Чепинският манастир "Свети Пророк Илия" е разположен  край голям карстов извор в планината Рудини, на около 2 км югозападно от с. Чепино и около 2 км югоизточно от с. Еловдол. До манастира води дълъг около 2 км черен път, като отначало се минава през малко метално мостче, намиращо се в ляво от пътя идващ от село Светля.

История:
Миналото на манастира не е ясно, липсват каквито и да е сведения за времето на неговото възникване и за по-отколешното му съществуване. Знае се, че през турското робство е бил изцяло разрушен и дълго стоял напуснат, до около Освобождението. Наскоро след това (1892 г.) бива  възстановен от местното население. При идването си тук , Асен Василиев  намерил един камък-пясъчник, на който писало следното: „ктитор поп Ѧнко Анастасиѧ презвит. Еловдолски 12 Април 1892 г. мaис. Наидень”. Обителта е функционира до към първите десетилетия след 1944 г. , след което е изоставена и оставена на произвола. Впоследствие е обявена е за паметник на културата с местно значение.
Всяка година на Умни петък (след Великден)  в местността около манастира се провежда събор.
Понастоящем Чепинският манастир е недействащ и се намира в доста окаяно състояние.

Архитектура и изкуство:
Днешният манастирски комплекс включва църква  и две-три порутени жилищни и стопански сгради. Манастирският храм “Св. Петка” представлява еднокорабна, едноапсидна, с две конхи черква, с размери 9,50 х 6,90 м. Тя е изградена върху основите на по-стар храм. Към външната страна на източната ѝ стена, която може би е от първоначалния градеж ,са  иззидани два здрави контрафорса, разположени радиално. Мазилката отвътре не позволява да се разбери дали под нея има следи от стари стенописи.
Иконостасът е от последното възстановяване, а иконите, които сега са неизвестно къде, са дело на Лазар Петров от Дупница, рисувани са през 1894 г.
Непосредствено до североизточния ъгъл на църквата има аязмо.

Използвана литература:
1. Василиев,Асен-Църкви и манастири от Западна България,Разкопки и проучвания,т.IV,1950 г.,стр.73
2. Митова-Джонова, Д. Археологически паметници на Пернишки окръг,София,1983 г.,стр.174