ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Манастирски комплекс при крепостта "Аневско кале"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Пловдив
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Сопот
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Карловска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Средновековният манастир е разположен в южното подножие на крепостта „Аневско кале“, която се намира на 3.70 км северозападно по права линия от центъра на град Сопот.  Твърдината е кацнала върху непристъпно скалисто възвишение от южния склон на Стара планина на 920 м надм. вис. Тя се вижда идеално от подбалканския път София – Бургас и до нея може да се достигне, като след най-западната сграда на Сопот, при голяма табела с надпис “Аневско кале”, се поеме по път, който се вие нагоре в протежение на около 3 км и се стигне до обширна поляна с останки на стара църква (манастирската църква), от където утъпкана стръмна пътека води до самата крепост.

За крепостта:
Крепостта „Аневско кале“ е един от най-добре запазените и забележителни архитектурни паметници от периода на Втората българска държава (XII-XIV в.). Тя е един от трита квартала на предшественика на днешния Сопот - средновековния Копсис, който според някои изследователи е дълго издирваният ранносредновековен град Потука (или Потока), описан в житието на един от първите християнски светци от български произход – свети Михаил Воин от Потука (в старобългарската книжнина това житие е известно като "Чудото на свети Георги с българина"). През ХІІІ-ХІV век до крепостта съществува манастирски комплекс, който е изграден на мястото на по-ранен, от V–VІ век.

История:
Подробности и описание на Аневско кале за пръв път се появяват в пътеписа на Иван Вазов “Един кът от Стара планина” през 1882 г., а година по-късно – за крепостта разказва чешкият историк и изследовател Константин Иречек. Районът на крепостта е проучен едва един век по-късно (1983 г.), когато започват редовни археологически разкопки под ръководството на доц. д-р Иван Джамбов. В територията на укрепената част на крепостта (цитаделата) площта на разкритите архитектурни останки е около 5 декара, на подградието (горно) - около един декар и на манастирския комплекс - 1 - 1.5 декара. Така общата разкрита площ на града е приблизително 7 - 8 декара.
В резултат на проучването се установява, че хълмът, на който се издига Аневско кале и територията около него, са населявани с известни прекъсвания в различни исторически периоди: късножелязната епоха (III-I в. пр. Хр.), римското владичество (I-IV в.), ранновизантийската епоха (V-VI в.) и средновековието (до XIV в.).

През целия си период на съществуване крепостта Аневско кале изпълнява строго определени социални, политически, културни и икономически функции, което я прави изключително значима за владетелите, живеели в нея.
Важно е да се отбележи, че през по-голяма част съществуването на крепостта нейните обитатели и управници са християни. За това свидетелства наличието на четири църкви - две вътре в цитаделата и две в подградието. Една от тях (в подградието) е изградена още през ранновизантийската епоха (IV - VI в.), като върху нейните развалини през XIII - XIV в. е издигната друга църковна постройка, явяваща се съборен храм на разглеждания средновековен манастир.
От разграничени два строителни етапа, отнесени към средновековието, когато крепостта добива вид, който, след като претърпява доста разрушения, виждаме днес, нейният разцвет може да се свърже с периода от последната четвърт на XIII в. до началото на XIV в. Това е времето, когато Копсис се явява главен град на родовите владения на братята Смилец, Радослав и Войсил. Посочените обстоятелства са причина крепостта да е свързана с много повратни събития от средновековната история на Балканите, както и със съдбите на много драматични фигури. Сведения за изторията на крепостта през тази епоха черпим от византийските хронисти Георги Пахимер и Йоан Кантакузин.
Един от средновековните владетели на твърдината - Смилец e български цар, царувал от 1292 до 1298 г. Произхожда от "най-знатния род сред българите" - огромните му фамилни феодални владения се простирали вероятно от Сливен до Копсис, т.нар. Средногорско княжество. Смилец се жени за дъщеря на византийския севастократор Константин Палеолог, известна в изворите просто като Смилцена. Нейният баща е брат на император Михаил VIII Палеолог, и на Ирина Комнина Ласкарина Врана. Смилцена се омъжва за Смилец още докато той е един средногорски български болярин, резидиращ в крепостта Копсис. Знатната съпруга, свикнала с разкоша на дворците във Византийската столица, прекарва известно време в тази „провинциална варварска крепост“ (до 1292 г., когато Смилец става цар на България). След шестте години управление на цар Смилец, Смилцена се оказва на върха на властта, заставайки начело на регентството на малолетния си син Йоан IV Смилец заедно с Крънския деспот Алдимир /Елтимир/. Но през 1300 г. нейното положение и това на сина ѝ в Търново става несигурно. От изгнание в татарската Златна орда се завръща синът на Георги I Тертер, Теодор Светослав и като законен наследник на българското царство той въздигнат от търновските боляри за цар на България. Тогава Смилцена и синът ѝ търсят спасение при деспот Алдимир в Крън (съседен на Копсис град), а болярите Войсил и Радослав (братя на Смилец) бягат във Византия. Алдимир е от кумански произход, брат на цар Георги I Тертер и владетел на Крънското деспотство. След възцаряването на Теодор Светослав (1300-1322), отначало отношенията му с деспота на Крън са добри. През 1302 г. болярина Радослав, вторият по старшинство от тримата братя Смилец, е провъзгласен за севастократор от Андроник II Палеолог, и потегля от Солун към България с претенциите за престола. Още в началото на похода му деспот Алдимир разбива византийската армия, а заловеният Радослав е ослепен и върнат обратно в Солун. Теодор Светослав успява да установи контрол над земите на Алтимир, като отначало, вероятно като награда за верност му, дава родовите владения на братята Смилец, от Сливен до Копсис, но после след конфликт с него, земите му са отнети, което принуждава Смилцена и Йоан Смилец да потърсят убежище при роднините си в Константинопол.
Скоро след като българския престол е зает от Михаил III Асен Шишман (1323-1330 г.), най-малкият от братята Смилец – Войсил, подкрепян от византийския император Андроник III Палеолог, без особени трудности навлиза в територията на царството и овладява земите между Сливен и Копсис. Дотогава, след като емигрира във Византия (след смъртта на Смилец), Войсил се издига до висш военен. Той командва авангарда на византийските войски, победени от цар Теодор Светослав при Скафида (1302 г.), недалеч от дн. Бургас. След като навлиза с византийска помощ в родовите си земи и възстановява властта си над тях, Войсил е провъзгласен от Андроник III Палеолог за "деспот на България". Така след 23-годишно изгнание той създава едно полунезависимо княжество (деспотат), с главен укрепен град Копсис, васално на Византия. Приема се, че това самостоятелно владение е създадено с цел да стане плацдарм за атака срещу Търново и царския престол. Но Войсиловото деспотство не просъществува за дълго. Първоначално Михаил Шишман не се занимава с него, защото има да разрешава териториални проблеми с византийците по черноморския бряг, но след като ликвидира този проблем, той обръща поглед и към деспотството на Войсил. По стечение на обстоятелствата Андроник  е лишен от подкрепата на съюзника си и се отказва от войната с българите. Това бива умело използвано от българския цар, който изпраща войските си срещу Войсил, здраво укрепен в замъка си Копсис (дн. Аневско кале), обсаждайки го за около година. След обсада Михаил Шишман превзема крепостта, а Войсил преди това тайно избягва при византийците, Така тези земи са отново присъединени към Търновското царство, до падането им под османска власт при Иван Шишман (1371-1395 г.).
Други две значими фигури, свързани със средновековния Копсис, са Марина и Теодора. Първата е най-голямата дъщеря на българския цар Смилец и съпругата му Смилцена Палеологина. Най-вероятно тя е родена в Копсис преди баща ѝ да заеме търновския престол, но прекарва детството си в Търново. След като Смилцена застава начело на регентството на малолетния си син Иван IV Смилец, тя омъжва дъщеря си Марина за един от основните претенденти за царския престол - деспот Алдимир, брат на сваления от Смилец цар Георги I Тертер. Знатната двойка се установява в близкия до Копсис средновековен Крън, където Марина ражда на Алдимир един син - Иван Драгушин. През 1304-1305 г. отношенията между Крънското деспотство и централната власт в Търново се влошават. Теодор Светослав превзема с войски областта, като деспотът умира или е убит. Вероятно преследвани от българския цар, Марина Смилец и синът ѝ намират убежище в Константинопол, където по това време се намират майката и братът на деспотицата.
Теодора е по-малката дъщеря на цар Смилец и съпругата му Смилцена Палеологина. Теодора е внучка на византийския севастократор Константин Палеолог. През 1299 г. се жени сръбския престолонаследник Стефан Урош III Дечански (1321-1331 г.). От този брак се ражда Стефан Душан, сръбски крал, а от 1346 г. цар (1331-1355). До 1314 г. Теодора Смилец живее в сръбския кралски двор, но след като съпругът ѝ е ослепен в Скопие по заповед на баща си, Стефан Милутин, семейството на българската принцеса и бивша кралица напуска рашките предели и се установява в Константинопол. След това в началото на 1322 г. тя и децата ѝ се завръщат обратно в Сърбия и завземат властта. Теодора обаче умира през декември същата година и е погребана в манастира "Св. Стефан" близо до крепостта Звечан при днешна Косовска Митровица. Гробът ѝ е открит при разкопки в същия манастир. В него са намерени два нейни пръстена, които се съхраняват в Националния музей в Белград.
Важно е да се уточни, че по време на изгнаничеството си в Константинопол Теодора и полуслепият ѝ мъж са посрещнато от Марина Смилец, коятосе превръща във финансова и морална опора на семейството на сестра си. Това проличава и от щедростта, с която Стефан Дечански се отнася към Марина и сина ѝ Иван Драгушин, след като през 1321 г. заема престола в Рашка. От стенописи и надписите на църквата „Свети Георги“ в Полошкия манастир край Кавадарци става ясно, че деспотицата и синът ѝ получават обширни земи по река Черна в Македония, населени предимно с българи. Така след възцаряването на зет ѝ деспотицата и семейството на сина ѝ се установяват в Рашкото кралство, където след смъртта на Теодора Смилец деспотица Марина и семейството ѝ остават най-близките кръвни роднина по майчина линия на внука на цар Смилец и потомък на Георги I Тертер Стефан Душан, който, освен че е племенник на Марина, е и женен и за сестрата на българския цар Иван Александър Елена. По-късно Марина се замонашава под името Мария. Нейният гроб е намерен при археологически разкопки в Полошкия манастир. В манастирската църквата деспотицата е изобразена с едно малко момче, син на Иван Драгушин. Деспотица Марина Смилец умира на 7 април 1355 г. и е погребана в Скопие. Част от надгробния паметник на деспотицата е открит през 1852 г. от монаха Гедеон Йосиф Юришичи и е вграден в стената на скопската църквата "Свети Димитър". По време на Първата световна война надписът е поставен в Народния археологически музей в София. След продължителни дипломатически преговори и при личното ходатайство на краля на сърби, хървати и словенци Александър I на 28 юли 1925 г. паметникът е върнат в Скопие.
Краят на съществуването на тази част от средновековния Копсис - Аневско кале настъпва през 70-те години на ХІV в., когато Стрямската долина е завладяна от османския поробител. Крепостта е разрушена, след което престава да функционира. Но останките от нея отстояват през вековете и макар времето да оставя своя отпечатък върху тях, те достигат до нас, за да напомнят за онези времена на възход и падение.

Архитектура:
Крепостта „Аневско кале“ е разположена върху естествено защитено възвишение, като от север и изток е оградено с отвесни скали, а от юг - с отвесен сипей. Цялото съоръжение се простира на три нива – едно централно градско ядро (цитадела) и две подградия – горно и долно. Самостоятелно е укрепена само цитаделата – замъкът на управителя (болярина). Крепостните стени затварят площ от 5 дка и са снабдени с мощни кули, бастиони и контрафорси. Главният вход към крепостта е от юг. Най-добре запазена е западната крепостна стена. Тя завършва с по една кула от север и юг, като нейната дължина (заедно с кулите) е 96 - 110 м., а дебелината ѝ е 1.65 м. Крепостта притежава общо 8 кули. Едната от тях по всяка вероятност е пред входа на “болярската сграда”. Друга кула се намира в югоизточния участък на крепостта в съседство с главния вход. Предполага се, че и над самия главен вход има надвратна кула. Малката кула в североизточния ъгъл на южната бойна кула изпълнява функциите на наблюдателница. Повечето от кулите са с неправилна четириъгълна или многоъгълна форма. В строежа на зидовете се използват два вида камък: ломен и речен. Ломеният е добиван от самите скали, върху които стъпват основите. Речният изобилства в източното и западното подножие. За спойка служи бял хоросанов разтвор. Изграждането се осъществява в техниката “opus implektum”, известна доста по-рано във Византия. Наред с това обаче в зидарията се използват дървени греди с функция на конструктивни надлъжни и напречни възли, т. нар. “сантрачна система”. Във вътрешната площ на цитаделата са разкрити останки на около 15 жилищни постройки. Всички те са с каменна основа и са изградени от ломен камък, споен с бял хоросан и по-рядко калов разтвор. По план са еднопространствени, а в приземната си част - едноделни. Някои жилища са двуетажни, а жилищата в северната и южната кула са многоетажни. В очертанията на цитаделата има едно водохранилище (непосредствено под източната крепостна стена), което е снабдявало обитателите с вода. Тук са разкрити и основите на две църкви. По план са еднокорабни, едноапсидни, с притвор. Били са богато украсени със стенописи отвътре и с керамопластика отвън.
В горното подградие, извън крепостните стени, са открити основи на жилища и една крипта с три християнски погребения.
Археологическите проучвания в долното подградие доказват наличието на манастирски комплекс от ХІІІ-ХІV век, възникнал на мястото на по-ранен, от V–VІ век, също с по една църква. Около тях е бил разположен голям средновековен некропол. Открити са също много предмети на бита, изкуството, монети на български владетели и десетки надписи на среднобългарски език. Те, както и архитектурата, определят времето на възникване на крепостта (в този ѝ план) – 40-те години на ХІІІ век, и края на съществуването ѝ през 70-те години на ХІV век.
По своята архитектура крепостта Аневско кале се явява близък аналог на замъците на Балканите и Европа. За това свидетелства добре запазената северна кула – донжон.


За манастира:

История:
Сведения за съществуването на средновековния манастир в долното подградие на крепостта Аневско кале получаваме от археологическото проучване, направено под ръководството на археолога Иван Джамбов. В проучената площ от около1,5 дка в тази част на крепостта са разкрити основи на манастирски комплекс с църква - № 3 (номерирана е според времето на откриването ѝ). При разкопките е установено, че средновековният манастир е изграден върху останките на по-ранен манастир – от V-VI в.
Тези данни са достатъчно показателни, за да се разбере, че на мястото е съществувало християнско средище още през раннохристиянската епоха (IV-VI в.). Причините за възникването му са съвсем обясними – то се намира до крепост и в близост до селище (в района на днешния гр. Сопот), и недалеч минават два главни пътя (единият е по направлението изток-запад (Сердика – Севтополис - Аугуста Траяна ), а другият – свързва Подунавието с Тракия, като минава Стара планина през Троянския проход), които се пресичат при римската пътна станция Суб Радице (дн. с. Христо Даново). Ранновизантийският манастирски комплекс е съществувал до края на VI в., когато най-вероятно е разрушен при аваро-славянските нашествия.
По-късно, през ХІІІ-ХІV в., по принципа на приемствеността на святото място е изграден нов манастир. Сведенията за неговата история се основават основно на археологическите разкопки и някои местни легенди. Съществува възможност той да е предшественик на днешния Сопотски мъжки манастир „Св. Спас“, чието време на възникване на днешното му място все още не е установено. Основаването на последния се свързва със средновековната крепост Копсис, която, както е изяснено по-горе, в края на XIII - началото на XIV в. е средище на родовите владения (деспотство) на братята Смилец, Владимир и Войсил. Известно е, че светата обител е дарявана с права, упоменати в три грамоти, издадени от българския цар Смилец (1292-1298 г.), от което може да се предположи, че тя има статута на „царски” манастир. Грамотите били пазени в манастира до 1870 г., след което били предадени на възрожденеца Найден Геров, за да ги публикува. И оттогава следите им се губят.
Вероятно средновековният манастир при Аневско кале е разрушен заедно с града Копсис по време на османското нашествие по тези земи (70-те години на XIV в.). Не е изключена вероятността по-късно да е наследен от споменатия Сопотски манастир.

Архитектура:
Проведените археологически разкопки, при които са разкрити основите на средновековния манастир, спомагат да се изясни почти целият план на манастирският комплекс.
По план съборният храм представлява еднокорабна и едноапсидна сграда, с притвор от запад. Градежът ѝ е от ломени камъни със спойка от бял хоросан, като са използвани и тухли. Стените на църквата, достигащи височина до 0,80 м, са запазени благодарение на направена след разкриването им консервация, за разлика от другите манастирски сгради.


Източници:
1. Джамбов, Иван. Средновековната крепост край Сопот. изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1991 г.
2. Павлов, Пламен. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Варна: LiterNet, 2005 г.
3. Павлов, Пламен. Търновските царици. Велико Търново, 2006 г.
4. Непристъпният страж на Хемус. В: Блог за византийската култура Балканите: www.terrabyzantica.blogspot.com

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"