Манастирът "Свето Благовещение" се намира на около 3 км. в югозападна посока от с.Слокощица в местността "Плео", в дясно от пътя за Ново село.
0т историческите извори е установено, че той е строен от войводата Константин Драгаш през XIV век в слокоско землище.
Монастирът Благовещение е бил няколко пъти разрушаван и опожаряван от турци, кърджалии и земетръси, но отново е бил издиган и е продължавал да бъде център на духовно паство. През вековете в никое друго селище на Кюстендилския край не е имало толкова много черкви и монастири, както в Слокощица.
От писмени известия е известно, че митрополитът Висарион, придружен от Гервасий-игумен на монастира св. Яким Сарандопорски и свещеника Стефан от Билинския монастир край гр. Брезник тръгнали от Слокощица за Москва. Митрополитът Висарион занесъл молба на царя Тодор Иванович/син на Иван Грозни/, с която го моли да стане нов ктитор на разшушения в с. Слокощица монастир Благовещение и да го възобнови. В просбата е упомената, че монастирът е съграден от великия кюстендилски войвода и княз Константин и при силен земетръс е разрушен. Какво са донесли от Русия за изграждането на монастира, не е известно.
Монанстирът е притежавал собствени земи, обработвани и подържани от монасите. В него жени за черкуване са пускани само няколко пъти в годината и то на големи празници. Храмът е бил ограден с жилищни и други постройки и влизането в него е било само с разрешение на игумена.
Има една стара легенда за манастира,която гласи, че веднъж по донесение турците, които разбрали, че един от монасите, който всеки ден слизал в Слокощица с два коша на едно муле за хляб, укривал жени, които непозволено вкарвал в монастира и решили да заловят този монах. Случайно монахът действително укрил една слоколянка в един от кошовете, като върху нея сложил хляб и по този начин жената влязла в монастира. Турците пристигнали със закъснение и искали да запалят монастира, дори и от религиозна гледна точка турците са търсили повод за да унищожат тази българска светиня.
Около монастира е съществувала вековна гора, която го е предпазвала известно време от злодействата на турците, докато го открият. От северната му страна минава дере, а откъм южната се простира обширна ливада. Подпочвената вода около монастира е била достатъчна да покрива нуждите, а приходите от имотите са го отличавали в неговата гостоприемност, оботелта е давала подслон и безплатна храна на гостите-богомолци.
Помни се от приказки на стари хора,че монасите от монастира помагали и давали подслон на хайдутите, които бродили из Осоговския балкан.
След Освобождението жителите на с. Слокощица и с. Богослов решават всяка година на Гьоргьовден, в чест на монастира да колят курбан. На 6-ти май 1882 год., след като събрали хората от двете села, похапнали и попийната повече отколкото е необходимо и започнали да спорят за владението на монастира.Алкохолът разрешил спора-един от жителите на с.Богослов бил убит, след което последвал съд, който се произнесъл тази местност да се отпише от землището на с.Слокощица.От 1882 год. насам монастира се води към Богослов, макар и да не съществува.
Днес само развалините, премятани всяка година от иманярите, напомнят за богатия му дял в историята на Кюстендилска околия...
В чест на това свято място преди ноколко години тук е изграден праклис "Рождество Богородично".

Използвана литература:
1.Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН.
2.Кирил Г. Михайлов-Село Слокощица,Кюстендил,2002г.