ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Леворечки манастир "Св. Четирдесет мъченици"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Перник
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Лева река
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Трънска
СТАТУС: Недействащ
СЪСТОЯНИЕ: Невъзстановен
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Леворечкият манастир "Свети 40 мъченици" се намира в Еловишка планина, на около километър северно от село Лева река.
Манастирът е основан през  XV-XVI в., но както повечето от църквите и манастирите в тези земи, е претърпял чувствителни изменения през XIX в. Първоначалната манастирска църква е еднокорабна, едноапсидна, псевдотриконхална сграда, с вход на запад и с полуцилиндрично сводово покритие. Апсидата и певниците са имали самостоятелно покритие. Вероятно разрушена още през средновековието, тя е преизградена и разширена на запад. Западната стена е била съборена изцяло и към нея е пристроено ново помещение, чувствително по-широко на юг. Тогава вероятно са преизградени и певниците и са облицовани с каменни плочи. Певниците и апсидата, полукръгли отвътре, при преизграждането получават петоъгълно оформление. Ако се съди по един надпис, издълбан на северната стена до певника, това преизграждане е станало през 1850 г.
Всъщност това преизграждане на манастирската църква е довело и нейното разрушаване. Пристроената част се оказала слаба, рухнала из основи и старата част на църквата останала открита на запад. Особен интерес от архитектурна гледна точка представлява малката арка, която е стъпила на южния певник и на източната стена на пристроената част. При разширяването на кораба южната стена е изнесена напред и между нея и певника се образува пространство, което разкъсва покритието на храма. Именно затова тези две части са свързани с арката, върху която стъпва покривната конструкция. Под общия покрив са поставени и певниците и само апсидата запазва самостоятелното си покритие. Местната информация и данните от теренното проучване разкриват,че пристроената част е била просторна и че е имала галерия.
Преизграждането на църквата засегнало чувствително и стария храм. Певниците били преизградени, а заедно с това са унищожени и стенописите им. Иконостасът бил пренесен на запад, а в южния певник е изграден голям прозорец. Останалата част от стенописа, открита и изложена на атмосферните влияния през последните десетилетия, паднала отчасти и до днес са запазени само отделни фрагменти.
Стенописите на църквата Св. Четиридесет мъченици са изпълнени в смесена техника. Живописният слой е нанесен върху кална основа. Малките размери на църквата са наложили застъпването на съкратения регистър. Над цокъла следва поясът с изображения на светци в цял ръст, изписани под висяща аркада. От цокъла са запазени незначителни фрагменти от южната стена на олтарното пространство. От втория пояс на южната стена в олтарното пространство е изписан Св. Кирил Философ, а в кораба, в дясно от певника — Св. Меркурий. На северната стена в олтарното пространство е изписана сцената Видението на Св. Петър Александрийски, с която по канон завършва вторият пояс. От изображенията на светци в медалиони, третия пояс, на южната стена в олтарното пространство са изписани Дионисий, Методий, Акил и неизвестен светец — в дясно от певника. На северната стена в олтарното пространство са изписани Леонид, Макарий, Андрей и отново неизвестен светец.
В изписването на Кирил и Методий като светци проф. Джонова вижда едно голямо патриотично съзаклятничество, благодарение на което са се появили.Стойността на изображенията може да бъде по-добре проумяна, като се има предвид историческата обстановка, в която са създадени."Кирил и Методий не са канонизирани за светци и не би трябвало да са представяни като такива. Изобразяването им по този начин е такова нарушение на канона, че византийската Цариградска патриаршия никога не би го допуснала, ако знаеше за него. А католическата църква направо гори на клада за такова нещо.
Зографът, който ги изписва, всъщност обявява Кирил и Методий за светци още тогава - през ХVI-ХVII век.
От празничните сцени, които започват от южната стена на олтарното пространство, най-добре запазена е Рождество Христово. От Сретение е запазен само фрагмент от долната лява половина на изобразителното поле. Сравнително добре е запазено Кръщение Христово. От Страстите са достигнали до нас незначителни фрагменти от Слизане в Ада, в олтарното пространство, от Жените на Гроба Господен и от Разпятието.
От пояса с изображенията на старозаветните пророци са запазени само отделни фрагменти и образът на пророк Давид, а от западната му част, при Христос Емануил, е запазен образът на пророк Данаил. Изображенията и имената на останалите пророци са твърде разрушени. На зенита на свода, ограничен от декоративен фриз, зает от палмети, са изписани трите медалиона с изображенията на Бог Саваот, над олтарното пространство, Христос Пантократор и Христос Емануил.
Цокълът на източната стена е съвсем разрушен. Изображенията на Великите църковни отци в апсидата — Св. Василий вляво, и Св. Йоан Златоуст вдясно, са разрушени до коленете. До тази височина са разрушени и изображенията на Архангелите от Мелизмоса, при който Агнец Божий е изписан над прозорчето. Над втория пояс в апсидната ниша е изписана Богородица Ширшая Небес с Христос.
На източната стена, в ляво от апсидата, е изписан образът на архидякон Стефан до колене, в протезисната ниша, а в дясно — изображението на Св. Роман в цял ръст. Над тях, отново от двете страни на апсидата, е Благовещение, а над него, в люнетата на източната стена, е разгърнато Възнесение Христово с апостолите и Мария и медалионът на Христос.
Стенописите от манастирската църква Св. Четиридесет мъченици заемат самостоятелно място в историческото развитие на монументалната българска стенопис. Те принадлежат към голямата българска югозападна школа и въз основа на канонични и стилови белези можем да ги отнесем най-късно към XVII в. Днес достигналата до нас част от архитектурата и стенописите на манастирската църква  е консервирана и е един от ценните паметници на българското средновековие.
При църквата Св. Четиридесет мъченици е експониран и иконостас от последния период на съществуването й. Той носи дата 1866 г. и принадлежи към възрожденските самоковски писани иконостаси.
Само преди десетилетия манастирът е бил добре запазен и се е ползувал с голяма популярност в близките райони, но днес е разрушен, изоставен , църквата преди 30-тина години е била  превърната в музеен резерват.
През есента на 2009 г. се реставрираше манастирската черква. Ремонтът е направен с 10 хил. лв. от бюджета на Дирекцията по вероизповеданията, отпуснати през октомври същата година от министъра без портфейл Божидар Димитров.

Използвана литература:
1.Сборник "Трънски край",София,1940 г.
2.Митова-Джонова,Димитрина.Археологически паметници на Пернишки окръг,София,1983 г.,стр.104-108

JW Player goes here
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"