Чирпанският манастир “Свети Атанасий Велики” се намира на 16 км югоизточно от гр.Чирпан и в близост (около 1,5 км югозападно) до Златна ливада,на десния бряг на Стара река.
Според някои изследователи манастирът е най-стария в Европа,има хипотеза че е основан от самия Св. Атанасий още през 344 г.,след него са създадени,считани за едни от най-древните на Стария континент- манастирите: “Кандида каса” в Шотландия през 360 г. и две обители,построени през 373-375г. в днешна Франция от Св. Мартин.
В този ред на мисли,манастирът е може би и най-старото християнско средище основано от Свети Атанасий.Светецът е един от големите радетели за чистотата на Христовата вяра,и най-вече на нейния постулат за Светата троица в борбата срещу актуалната по онова време ерес на арианството(отричащо божествената равнопоставеност на Иисус Христос).Именно в онзи период Мизия и Тракия представляват една от основните арени на борбата между двете тогавашни течения на християнството.Според житието на светеца,на път за Вселенския събор в Сердика (343-344г.),Атанасий Александрийски отсяда близо до Берое (днешна Стара Загора) и основава манастир.
Мястото където е основана обителта е избрано,защото е близо до главния път Константинопол-Сердика ("Виа Диагоналис") и при все това се намира в подножието на важна-стратегическа крепост и тракийско светилище,чиито останки могат да се видят и днес.
На 100 м от манастира,отвъд рекичката, в скалите е разположена малка пещера(ниша),за която се предполага,че е служила за постница на светеца и неговите последователи.Скалната дупка е използвана за молитви и усамотение от монасите по време на пости.Такива постници са неделима част от духовния и архитектурен ансамбъл и на други български манастири,каквто са например: старата постница на Св.Иван Рилски над Рилския манастир,пещерата над Руенския манастир,постницата при Бистрецкия манастир и др.
Както и много други обители,Чирпанският манастир е бил многократно разрушаван и съграждан отново.Има археологически доказателства за неговото съществуване и през средновоковието.По време на османското робство са правени много опити за унищожаването му.
Манастирът е възстановен през 1844 г.,след съновидение на дядо Мичо Рогоша от с.Златна ливада,тогава е изградена и манастирската църква.Със следващите му многократни преустройства и обновявания е достигнал до днешния си вид.
Легендата разказва,че тук са се крили Васил Левски и други участници в национално-освободителните борби.
По време на социалистическия режим манастирът е превърнат в овчарник.Ето какво се случило в онези години: "Три нощи подред една баба сънувала св. Атанасий,който настоявал да прогонят овцете от святото място.Разказала тя на първите хора в селото,но кои да повярва?Тогава светецът се явил и на партийния секретар с предупреждение, че ако не освободят манастира,ще му вземе детето".Скоро мнанастирът бил възстановен.В началото на 80-те години на XX век,самата Людмила Живкова го спасява от унищожение,същата подкрепя и построяването на нова,голяма сграда в манастира.
Уникалността на този манастир се допълва и от кладенецът-аязмо със света вода.Водата се слави като лековита и стотици болни идват тук заради нея.Сакати са прохождали,слепи са проглеждали,мнозина са се отървавали от какви ли неболежки.Дори се разправя ,че на 2 май,когато се празнува паметта на светеца,най-праведните могат да видят лика му във водата.
Ценна реликва,пазена тук,е и препис на Реймското евангелие.Смята се,че то има старобългарски произход - 32 страници са написани на кирилица,а останалите 62 на глаголица.Оригиналът се пази в Реймс-над него векове са се заклевали при коронацията си френските крале.
Една от новите впечатляващи придобивки на манастира е египетска икона на св. Атанасий, подарена по време на посещението на Александрийския патриарх Петрос VII през 2003 г.
Днес,Чирпанският манастир "Св.Атанасий", разположен върху мощен енергиен център,разкрит още от траките и приемстван от християнството,наред с мълвата за целебната сила на манастирското аязмо,в съчетание с рядката природна красота,се превръща в притегателен център за хиляди поклонници,идващи от близо и далеч.

Източници:

Димитър Димитров - профил в YouTube