Кюстендилският манастир „Св. великомъченик Мина“ се е намирал в западната част на град Кюстедил (тогава в Горната махала на града), в дясно на самия път за Гюешево (Македония).

История:
Днес от някогашния манастир е останал само храмът. Последният е изграден през 1859 г., по време на Кюстендилския митрополит Дионисий (погърчен албанец, ненавиждан и изгонен от българското население). Владиката бил известен със своята лукавост и демагогия, който, за да спечели привърженици, съдействал в построяване на нова черква, а именно – бъдещият манастирски храм „Св. Мина“. За да склони турците да разрешат строежа, Дионисий си послужил с хитрост. Поръчал да извадят от християнските гробища кости и да ги заровят на определеното за черква място, като по този начин се доказало светостта на мястото, което е било необходимо условие пред тогавашната османска власт.
Трябва да се уточни, че изборът на точно това място не е случаен. При него имало извор – света вода (аязмо), чиято целебна сила била известна на местните християни от незапомнени времена. Поради тази причина святото място е имало статута на оброчище. Черквата (южният ѝ кораб) е изградена над самото аязмо, като към него е оформен специален параклис. Освен това, при археологически разкопки, проведени през 1986 г. от археолога Георги Нехризов, под олтарната част на храма са разкрити стари зидове, които дават основание да се предположи, че на мястото е съществувала по-ранна църква с най-малко два строителни периода от късното средновековие (XV-XVII в.), предхождащи изграждането на днешния храм. При направените проучвания около църквата се установява, че тя лежи върху обширен късносредновековен некропол, който продължил да се използва и след построяването на църковната сграда.
След издигането на черквата към нея са придадени имоти и изградени жилищни и стопански сгради, така че се оформя красив манастирски комплекс. Разположен на самия път, манастирът осигурява подслон на много пътници. След Освобождението (1878 г.) в него се организира първото благотворително заведение в Кюстендил. Издържал е със свои средства сираци, давал им е квартира, храна, облекло, също е подпомагал и бедни семейства. Последните жилищни и стопански сгради на Кюстендилския манастир „Св. Мина“ са разрушени през 70-те години на XX в., след което е оставен само неговият храм, който понастоящем (2017 г.) не е действащ.
През 1923 г. църковното настоятелство на възрожденската църква "Св. Мина" взема решение да бъде построен нов храм. Проектът на софийският архитект Антон Торньов печели първа награда на обявения конкурс. Основите на новия храм са положени на 20.06.1926 г., а окончателното приемане на обекта става на 12.07.1933 г. По своята архитектура новият храм е умален образец на църквата "Св. Александър Невски" в София.  Освещаването му е извършено на 04.11.1934 г. от софийския митрополит Стефан.
Важно е да се знае, че, както старата, така и новата черква „Св. Мина“ е построена изцяло с доброволен труд и дарения на кюстендилци. Дори битуват легенди, че когато привършили средствата за изграждането, местни първенци взели заем от евреи от Цариград и залагали имотите си (и конете си), само и само да не спирал строежът. Къде са сега тези първенци (бизнесмени)!?


Архитектура и изкуство:
По своя план църквата представлява трикорабна псевдобазилика с три купола в средната част, два от които са слепи. Трите кораба се разделят от пет двойки дървени колони, стъпили върху преизползвани антични каменни бази. В олтарното пространство на източната стена са оформени една полукръгла апсида и проскомидийна ниша, добре изявени отвън, на източната фасада.
Под южния кораб, на дълбочина 3 м, е вкопан малък параклис, в който се намира светата вода – аязмото. Входът към параклиса е от южната страна на черквата, като над него има портик, изграден в по-късен период.
Първоначалната възрожденска черква е представлявала паянтова постройка, изградена от плет, измазан с кал и белосана и покрита с керемиди. През 1890 г. църковната сграда е основно ремонтирана, при което покривът е преправен, а четирите стени са иззидани с тухли, без основи в земята. По-късно, през 1902-1904 г. към черквата е изградена масивна камбанария. Построена от майстор Иванчо Тодоров, тя е висока 11 м, като в долния си край е четиристенна, а в горния - осемстенна.
През 1986 г., след приключване на археологическите разкопки, по проект на арх. Юлий Фърков е извършена архитектурна и строителна консервация и реставрация на черквата.

Вътрешната украса на храма е представена с красив иконостас и стенописи. Иконостасът е столарска изработка, с размери : дължина 11 м, височина – 4,5 м . Съставен от три хоризонтални реда: първи ред – 11 подиконни пана, втори – царски икони и трети – 23 малки икони (апостолски и празнични). Две от иконите на царския ред са дело на Васил Зограф от Струмица и датират от 1860 г., което дава основани и иконостасната преграда да се датира от същото време. Сред другите икони се срещат имената на образописците: Янаки Зограф от Самоков (1861), Данаил Щиплията (1862), Иван Доспевски (1874), Евстати Попдимитров (1886) и Гаврил Атанасов (1903). Според Асен Василиев между храмовите икони е съществувала и една икона на Св. Атанасий Александрийски с надпис: „Поклони Аеанасиiй тоименъ исто азъ Ранкiа зогф отъ Самоковъ 1861.“. Тази икона, която съобщава за един неизвестен самоковски художник, в средата на XX в. вече е липсвала в храма.
Иконите са реставрирани през 1984-85 г. от реставраторска група – Кюстендил към НИПК под ръководството на Люба Красовска, а иконостасът – от художник-реставраторите Нина и Илия Николови, след 1986 г. При реставрацията се установява, че олтарната преграда има три живописни слоя, като е оставен най-долният, който е с най-голяма художествена стойност.  
Днес голяма част от иконите не са в храма. Липсва и надлежно направената от реставраторите подробна документация, която би трябвало да се съхранява в НИПК (сега НИНКН).....

След Освобождението вътрешността на храма е била украсена и със стенописи. Част от тях са изпълнени през 1886 и 1893 г. от Евстати Попдимитров, представител на Дебърската художествена школа.
Стенописите не са реставрирани.



Източници:
1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. Изд. Наука и изкуствo, София, 1965, с. 257.
2. Василиев, Асен. Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г.
3. Николова, Нина. Рисуваните иконостаси на църквите „Свети великомъченик Мина“ в Кюстендил и „Свети Теодор Тирон“ в село Новоселяне. В: ИИМК, т.II, Кюсендил, 1990 г., с.209-212.
4. Осведомители: Тодор Точев (свещеник към храм „Св. Мина“, Кюстендил).