Сеславският манастир “Св. Николай Мирликийски” се намира над село Сеславци, на 21 км. от София по посока Кремиковци. Стига се по асфалтов път, който започва от село Сеславци. От него се отбива за още около 1 км по лош черен път нагоре в планината. Препоръчително е да се питат хора от селото за правилния път, тъй като многото разклонения на черни пътища над селото затрудняват намирането на манастира.
Предполага се, че в древността тук се е намирало тракийско укрепление със светилище, посветено на върховното тракийско божество. Вече под римска власт Софийското поле било защитено, освен от земния вал, но и от някои крепости. Една от тях се издигала над височината , на която в началото на ХVІ в. възниква самият манастир.
Според предания боляринът Сеслав стои в основата на създаването на манастира в края на ХVІ в. Боляринът е владеел крепост недалеч от манастира, която по-късно е била разрушена. Основаването на манастира съвпада с период на просперитет на Османската империя, когато се дават известни свободи на местното християнско население и се разрешава строителството на някои манастири и църкви.
В началото на XIX в. Сеславската обител е опустошена от кърджалиите, но през 1832г. е възстановена от игумена Харитон.
Още с възникването си Сеславският манастир се превърнал в едно от важните духовни огнища в Софийска област. Неговият ктитор и пръв игумен йеромонах Даниил бил ученик на Пимен Зографски и възпитаник на светогорските манастири. За нуждите на новооснования Сеславски манастир той донесъл от Атон един препис на ноемврийски миней, направен от Пимен Зографски през 1616 г., дoкато последният се е намирал още в Света гора. За активната книжовно-просветна дейност в манастира през епохата на османското владичество свидетелстват и многобройните ръкописни книги, четени от монашеското братство и прибрани в ново време в Софийската народна библиотека „Кирил и Методий" и в Църковния историко-археологически музей.
През 50-те и 60-те години на XX в. на територията на манастира действа уранов рудник,достъпът до него е ограничен и обителта запада.
Днес манастирът представлява комплекс от черква и рухнали жилищни сгради.Някога старината е била обиколена с двукатни постройки, в които се намирали помещенията на живеещите тук, стите за нощуване на посетители, магерницата и стопанските сгради.
Манастирската черква  е най-голямата храмова постройка в Софийската Света гора. Построена е в унисон с архитектурните традиции по българските земи от XVI-XVII в. и представлява еднокорабна, едноабсидна постройка с притвор, обширно вътрешно пространство, богата стенописна украса и гладки изчистени фасади.Според специалисти черквата е била построена из основи и украсена изцяло със стенописи през 1616 г. при ктиторството на йеромонах Даниил и с участието на околното родолюбиво население.
В наши дни най-забележителното от Сеславския манастир е стенописната украса на манастирската черква, която покрива стените и свода на двете помещения и малката абсида. С високата си художествена стойност тя била ценен образец за развитието на българската църковна живопис по това време не само в Софийската област, но и за други райони на страната.Характерна за живописта в сеславската черква е и нейната повествователност. Илюстрирани са твърде много евангелски сюжети и образи на светци. Подробно и по твърде достъпен начин зрителите били запознати със сложната и отвлечена евангелска тематика.Представени са и някои по-рядко изобразявани сюжети, каквито са някои от Чудесата Христови, Родословното дърво на Христос, Христос проклина смоковницата да изсъхне, Срещата на Тивериадското море и други. Сравнително най-добре са запазени стенописите по свода в наоса на черквата. Тук монументално въздействие има образът на Христос Вседържител, обкръжен от медалиони с вписани в тях допоясни фигури на Богородица, Йоан Предтеча и дванадесет ангели. Неизвестният живописец е нарисувал ангелите с нежни, ефирни и изящно моделирани ликове.
Наред със стенописните образи на видните български духовни дейци Теодосий Търновски, Евтимий Търновски, Иван Рилски, Прохор Пчински и Гаврил Лесновски, тук са представени образите и на новите български светци Георги Нови Софийски и Никола Нови Софийски. Това свидетелства за патриотичните чувства, които по това време били обхванали българите в Софийско.
Интерес предизвиква масовата композиция „Корен Йесеев", която заема цялата западна стена на преддверието над линията на вход­ната врата. Бюстовите фигури на старозаветните патриарси са представени в медалиони от стилизирани плетеници.
Рисувани по едно и също време, очевидно стенописите в наоса и преддверието на сеславската манастирска черква са били дело на двама и повече художници. Майсторите живописци, които са работили в наоса и особено този, който е нарисувал стенописите по свода на черквата, е бил по-добре школуваният художник с по-изискан художествен вкус и с по-вярно цветоусещане.
По богатство на форми и цветове стенописите в черквата на Сеславския манастир се родеят с тези в Алинския, Билинския, Искрецкия и Карлуковския манастири, украсявани приблизително по същото време.
За жалост,днес тези шедьоври на българската църковна живопис се намират в не добро състояние,изложени са на всякакви атмосферни влияния,за което реставрацията им е крайно належаща!
Днес Сеславският манастир е пример как духовното и културно наследство в България е оставено на разруха и забвение....

Източници:
1.Чавръков,Георги.Български манастири,изд.Хайни,софия
2.Използвани са снимки на Яне Голев