ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Старобългарски манастир край с. Черноглавци
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Шумен
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Черноглавци
ЕПАРХИЯ: Варненска и Великопреславска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Шуменска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Старобългарският манастир се намира на 2,5 км югозападно от село Черноглавци, в сърцето на Лудогорието. Разположен е в малка котловина - местността "Клиседжика" или "Клисе колак", в близост до каптиран извор, който дава началото на един от горните притоци на сухоречието Канадере (р. Дристра). През средновековието обителта се е намирала между и недалече от пътищата, свързващи старите български столици Плиска и Преслав с големия градски и духовен център на Дунава - Дръстър (дн. Силистра).

 Манастирът става известен на историческата наука едва през 1987 г., когато при прокопаването на канал работници се натъкнали на основите на монументална сграда. Още през същата година са били направени спасителни разкопки, а през следващите три години (от 1988 до 1990 г.) са проведени редовни археологически разкопки от екип с ръководител Тодор Балабанов и П. Георгиев. През тези три години са били напълно разкрити една трикорабна базилика, три сгради и част от ограден зид, както и голям брой (над 70) каменни надписи. Цялата южна част на манастира е била унищожена през 1956 г. при строежа на малкия язовир, който стои и днес. По спомените на местни жители, през 30-40-те години на XX в. на повърхността на терена все още съществували останки от зидовете на църквата. По това време камъните от руините са били извадени и използвани за настилка на шосето свързващо с. Черноглавци със с. Габрица. Днес теренът е напълно изравнен, освен основите на една от манастирските сгради и няколко бази на колони, на повърхността не личат следи от други градежи.

Архитектура и изкуство:
От съществувалият през ранното българско средновековие голям манастирски комплекс е разкрита не повече от една четвърт от територията му. Проучени са изцяло църквата, оградна стена от север и запад и четири отделни сгради, разположени в същия сектор.
По план манастирската църква представлява трикорабна базилика със скъсени пропорции на наоса, трисъставна олтарна част и триделен притвор с екзонартекс. Външните размери на сградата са: дължина - 20 м (с допълнително пристроения екзонартекс) и ширина - 12,05 м.
Олтарът, разделен на три части посредством стени с дебелина 1,30 м, включва дълбокото 2 м пространство на трите апсиди (срещу всеки един от корабите), полукръгли отвътре и тристенни отвън. Олтарната преграда е била тежка, с богато орнаментирана мраморна украса.
Силно скъсеният трикорабен наоса е с размери: дължина 7,25 м и ширина 10,25 м. Централният кораб (широк 4,45 м) е бил разделен от страничните (широки по 2 м) посредством две колонади с по три колони, като от двете им страни на колонадите е имало по един проход, през който се е осъществявала връзката между корабите.
Притворът на базиликата (с размери 2,80 х 10,25 м) е разчленен в основите на три части, като съответстват на ширината на корабите в наоса. Връзката между притвора и наоса се е осъщствявала с три вдода - централен (широк 1,10 м) и два странични по 0,90 м.
Първоначално базиликата е била без екзонартекс (помещението западно от притвора). Първоначално е построен като П-образен открит портик, като в последствие страничните му проходи са били зазидани и така се е превърнал в затворено помещение.
Отвън в югоизточния ъгъл на храма е добавено тясно гробнично помещение с отвор от запад. В него е намерен саркофаг, в който са открити поне две погребения. Южно от гробницата се е развивала друга постройка, но тя е останала непроучена.
Градежът на стените на църквата е от добре обработени каменни блокове споени с хоросан. Ограничено са използвани и тухли, вероятно в арките на сводовете, но за това липсват преки данни. Архитектурната декорация е с композитен характер, като в основната си част е взаимствана от ранновизантийската, използвани са колони, капители, канцел и др.
Архитектурните особености на храма дават основание да се определи, като продукт на интензивното базиликално строителство в България във втората половина на IX и първите десетилетия на X в. Най-близките му паралели са предимно манастирските храмове от околностите на старобългарските центрове Плиска и Преслав. От този вид могат да се посочат: църква №25 в Плиска, манастирската църква край Равна, църква №5 в Аула на кан Омуртаг, базиликата в Дръстър (църква №2) и др. Тукашната църква отчасти среща близки паралели (в оформлението на западната фасада) и с големите катедрали в Плиска (Дворцовата, Голямата) или Преслав (в местностите „Гебе клисе” и „Под Вълкашина”).
Другите манастирски сгради са разположени в рамките на разкрития ограден зид в североизточния сектор на комплекса. Досега са разкрити четири постройки, които са именувани от откривателите им като Сграда А, Сграда Б, Сграда В и Сграда Г. От тях най-стара е сграда Б, за която стратиграфските проучвания сочат, че при построяването на успоредната на нея сграда А, тя е била разрушена, а терена над нея заравнен. След това върху сграда Б е минавал допълнителен преграден зид. Изграждането на манастира е преминало през три строителни етапа: първият - базиликата и сграда Б, вторият – сграда А и сграда Г и третият – сграда В и ограден зид на вътрешния двор. Техниката на градеж с всеки следващ етап е ставала по-ниска, при първия етап каменните блокове са прецизно обработени и споени с хоросан, примесен с едри счукана тухла, докато при третия каменните блокове са грубо обработени, а за спойка е използван глинен разтвор.
Жилищата на монасите, както и останалите „общежителни” постройки, като кухня и трапезария (останали непроучени) са били разположени в южния двор, на мястото на сега съществуващия микроязовир.
Ситуационният план на разкрития ансамбъл на вътрешния манастирски двор при Черноглавци намира аналогии с митрополитския (патриаршески) комплекс с базилика в Дръстър, който също бил изграден през X в.
Няма сведения дали манастирският храм е бил украсен със стенописи. Не се знае каква е била и неговата фасадна декорация. Но по намерените в рушевините на сградите и базиликата фрагменти от прозоречни стъкла с различни цветове, става ясно, че манастирските сгради и особено църквата са били украсени с красив и богат стъклопис.
Изключителна ценност за българката историческа наука представляват разкритите в рамките на манастира повече от 70 първостепенни епиграфски паметника – надписи врязани върху каменни блокове и строителна керамика. Изписани са с кирилски, глаголически, гръцки и „рунически” букви. Прави впечатление, че за разлика от манастира при Равна, тук преобладават славяноезичните паметници. Но и тук основният език на най-ранните надписи е гръцкият. Към този извод води т. нар. ктиторски надпис, който според Казимир Попконстантинов говори за освещаването на манастирския храм на 26 май на името на „Всесветата (Панагия) Богородица”. При разкопките са намерени фрагменти от още един подобен надпис с близки по размери и палеографски особености букви, върху които се четат имената на други светци – Св. Павел и Св. Николай. Това дава основание на специалистите да предположат, че църквата е имала тройно посвещение (на Св. Богородица, Св. Апостол Павел и Св. Св. Николай Мирликийски), което се потвърждава и от наличието на три отделни олтара.
Археологическите и епиграфските материали от манастира при Черноглавци все още не са анализирани поотделно и като цяло. Обработката и пълното им изследване ще донесе нови данни и корективи, не само за настоящия манастир, но и за представите ни за облика на манастирите в България през IX-X в., както и за осветляване на културно-историческата ситуация на района между Плиска, Преслав и Дръстър през споменатия период.

История на манастира:
Сведения за интересната история на средновековния манастир край с. Черноглавци са добити вследствие направените археологически разкопки на терена и намерения богат епиграфски материал.
От старателно направеното изследване на стратиграфията на културните напластявания в различни сектори на манастирския комплекс е изяснена дори и предисторията на обителта. Намерените по склона северно от манастира фрагменти от тракийска керамика и следи от могилен некропол свидетелстват, че в близост до извора, хилядолетие преди възникването на манастира на това място е съществувало значително тракийско поселение, а може би и светилище. От по-горния културен пласт се разбира, че до по-сетнешно изградения манастир, а и на негово място, е било разположено не малко старобългарско селище, което продължило да съществува в близост до манастира до средата на XI в., когато и двата обекта са унищожени при опустошителните набези на печенезите в Североизточна България.
Благодарение на сериозни аргументи, като намерените кирилски надписи и архитектурните особености на базиликата и другите сгради, възникването на манастира е датирано към края на IX началото на X в. (времето на управление на цар Симеон Велики и проведеното от него мащабно църковно строителство).
Изборът на място за манастира също не е случаен. Тук в центъра на Лудогорието през VIII и IX в. е била съсредоточена голяма компактна маса от прабългарско население и не е изключено поради своята изолираност, това население да е запазило няколко десетилетия след официалното покръстване (865 г.) да е запазило своите езически духовни традиции. Логично е, при тези обстоятелства, една от целите на цар Симеон да е била християнизиране на населението в тази област и приобщаването му към славянския език. Поради гореизложените причини може да се твърди, че манастирът при Черноглавци е играел ролята на важен религиозен и просветен център. Наличието на голям брой епиграфски паметници е свидетелство, че в манастира е функционирал скрипторий, в който са работили високо просветни монаси.
Изхождайки от ситуационния план на манастирския комплекс с представителен жилищен сектор, аналогичен с този на митрополитската резиденция с базилика в Дръстър, много е вероятно комплексът в Черноглавци да е бил извънградска резиденция на Дръстърския митрополит, а по късно и на самия български патриарх Дамян, който резидирал в Дръстър. По исторически данни се знае, че патриаршеската резиденция се е намирала в града от времето на Роман Лакапин (920-944 г.) до към 971 г. Към последното съждение насочва, не само представителният вид на манастира, но и надписите с дата, които са в диапазона от 955 до 963 г. Към това време приблизително трябва да се отнесе и най-голямата активност на тукашния скрипторий. Капиталният шрифт в редица цели и фрагментирани надписи сочат една изключително представителност на славяноезичната писменост. Всичко това говори, че тук е функционирал книжовен център от най-високо ниво, достоен за една патриаршеска резиденция. За особената значимост на района през IX-X в. говори и регистрираното в землището на село Сини вир ранносредновековно селище, както и църква с предполагаем манастир, които се намират само на няколко километра източно от разглеждания комплекс.
Въпреки наличната информация, предоставена по-горе, на базата на досега разкритата част, специалистите все още не могат с положителност да потвърдят, че архитектурният комплекс при Черноглавци е манастир. Отдалечеността на градските центрове навежда на мисълта, че това е по-скоро резиденция-епископион, съществувала в рамките на монашеско общежитие, както в архиепископията от втората половина на IX в. в столицата Плиска. Към подобно заключение донякъде водят и легендите и топонимията в землището на с. Черноглавци (тур. Карабашли).

Използвана литература:
1. Т. Балабанов, Старобългарски манастир при с. Черноглавци (предварително съобщение), ИИМ Шумен, 8, 1993 г., с. 263-272
2. П. Георгиев, Манастирът от X век при с. Черноглавци, Шуменска област, Годишник на СУ “Климент Охридски“, том 93, 2003 г., с. 71-79
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"