са зографисани в естествен ръст на двете колони – челно на олтара. Сцената, нарисувана на западната част на храма, е битката на св. Димитър Донский с татарите на Куликовското поле през 1380 г., а битката на св. Александър Невский срещу шведите на р. Нева през 1240 г. е изобразена над южния вход. Сред известните фрески са "Победата на св. Кирил и Методий", св. княз Димитър Донский, св. княз Александър Невский, св. патриарх Евтимий Търновски и св. великомъченик Георгий Софийски.
Върху вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8 491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).
Особено ценен е дърворезбованият иконостас, изрязан изцяло от липово дърво с позлатена дърворезба. Изработен е в работилниците за художествени предмети и архитектурни детайли на арх. А.Ю. Янг в Украйна, по проект на проф. А.Н. Померанцев. Иконите са дар от монасите на руския манастир "Св. Пантелеймон" в Света гора Атон.
В криптата под храма в 12 каменни саркофага са положени тленните останки на загиналите.

Понастоящем манастирският храм се намира в идеално състояние, изцяло е реставриран и освежен. В чест на 125-та годишнина на Освобождението на България от турско робство руската "Балтийска строителна компания" провежда ремонтно-възстановителни работи в Шипченският манастир, след което, на 3 март 2003 г. по време на тържествата, обновената и освежена обител е посетена от президентите на Русия и България – Владимир Путин и Георги Първанов. Но не така цветущо е положението с останалите сгради на манастира. Сградите на монасите и на Духовната семинария са в окаяно състояние и се рушат.

Източници:
1. Чавръков,Г. - Български манастири, изд. "Хайни", София, 2002 г.
2. Валентин Миновски, интернет сайт "Православието" (www.pravoslavieto.com)