ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Черепишки манастир "Успение Богородично"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Враца
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Лютиброд
ЕПАРХИЯ: Врачанска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Врачанска
СТАТУС: Действащ, мъжки
СЪСТОЯНИЕ: Реставриран
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Черепишкият манастир "Успение Богородично" е разположен на 29 км югоизточно от гр. Враца, в уникалното със своето многообразие на природни форми и забележителности Искърско дефиле на Стара планина. На около 15 км. преди гр. Мездра, идвайки от София, има малка отбивка, която след 100 м. води до портите на манастира.
Възникването на Черепишката обител е свързано с историята на средновековния „Коритен град" съществувал в близката местност „Ритлите",до село Лютиброд.
Черепишкият манастир край Лютиброд пази легендата за цар Иван Шишман и последните му, отчаяни битки с турските нашественици. След кърваво сражение местата, където се издига днес манастирът, били покрити с много черепи на падналите войни, с тях била осеяна цялата околност. От тези тъмни сказания идва името на манастира „Черепич”. Между манастира и село Лютиброд има една местност, която се нарича Шишманец. В една от пещерите, разказват, раненият цар прекарал последните дни от живота си. Тези пещери носят името „Шишманови дупки” или „Шишманови пещери”. Тук е скрито и златното му съкровище...
В църковния историкоархеологически музей в София се съхранява един типик на манастира, съставен около 1396 година, който показва, че той е бил разрушен по време на битката и възстановен наново веднага след това. Останките от средновековната му черква се намират под днешната. Следователно още от XIV век манастирът се е намирал все на същото място. За  историята на черепишката обител през следващите два века засега не се знае нищо. В своята „История славяноболгарская"
през 1762 година Паисий Хилендарски отбелязал, че известният български художник Пимен Зографски „обновил Черепишкия манастир край река Искър, и тук и починал... в 1610 година". В житието на „Св. Пимен", писано от черепишкия монах Памфилий, се отбелязва, че след като той обновил манастира, „събрал много братя, поставил им игумен и всичко устроил както в Зографския манастир". Нещо повече, още приживе той бил инициатор за развитието на книжовността, чийто шедьовър е известното „Черепишко четвероевангелие" с позлатен обков, което било изработено в 1612 година от чипровчаните Никола и  Павел. Известни са още няколко други книжовни паметници от манастира - Данаиловото евангелие от 1616 година, Панегрик от 1623 година, Апостол от 1630 година, дело на монаха Яков.
 И през следващия XVIII век книжовната дейност продължила с неотслабваща активност. Познати са някои книги писани по това време в манастира - Типик от 1737 година, Анагност от 1745 година, известният „Маргарит" на Тодор Врачански от 1762 година и други.
В края на XVIII век кърджалийските набези за кратко обезлюдили Черепишкия манастир. През 1798 - 1799 година на два пъти Софроний Врачански идвал тук, за да дири убежище, но не намерил никого, защото монасите живеели из околните пещери. Едва към 1802 година животът в обителта бил отново възобновен от поп Торньо, който ремонтирал църквата и построил малка жилищна сграда северно от нея. Тя била съборена в 1929 година. През следващите десетилетия манастирът се замогнал и игумените му получили средства, за да развият бурна строителна деятелност.
Към края на XIX Век манастирът вече се развил в два двора -поклоннически и монашески. И през XIX век монасите от Черепишкия манастир продължили да работят за просвешението и освобождението на България. Манастирски училища вече имало не само в самата обител, но и в метосите й. В съществуващия още от преди 1840 година Тетевенски метох, даскал Йото Кифалов въвел едни от първите учебни чинове из българските земи. А йеромонах Епифаний бил  организатор и председател на местния Лютибродски революционен комитет, подготвящ Априлското въстание.
В близост до Черепишкия манастир е местността "Рашов дол", където се развива последното сражение на част от Ботевата чета, предвождана от Георги Апостолов.
През 1889 и 1907 г. Черепишкият манастир е посетен и от Иван Вазов и край него се развиват събитията от известния му разказ "Една българка". През 1897 манастирът е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда пътеписа му "Българска Швейцария".
След 9 сеп. 1944 г. в съседство на Черепишкия манастир е преместена Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски", върната в София след 10 ноември 1989 г. Към семинарията е действала голяма черква – "Св. Климент Охридски", понастоящем изоставена.
В днешно време Черепишкият манастир е действащ и обитаван от монаси.
Макар преустройван и обновяван многократно Черепишкият манастир е запазил старинния си облик.
Архитектурният тип на днешната съборна църква потвърждава, че тя наистина е била построена около края на XVI век. Това е еднокорабна, масивно засводена сграда с абсида, преливаща плавно към корпуса. Олтарният тракт е с канонично оформени протезис и диаконикон. Първоначално църквата е имала и притвор, който при някое от по-късните преустройства бил присъединен към пространството на наоса. По същото време са били разширени и прозорците. След тази реконсктрукция църквата е била презографисана от поп Иоаникий (може би тревненецьт Иоаникий поп Витанов). По стилови белези тази зография може да се отнесе към началото на XIX век. Чрез сондажи е установено, че под нея са съхранени части от старите стенописи, възможно рисувани от Св. Пимен Зографски преди 1610 година.В 1908 година зографът Васил Илиев от Галичник, Дебърско изписал даром купола и пространството на бившия притвор, присъединено към наоса на манастирската църква. Осмостранният купол на църквата бил вдигнат през 1888 година, а днешният притвор датира от 1939 година. Сред забележителностите на вътрешната украса на храма е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезена през 1844 година.
Реставрацият на стенописите в манастирската черква, увредени от влагата, трябва да бъде следващата стъпка от започналото възстановяване на манастирският комплекс.
Повечето постройки в Черпишкия манастир са построени в първата половина на XIXв. по времето на игумена Йосиф. Тогава са издигнати т.нар. "Рашидово здание", "Методиевото здание" и "Данаиловата сграда". Интресен е факта, че Рашидовата къща била построена като дарение от богат турчин, чиято дъщеря се излекувала в манастира. В 1784 година йеромонах Епифаний построил двуетажна манастирска костница в скалите над манастирския двор. Нейният параклис, посветен на "Св. Йоан Кръстител" е бил осветен на 20 август 1888 г. от врачанския владика Константин.
В околната местност са открити останки от стари християнски храмове, на отсрещния бряг на реката в плитка пещера се намира неръкотворна икона на Света Богородица.
След започналият основен ремонт през лятото на 2006 г. е възстановена и реставрирана голяма част от манастира, но и още много предстои.  
 

JW Player goes here
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"