Лозенският манастир “Свeти Спас” се намира в покрайнините на София по пътя към най-високия връх на Лозенската планина, вр. Половрак.До манастира води  черен път, който е проходим за лека кола. Пътят до манастира, който започва от източния край на село Лозен, е приятен за разходка, тъй като минава през самата Лозенска планина.
"Свети Спас" е основан вероятно през XI-XII век и е бил най-източният от манастирите, образуващи Софийската Мала Света Гора. Унищожен е при падането на крепостта Урвич при османското нашествие в края на XIV век. След това е възстановен през XVII век и дори има сведения, че в него е функционирала книжовна и калиграфска школа и училище през втората половина на века. За жалост манастирът е повторно сринат през XVIII век от турците, тъй като монасите му участвали в завери и въстания.
За трети път "Свети Спас" се въздига от пепелта през 1821 година. Майстор Цвятко Тодоров построява наново църквата върху останките от стария храм. Майсторът изгражда и трите купола, които драстично отличават храма от обичайната църковна архитектура.
През 1868 година майсторите Никола Образописов, Христаки Захариев и Димитър Дупничанин украсяват стените и куполите на храма със стенописи, които се виждат и до днес. Украсата на храма е богата на образи както на светци, така и на исторически личности, което я прави истинска забележителност.Много са евангелските сцени, но с особено голяма любов са рисувани първоучителите Кирил и Методий, Иван Рилски, Патриарх Евтимий, книжовници и просветители. В образите се разпознават и канонизирани софиянци - Никола Нови Софийски, Георги Нови Софийски, Константин Софийски.
След Освобождението в манастира функционира училище. През 1900 година от мъжки той е преобразуван в женски, какъвто остава и до наши дни. Днес светата обител се радва на ежедневни посещения от туристи.
В последните няколко години сградите на манастира са претърпели сериозен ремонт,почти възстановени са и стенописите в храма.