Цръклевският манастир „Св. Петка” се намира на около 1 км източно от с. Цръклевци. Скътан е сред борова гора, разположена върху южния склон на възвишение от Чепън планина. До църквата води трудно различим черен, започващ в дясно от шосето Бучин проход - Цръклевци.

Днес т. нар. „Цръклевски манастир” се състои от църквата „Св. Петка”, която всъщност е селски храм, една малка паянтова постройка, служила в миналото за магерница и други култови нужди и чешма-аязмо. Но тъй като църквата е изградена върху основите на стар отдавна разрушен манастир, приемаме наименованието Цръклевски манастир „Св. Петка”.
Сведенията за тази обител са изключително оскъдни и почти изцяло изхождат от местните предания и легенди. Днешната църква е изградена през 1923 г., след като на това място били открити основите на стар храм  „от две бабички, едната от Мало Малово, другата от Цръклевци. Насън им се явило. Бабите казали къде да се копае, но селяните не искали. Захванали се бабите сами да копаят. Изкопали около метър и открили икони. Тогава цялото село се стекло да копае. Сегашната църква е построена по старите основи.”.
Според една легенда, „някъде около църквата е имало и римска монетарница, но при некое нападение монетите са сложени в голям котел и са заровени до некаква дъбица. И до днес никой не знае къде точно се е намира дъбицата.”.
Особени заслуги за възраждането и облагородяването на цръклевската църква (манастир) „Св. Петка” има дългогодишния неин свещеник отец Любомир Ленков, починал преди няколко година на преклонна възраст (над 100 години), местните хора все още си спомнят с умиление за него. Той е въдворен в енорията в съседното село Василевци през 1934 г. и обгрижва селата Василовци, Цръклевци и Понор в продължение на почти 70 години (до 2001 г.).
Когато отец Любомир поема църквата „Св. Петка”, тя е била без подова настилка, без съсъди, само с един клирос и едно шкафче. След това той я ремонтира и благоукрасява с много любов. След 9-ти септември, с идването на социалистическата атеистична власт, храмът е ограбен, оставен само с голи стени, дори и потирите били откраднати, изнесени за метал. Безбожниците посегнали и на богослужебните книги, които хвърлили по трънаците, но за щастие овчари ги събрали и предали на свещеника.
В цръклевската черква „Св. Петка” идвали хора от всички краища на страната. През Страстната седмица храмът не можел да побере многобройния народ, хората се трупали и отвън. През времето, когато служил отец Любомир, за поклонение пред иконата на Св. Петка идвали хора с различни болки, чак от Каварна, Радомирско, Видин. Многобройни са случаите на чудодайно изцелените. По думите на самия отец Любомир: „Веднъж родители доведоха момченце на около 6 години. Беше парализирано и го донесоха в църквата на ръце. Сложиха детето пред иконата на св. Петка. Прочетох му молитвите на св. Василий, после служих литургия. След литургията го изкъпаха навън на чешмата и пак го внесоха в храма за молитва. Тръгнаха си, па по-надолу спряха да похапнат. А детето, като скочи - тича, тича, върне се при тех, пак тича, пак се върне - не може да се спре. След два дена пратиха по рейса курбан на св. Петка от благодарност.”
Днес, след смъртта на достопочтения отец Любомир, църквата е затворена и в нея се отслужва литургия само на храмовия ѝ празник – Петковден (14 октомври).
Местното църковно настоятелство е подело инициативата за възстановяване и благоустрояване на храма.


Източници:
1. Александра КАРАМИХАЛЕВА, „Векът на отец Любомир Ленков” – интервю, в-к „Църковен вестник”, 2004 г.