Манастирът се намира в югозападното подножие на Лакавишкия рид от Западния Предбалкан, на 2 км от с. Скравена. Пътят до манастира е черен, но е проходим през цялата година.
Смята се, че на мястото на Скравенския манастир първоначално е съществувало езическо светилище, върху което вероятно по времето на цар Петър (X в.) е бил издигнат християнски храм.
Съдбата на манастира е била тясно свързана с историята на Грамаде – старо селище, което не е просъществувало до наши дни. Според легендата, през 1938 г. на свещеника Филип Иванов от малкото село Челопеч се явява св. Николай в пророчески сън. Светецът му разкрива картината на, "кацнал като голяма бяла птица на хълма” манастир, разрушен при падането под Турско робство и възлага на уважавания духовник мисията по неговото откриване. Разкопки от 1938-1941 г., проведени от група скравенчани под ръководството на поп Филип Иванов поставят началото на разкритията за историята на манастира. Разкопките са проведени в близост до вековен дъб с опрян на него кръст, който е служил за оброк още от времето на Турско робство. Празникът на оброка е бил честван всяка година на 9-ти май.
Още в началото на разкопките е открит здрав зид от камък и хоросан с дебелина 80-100 см. Разкопките продължили външно около зида и екипът открил основите на храм, който е бил опожарен и затрупан с пръст. При по-натъшното разкопаване на крилото на храма е открита и килия с размери 3,5 на 4 м., в която имало огнище, на което се предполага, че се е приготвяла храна за много хора. При разкопките били открити и шест скелета в различно положение. Според едно от мненията скелетите са на хора, участвали в отбраната на манастира и на Грамаде срещу турците. Грамаде е дало силен отпор срещу турците и е било разрушено изцяло от тях около 80 години след падането на Търновското царство. Според друго мнение, градящо се върху положението на скелетите (един в легнало, а останалите – в седнало), погребаните са славяни и един българин, живяли по времето на езическия храм, върху който по-късно е издигнат манастира.
На 120 м. от тези разкопки били открити основите и на друга църква, която се предполага, че се е наричала “Успение на пресвета Богородица”. Освен споменатите манастир и църква, нагоре към върха на хълма се намира местността “Пречиста”. Там също има оброк, за който се смята че е издигнат върху основите на друга църква, която вероятно се е казвала “Св. Димитър”.
Понастоящем върху разкопаните основи се издига нов храм. За самия градеж са помогнали много християни, като монахиня Людмила (1899-1986) е имала огромна заслуга. Монахинята идва в село Скравена през 1944 г. след съновидение, в което св. Николай  заповядва да се откаже от светския живот и да се посвети на монашеството. Монахиня Людмила е посветила живота си на този манастир, като дълго събира помощи за построяването му. Въпреки нередките хули и клевети, монахиня Людмила успява да завърши строежа, като килиите са построени през 1946 г. След смъртта си през 1986 г. монахинята е погребана под вековния дъб, който е на около 500 години и е висок 25 метра.
Храмът е зографисан неотдавна. Иконите и иконостасът са дарение от сем. Лисичкови от с. Скравена. Манастирът се поддържа от миряни.
Празникът на Скравенския манастир се чества на 9 май /Св. Николай Летни/