ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Шипченски манастир "Рождество Христово"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Стара Загора
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Шипка
ЕПАРХИЯ: Старозагорска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Казанлъшка
СТАТУС: Действащ, мъжки
СЪСТОЯНИЕ: Реставриран
ДАТИРОВКА: Възроден-XIX век
 

Шипченският манастир "Рождество Христово" се намира в южното подножие на Шипченската планина (дял от Стара планина), в северозападните покрайнини на гр. Шипка, на 12 километра северозападно от гр. Казанлък.
Манастирът е издигнат в памет на загиналите руски войни и български опълченци в Освободителната за България Руско-турска война (1877-1878 г.). Той е най-забележителният и величествен сред повече от 450-те паметници в цялата страна, възпоменаващи подвига на руските войски и българското опълчение.

За построявенето на храма, по инициативата на граф Игнатиев и Олга Скобелева, майка на прославения руски генерал-майор Михаил Скобелев, още през 1879 г. бил основан помощен комитет. Инициаторите отправят апел към руския народ за дарения и само за една година са събрани 700 000 златни рубли, като в кампанията се включват и много българи. През 1881 г. е обявен конкурс за проект на манастира и от осем проекта е избран този на архитект проф. Антоний Осипович Томишко (1850-1900), роден в Пардубице, Чехия. Жителите на с. Шипка подаряват мястото, където ще се изгражда манастирът, подготовката е завършена и строителството започва през 1885 г. по проекта на арх. А.О. Томишко, под ръководството на арх. проф. Александър Никанорович Померанцев. Пристигнали за строежа майстори зидари и дърводелци от Русия, каменоделци от Италия, както и много местни майстори.
Храмът е осветен на 15 септември 1902 г. от Старозагорския митрополит Методий, а манастирът е официално открит, с прочувствена реч на 27 септември  1902 г. от граф Николай Павлович Игнатиев, в чест на 25-та годишнина на Шипченската епопея. Тогава е разгласено решението на Св. Синод духовното обгрижване на манастира да бъде поверено на руски монаси.
През октомври 1902 г. за игумен на обителта е назначен йеромонах Генадий от Александър-Невската обител. През април 1904 г. е заместен от йеромонах Терапонт, послушник в Троицко-Сергиевският манастир. След неговата смърт през октомври 1915 г. игумен е йеромонах Максим от Киевско-Печорската обител. В 1920 г. послушникът от манастира Николай Чернов приема монашеството с името Сергий и до края на живота си (месец май 1961 г.), изпълнява игуменските си задължения. От 1961 до 1968 г., настоятел на храма и иконом на Шипченската обител е протоиерей Йосиф Гордеев. С него завършва завещаната от основателите на манастира приемственост.
До 1934 г. Шипченският манастир "Рождество Христово" е извънтериториална собственост на Русия заедно с принадлежащата земя и постройки. На 23 юли същата година обителта е предадена на българската държава.
През 1935 г. Българското Министерство на Външните работи превежда храма във "ведомството и управлението" на Св. Синод на Българската православна църква, като през 1944 г. Московският и на цяла Русия патриарх признава правото на тава управление на Шипченския манастир. На 8 ноември 1952 г. с решение на Светия Синод на Руската православна църква всички руски църковни общини и тяхната собственост, в т.ч.  Шипченската духовна обител, преминават под юриксдикцията на БПЦ.
По време на комунистическото управление на България правото на собственост на манастира преминава в ръцете на държавата. През 1967 г. се приема неговия специален статут на храм-паметник, за съвместно стопанисване и обгрижване от държавата и от БПЦ. С постановление на Министерския съвет номер 33 от 1970 г., манастирът е обявен за исторически паметник на културата от национално значение и по-късно влиза в историко-архитектурния резерват "Шипка- Бузлуджа".
Едва през 2004 г., с Указ № 1034 на Министерският съвет, Шипченския манастир е предаден изцяло на БПЦ и Старозагорската митрополия. Първи престоятел на обителта е отец Живко Шапков, който в навечерието на 3 март 2005 г. приема монашеството и е ръкоположен за йеромонах под името Сергий. Така се е казвал и последният игумен-престоятел на манастира "Рождество Христово" до 1961 г., когато държавата слага ръка на храма.
Днес манастирът е действащ мъжки.

Архитектура и изобразително изкуство:
Манастирският комплекс се оформя от съборна църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария.
Със своята монументалност и изящество манастирският храм представлява истински шедьовър на архитектурата и изкуството за целия православен свят. Построен е в стила на Ярославлската църковна архитектура от ХVІІ в., наричан "руската древност" и много популярен през 80-те години на ХІХ в. в Русия.
Планът на църквата е кръстокуполен, с квадратен наос и три апсиди. Над покрива ѝ се издига един висок цилиндричен купол и четири по-малки с позлатени луковици и кръстове. Главният вход е оформен с три арки, намира се на западната фасада, до която е долепена внушителна кула-камбанария, висока 53 м, със 17 камбани, като най-голямата тежи близо 12 тона и е личен подарък от руският император Николай ІІ. Седемнадесетте камбани са отлети от около 30-те тона отстреляни оръдейни гилзи, събрани в района на битките.
Външната декорация е изпълнена с характерните арки, фризове, фронтони, многоцветни и позлатени детайли, както розети и стенописи.
Освен са архитектурата си, храмът е забележителен и с произведения на изкуството. Почти цялата му вътрешност е покрита с красиви стенописи. Стенописван е на два пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и Антон Митов и през 1957-59 г. от колектив под ръководството на проф. Н.Е. Ростовцев. Наред с традиционните евангелски сцени, впечатление правят и портретите и картините, отнасящи се до историческото минало на България и Русия. Изображенията на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост и техните ученици – преподобните Наум Охридски, Климент Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий са зографисани на северната стена от интериора на църквата. Руските църковници св. Михаил митрополит Киевский, преподоб. Теодосий Печорски, препод. Антоний Печорски и др. са изобразени на южната стена. Св. княз Борис І, който покръства българите и Киевският княз Владимир, който налага християнството в Киевска Русия са зографисани в естествен ръст на двете колони – челно на олтара. Сцената, нарисувана на западната част на храма, е битката на св. Димитър Донский с татарите на Куликовското поле през 1380 г., а битката на св. Александър Невский срещу шведите на р. Нева през 1240 г. е изобразена над южния вход. Сред известните фрески са "Победата на св. Кирил и Методий", св. княз Димитър Донский, св. княз Александър Невский, св. патриарх Евтимий Търновски и св. великомъченик Георгий Софийски.
Върху вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8 491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).
Особено ценен е дърворезбованият иконостас, изрязан изцяло от липово дърво с позлатена дърворезба. Изработен е в работилниците за художествени предмети и архитектурни детайли на арх. А.Ю. Янг в Украйна, по проект на проф. А.Н. Померанцев. Иконите са дар от монасите на руския манастир "Св. Пантелеймон" в Света гора Атон.
В криптата под храма в 12 каменни саркофага са положени тленните останки на загиналите.

Понастоящем манастирският храм се намира в идеално състояние, изцяло е реставриран и освежен. В чест на 125-та годишнина на Освобождението на България от турско робство руската "Балтийска строителна компания" провежда ремонтно-възстановителни работи в Шипченският манастир, след което, на 3 март 2003 г. по време на тържествата, обновената и освежена обител е посетена от президентите на Русия и България – Владимир Путин и Георги Първанов. Но не така цветущо е положението с останалите сгради на манастира. Сградите на монасите и на Духовната семинария са в окаяно състояние и се рушат.

Източници:
1. Чавръков,Г. - Български манастири, изд. "Хайни", София, 2002 г.
2. Валентин Миновски, интернет сайт "Православието" (www.pravoslavieto.com)
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"