ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Монтана
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Георги Дамяново
ЕПАРХИЯ: Видинска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Берковска
СТАТУС: Действащ, мъжки
СЪСТОЯНИЕ: Възстановен
ДАТИРОВКА: Възроден-XIX век
 

Лопушанският манастир  "Св. Йоан Предтеча" е разположен в чипровския дял на Стара планина , в долината на река Дългоделска Огоста, между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (до 1958г. с. Лопушна). Манастирът отстои на 21 км от Монтана, на 30 км от Берковица и на 55 км западно от Враца. До него се стига сравнително лесно с кола по пътя от Монтана за гр. Чипровци. Следва се отбивката за с. Георги Дамяново. Малко след селото лежи Светата обител, непосредствено до пътя.

На мястото на сегашния Лопушански манастир някога е имало друг, построен още през Второто българско царство. И тази обител последва съдбата на многото български манастири, които през епохата на османското владичество биват многократно разрушавани и опустошавани и отново въздигани. След разрушаването му по време на Чипровското въстание през 1688 г., манастирът останал задълго време в запустение и населението започнало да го нарича „пустият манастир".
Една легенда гласи, че в манастирската воденица на р. Огоста често са се подслонявали хайдути. Един ден баща и дъщеря тръгнали от близкото село към манастира. По пътя ги подгонил турчин и те намерили убежище в манастира, където в момента се намирал и воеводата Огнян. Турчина стигнал до воденицата и се нахвърлил върху девойката. В този момент Огнян изскочил от скривалището си и забил брадва в тила му. Заровили трупа в говеждия тор зад сградата, но за зла участ хрътката на турчина станала ням свидетел на цялата случка. Тя се върнала в Берковица и започнала да вие пред къщата на стопанина си. Разбрали, че се е случило нещо лошо с него, близките му тръгнали след кучето, което ги завело до воденицата. Започнали да ровят торището и открили трупа на убития. Разярени, турците подпалили манастира и изклали монасите. Само един от тях успял да се спаси с бягство в Сърбия.
В периода 1850-1853г. по инициатива на свещеник Петко Илиев от с. Главановци и със съдействието на архимандрит Дионисий, който дошъл от Чипровския манастир, заедно с брат си Гедеон, се започнало възстановяването на манастира. Помощ им оказали и жителите на околните села.През 1853 г. майстор Лило от с. Славине,Царибродско завършил днешната голяма и внушителна манастирска черква, която по конструктивно, архитектурно и строително решение, твърде много прилича на черквата на Рилския манастир.
С възобновяването си през 1853 г. Лопушанският манастир се превърнал във важно духовно огнище. По това време игуменът на манастира йеромонах Дионисий открил килийно училище за безплатно обучение на децата на бедни родители от околността. Училището развивало активна просветна дейност.
Същевременно манас­тирът свързал дейността си и с борбите на българското население за освобождение от вековния поробител.Особено активно участие взема йеромонах Дионисий,по това време там отсядали воеводите Панайот Хитов,Филип Тотьо,Иван Кунин и други.
Манастирът се превръща в любимо място на писателя Иван Вазов, като по време на пребиваването си тук той създава част от незабравимия си роман “Под Игото”. През периода през 1879-1881г. писателят е бил назначен за околийски съдия в Берковица.
През 1989г. Лопушанския манастир е реконструиран, след като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий, като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.

Манастиският комплекс се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.
Съборният храм "Успение Богородично" представлява просторна псевдобазиликална, трикорабна черква, която се състои от обширен наос с олтарна абсида, две декоративни абсиди от източната страна, две странични конхи (певници) и два странични параклиса от северната и южната страна на храма. Особено монументално е въздействието на високата аркада на околовръстната галерия, издигната върху дванадесет цилиндрични колони. В продължение на двата странични параклиса аркадата опасва част от северната и южната и цялата западна стена на храма и пластично раздвижва цялата фасада на сградата. Над покрива на черквата високо се издигат пет купола върху осмостенни богато осветени барабани, които придават на черквата особено живописен изглед.
Неизвестно по какви причини черквата на Лопушанския манастир останала без стенописна украса. Запазени са само някои стари икони, които са ценни произведения на българското иконописно изкуство. Двете големи иконостасни икони на Христос и Богородица са нарисувани през 1863 г. от видния български възрожденски живописец Станислав Доспевски (1823-1878). Забележителна творба на дърворезбеното изкуство представлява централният дърворезбен иконостас на черквата, изрязан от самоковския майстор резбар Стойчо Стефанов Фандъков в ажурена и плътна резба. При изрязването по иконостаса на многобройни растителни орнаменти, птици, животни и отделни библейски сцени той проявил великолепното си майсторско умение и изискан художествен вкус.
Стените на  черквата и входната врата на манастира са украсени с малки каменни релефи, изобразяващи хора и животни. Предполага се, че някои от изобразените човешки фигури отразяват образите на майсторите строители на храма.
Жилищното крило в Лопушанския манастир е решено напълно в духа на съвременната манастирска архитектура. То е двуетажно, с паянтова конструкция. На първия етаж се намират хранителния блок и няколко гостни стаи, а на втория се помещават игуменарница, монашески килии и още гостни стаи.
В момента в манастира  тече усилен ремонт-изгражда се ново жилишно крило,на мястото на старото-северното,рухнало преди няколко години.
В двора на манастира може да се види и строената през 1856г. белокаменна чешма с три чучура, чиято светена вода извира на 3 км наблизо.
В ъгъла на двора скромно стои малка църква, посветена на Св. Йоан Предтеча, използвана за богослужение през зимните дни. Така я и наричат – “зимна”. Известна е и като Параклис-костница, тъй като в нея се съхраняват стотици кости, вероятно на местни жители, участници в Чипровското въстание. В манастира има още един чудотворен Параклис с името на Свети Пантелеймон - Изцерител (чества се на 27.07), построен с благотворното застъпничество на Величкий епископ Сионий.
Камбанария не е съграждана. Но петте използвани камбани, окачени на двора, са смятани от братството за исторически, като две от тях, най-големите, са донесени от храмовете на останалите под язовир села – Живовци и Калиманица.
Пред храма пък се извисява огромна секвоя-гигантея, засадена в чест на раждането на някогашния престолонаследник Симеон Сакскобургготски.
В околностите на Лопушанския манастир все още съществуват останките от 8 антични и късноантични крепости. Повечето от тях са наречени в региона градища – Лопушанското, Еловишкото, Черното, Горноцеровското и т.н. А историческите извори казват, че римският император Август е наредил да се добива злато сред пясъците на величествената природа.
Надморската височина край Лопушанския манастир е 260 м. А климатът наоколо се слави като изключително благоприятен за лечението на белодробни заболявания, както и на двигателно-опорния апарат. Оприличаван е с този в Банкя, и като доказателство, местните хора изтъкват, че не случайно дълги години до манастира е съществувал пионерски лагер. Реките са пълни с риба, водата е бистра, въздухът – чист.
Понастоящем Лопушанският манастир е действащ - мъжки. Обителта разполага с 16 стаи за гости и ресторант - магерница, като според игумена, заплащането е доброволно, не по тарифа, а кой колкото даде. Нарича го дарение или лепта, като важното е да се пречистиш, да се помолиш мълчаливо, да запалиш свещичка, да пообщуваш с Бога. Светинята притежава изключителни целебни сили, особено за деца. Истински вярващите могат да се уверят в това като гостуват за манастира, при което ще могат да присъстват на сутрешни и вечерни служби, да се изповядат и причастят, да направят дар на Богородица от сърце. Тогава сами ще се убедят как частица от това благословено място ще остане завинаги с тях, и където и да са Божията Майка ще ги пази и закриля.

 

 


Използвана литература:
1. Василиев, Асен-Църкви и манастири от Западна България, Разкопки и проучвания, т.IV,1950 г., стр.97
2. Г.Стойков, Комплексна научна експедиция в Северозападна България, София, изд.БАН, 1958г., стр.136-149

JW Player goes here
КОМЕНТАРИ
Мариела
20.11.2017 21:13
на синът ми-едно прекрасно дете,вече студент,се случват често лоши неща-катастрофи и др.неприятности.дали му е напровета магия?моля,помогнете!
Радева
29.12.2016 16:13
Чух, че в Лопушанския манастир отец Йоан е известен и с това, че общуването му с Бог помага на хора, които имат някакви проблеми. Например моят син е нормално, интелигентно момче, образовано, но вече е 39 годишен и не може да срещне жена, която да споделя неговите възгледи за живота. Годините минават, а той стои сам. Вече започвам да си мисля, че никога няма да стана баба и че животът ще прошуми покрай него?!
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"