ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Кукленски манастир "Св.Св. Козма и Дамян"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Пловдив
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Куклен
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Пловдивска
СТАТУС: Действащ, мъжки
СЪСТОЯНИЕ: Реставриран
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Кукленският манастир “Св. Св. Козма и Дамян” се намира на 2 км на югозападно от село Куклен и на около 10 км западно от Асенвград. Разположен сред живописните гънки на дела Чернатица от  Западните Родопи, в северозападното подножие на връх Кукленско кале.

Манастирът е наричан от местното население “Св. Врачове”, а според запазен ктиторски надпис на аязмото, е носел и името “Св. Безсребърници”. Не случайно за патрон на обителта са избрани светите безсребърници Козма и Дамян, широко известни в християнския свят като лечители и бързи помощници в беда. Още от създаването си, манастирът е свещено място за поклонение и упование на болните. Светинята е наречена на светите братя заради техните лечителски способности. Не едно и две са доказателствата за присъствието в особена сила на Божията благодат тук.

История:
Няма единно становище кога точно е възникнал манастирът „Св. Св. Козма и Дамян”. Но със сигурност може да се твърди, че на това място е имало езическо светилище още  трако-римската епоха.  За това сведения дават намерени при случайни разкопки през 1975 година късове от мраморни статуи и мраморна плоча с изображение на Херкулес. Известно е, че християнската религия често използва подобни свети места и умело ги пригажда за своите нужди.
Прието е становище, че за първи път за манастира се споменава през ХІ век (по-скоро за близката до него крепост Баница) в един документ (типик – устав), в който са упоменати имотите на Бачковския манастир. Това сведение дава основание да се приеме мнението на някои историци, че Кукленският манастир е изграден в приблизително едно и също време с Бачковския. В такъв случай много е вероятно духовната обител да е построена от грузинските братя  Григорий и Абасий Бакуриани – основателите на Бачковската света обител. Следи от ранно строителство, вероятно от тяхно време, сега се забелязват в източната (старата) част на малката манастирска църква.
Според предание Кукленският манастир е бил построен като метох на основания през XI век върху основи на римска казарма Белочерковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел". За това сведения дава и Христо Попконстантинов, който в своята книга „Спомени, пътеписи, писма" пише че Белочерковският манастир имал голямо землище, което се е простирало чак до село Марково, Новосел (Гълъбово) и Куклен, от към северната му страна. Той също така споменава, че Кукленският манастир бил клон на Белочерковския, построен от него и надарен с движими и недвижими имущества. Когато турците нападат високопланинския манастир, за да го унищожат, намиращите се в него ценни книжа и имущество са били пренасяни нощно време в подземията на Кукленският манастир.
Най-разпространената теза е, че Кукленският манастир е основан по време на Втората българска държава (XII-XIV в.) около целебен извор, който впоследствие се превръща в аязмо. И в действителност, за интензивен живот в манастира определено може да се говори за този период. Той е известен с книжовната си школа и културното си влияние, които достигат своя връх при царуването на цар Иван Александър (1331-1371 г.). От това време е запазен намереният в манастира изключително ценен старинен ръкопис, който представлява тълковен псалтир, писан в годината 1337. Приема се, че този препис е направен по заповед на българския цар Иван Александър. Не случайно той съдържа тържествено похвално слово за самия него. Ктиторската дейност на Иван Александър е добре известна в Пловдивския край. Неговият царствен образ е изписан почти в цял ръст в Костницата на Бачковския манастир. Много е вероятно негово изображение да е имало и в Кукленския. За съжаление, много приписки от това време, крити през вековете по таваните му, отдавна са изчезнали и загубени за науката.
След завладяването на Пловдив и Родопската област от османлиите  през 60-те години на XIV в. манастирът останал незасегнат. Поради този факт не е изключено след покоряването на България, тук да са намерили убежище някои от учениците на Евтимий Търновски, които са го придружавали при заточаването му в близкия Бачковски манастир. Възможно е именно те да са пренесли от Търново в Кукленския манастир прочутия Иван Александров „Песнивец“ от 1337 г. (сега  се съхранява в библиотеката на БАН), който бил открит в ново време на тавана  на манастирската църква.
Кукленският манастир остава невредим по време на нашествията на османските завоеватели в края на XIV в., когато по една случайност манастирските сгради не са разрушени. Но по-късно, през годините на османско робство светата обител е разрушавана и съграждана на два пъти. Според редица данни, манастирът е останал невредим и през бурния XVII в., по време на помохамеданчването на родопските (Чепинските) българи, когато 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака (дн. Асеновград) са сринати до основи. За това загатва и народното предание, според което прогонените от потурнаците (помаците) български монаси от Белочерковския манастир намерили убежище в Кукленския. Може би той е единственият, оцелял след погромите на чепинските потурнаци в района. Запазването на Кукленския манастир от разорение се обяснява от легенда, според която това станало благодарение на един мохамеданин. Предполага се, че става въпрос за някой от наследниците на Шахабеддин паша – османски пълководец, който получава като възнаграждение от султана земи – вакъф, в чието владение влиза и Куклен. Историята е следната: „...този мохамеданин имал дъщеря, която била неизличимо болна. Той чул за лековитата сила на илачите, които били приготвяни от монасите в манастира и за лечебната сила на водата, която тече в близост до него и помолил християнските богослужители да излекуват дъщеря му. Те я излекували и в знак на благодарност той защитавал манастира приживе и дори помолил игумена да бъде погребан в двора на манастирската църква. По този начин той защитавал манастира дори и след смъртта си, защото както знаем никой мохамеданин не осквернява гроба на друг мохамеданин.“ Надгробната плоча може да се види и до ден днешен в манастирския двор.
Важно е да се отбележи, че дотук представената информация е предимно с легендарен характер и не е напълно аргументирана. Интересно е че Кукленският манастир не се споменава в османските данъчни регистри за каза Филбе, към която тези земи принадлежат през османския период, нито в XV в., нито в XVI в. Първото, поне досега известно, споменаване на обителта в османската документация е от 1639/40 г., където той, като стопански субект, е отнесен към приходоизточниците на вакъфа на Шахабеддин паша. В регистър от 1595/6 г. със сигнатура TD 470 манастирът все още липсва като част от вакъфа. Има основания обаче да се допусне, че той се появява към края XVI – началото на XVII в. База за тази хипотеза е първата информация за манастира от домашен източник. Анализирайки палеографски приписката към Сборник от XIV в.: “Сия книга с големи поучения от манастира свети Врачове, више село Куклен...”, Беньо Цонев я отнася към края на XVI в.
Информацията в османските регистри от XVI в. дава възможност да се изведе безспорното твърдение, че през този период в севернородопските склонове се появяват манастири. Въпрос на хипотеза е дали става дума за тяхно възстановяване, т.е. съществували са в предосманския период, или за възникване през XVI в. Но и в двата случая е ясно, че е осигурявана материална база за тяхното съществуване чрез извършване на стопанска дейност, в резултат на което са били облагани в различен режим.
Времето на възникване на Кукленския манастир би могло с категоричност да се определи ако се направи археологически сондаж за засичане на най-стария строителен пласт, какъвто досега не е правен. За сметка на това, извънредно интересни се оказват архитектурни бележки за църквата на манастира, които арх. Н. Тулешков прави при оглед на мястото. Според него, мюсюлманският гроб, който се намира в непосредствена близост до църквата е от XV – XVI в., а градежът на наоса и нартекса е извършен с характерната за османците клетъчна техника от дялани камъни, фланкирани от тухли. Тази техника на строеж е забележима и при двете най-стари джамии в Пловдив – Джумая джамия и джамията на Шахабеддин паша (и двете от XV в.), както и на Чифте баня (от същия период). Олтарната абсида, като архитектоничен елемент, почти липсва; едва загатната е. Екзонартексът е добавен през XVII или XVIII в. И фасадата, както вътрешното пространство, е изпълнена с характерните са ислямската архитектура островърхи ниши, които участват като елемент във вътрешното пространство. Във всеки случай, едно комплексно и задълбочено изследване на този манастир би било много интересно както за ранната му история като обител, така и за ранната история на архитектурните му компоненти.
Историческите сведения говорят за активна книжовна и просветна дейност, водена в Кукленския манастир дори и през най-тъмните векове на турското робство. Още през XVI в. в него като книжовници се изявяват йеромонах Анани и йеромонах Сидор, които идват от Горноводенския манастир. С течение на времето, манастирът укрепва икономически и възвръща предишните си функции на книжовно средище. В него отново се подготвят граматици, краснописци и преписвачи на църковни книги. Така обителта става известна не само по българските земи, но и далеч отвъд тях.
Съществува предание, че светата обител е възстановена ХVІІ в. с помощта на родолюбиви българи от Пловдивско. За нейното добро материално положение през този период свидетелства една приписка от 1632 г. към триод от XVI в. През 1695 г. манастирът е  посетен от сръбски монаси.  За това научаваме от един намерен в манастира триод, в който се споменава, че по това време той притежава златотъкани богослужебни одежди и църковни принадлежности. Между тях са изброени 15 финана, 3 стихара, 8 чифта наръкавници, 12 патрахила, 1 орар, сребърни кандила, сребърни потири, позлатени кръстове и др. Приписката завършва със следната бележка: "Сие слоуве записах рукую грешною и бреною за еромонах Макарие како придох от српской земли от града Прокопие (дн. Прокупле, Сърбия) та придох в манастир свети Врачи више село Куклен во области Пловдивской при игумена Методия еромонаха в лето 1695, ден 15". Обителта поддържа духовни връзки и с атонските манастири, от където получава някои печатни богослужебни книги. Там се срещат венециански и други издания, за което е отбелязано върху един осмоъгълник следната записка: "Аз Партения монах купих за 12 и половина гроша от св. Гора и приложих този осмоъгълник в наш манастир Кукленски св. Безсребреници".
В края на XVII в. в манастира се оформя прочутата Кукленска художествено-калиграфска школа, в която работят добре подготвени книжовници и калиграфи и се обучават млади граматици и краснописци. С Кукленския манастир се свързва дейността на големия наш книжовник и художник-илюстратор Кръстю Граматик. Неговата книжовна дейност, развивана в края на XVII в. и в началото на XVIII в. е забележителен принос в старобългарското културно наследство. Посредством такива дейци манастирът играе важна роля в културния живот на средновековна България. Част от ръкописното наследство от тази епоха днес се съхранява в Пловдивската народна библиотека „Христо Ботев“.
Mанастирските братя често пъти са дарители и на българският манастир "Зограф" на Света гора. Сведения за това черпим от "Епархиален поменник на Зограф", обхващащ времето от 1740-1821 година, и "Зографски поменник" от 1527 до 1728 година. Във втория поменик, указващ българите-дарители, посещаващи манастира на Света гора, се срещат трима монаси от Кукленския манастир. Това са: Теофан йеромонах, Геврасий йеромонах и Петроний монах.
Известно време Кукленският манастир успява да се опази от асимилаторската политика на гръцкото духовенство, но най-накрая фанариотската идея спечелила победа. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Светата обител попада в ръцете на гръцки монаси и загубва много от своя старобългарски характер. Редица стенописи, означени с български надписи, са замазани и покрити с дебел хоросанов пласт и върху него са изографисани  нови стенописи, значително отстъпващи в качествено отношение на старите, с гръцки надписи. В наше време, при реставрацията на манастирската църква е разкрита част от стария стенописен слой.
През Възраждането (XIX в.) в манастира се помещава и килийно училище, но тъй като той е под гръцко управление обучението в него е на гръцки език.
Кукленският манастир остава под ведомството на Цариградската патриаршия дори след провъзгласяването на Българската екзархия (1870 г.).  Но жителите на околността, не са съгласяват с гъркоманската политика и след бунт на българското духовенство и жителите на съседното село Яврово, гръцките монаси са изгонени от светата обител.
През годините на социалистическа атеистична власт (след 1944 г.) монасите са прогонени от обителта, с което духовният живот в нея прекъсва. Впоследствие манастирът е превърнат в пионерски лагер, а след това запустява.
Понастоящем Кукленският манастир е действащ женски. Храмовият му празник се чества на 1 юли и на 1 ноември, когато се почита паметта на Св. Св. Козма и Дамян. За празник на манастира, както и на намиращото се наблизо до него с. Куклен, се смята и Петровден (29 юни). Тогава на поляните около манастира се организира голям събор, продължаващ 3 дни, като тук се стичат хора от цяла България. На храмовият празник 1 юли, от съборната църква се изнася чудотворната лечебна икона на Св. Св. Козма и Дамян и с нея се прави литийно шествие.

Книжнина:
Безспорно близостта на Бачковския манастир и авторитета на неговата книжовна школа оказва своето благодатно въздействие и върху Кукленския манастир. Освен ценният литературен паметник от Втората Българска държава с висока историческа и културна стойност – цар Иван Александровият „Песнивец“ от 1337 г., който е ползван от монасите в манастира през цялата епоха на османско владичество, с книжовната дейност от предосманския период на тукашната обител, се свързват и няколко ценни минея, написани на старобългарски, както и две четериевангелия от втората половина на XIV век.
Попаднал в зависимост от османската власт, Кукленският манастир успява да се съвземе и през XVI, XVII и XVIII век той отново блясва като важен културен център в Родопите, с многобройни обитатели и голяма известност. През този период в него творят йеромонах Анани, Кръстю Граматик и много други, които изписват не една книга. Освен че са добре подготвени книжовници, калиграфи и художници илюстратори, те обучават и млади граматици и краснописци. Един от тях е йеромонах Сидор, който идва от Горниводенският манастир "Св. Кирик и Юлита" и ставя едно четириевангелие. Но най-известният и плодовит книжовник, който твори в Кукленския манастир е Кръстю Граматик. По-голямата част от намерените в обителта ръкописи, главно минеи, са негово дело. Само през 1695 година той пише миней за март, миней за юни и миней за ноември. През 1696 година той пише миней за септември и един откъс от миней от края на XVII век с неуточнена датировка. Имайки се в предвид голямата продуктивност на книжовника (само за 1695 година три минея, и за две години близо пет минея), може да се счита, че той е оставил богато книжовно наследство, част от което вероятно днес чака идентификация из библиотечните фондове и музеи, или е безвъзвратно унищожено през последните векове на османското владичество.
Откъде идва Кръстю Граматик в манастира и докога остава там, не е известно. Изглежда, че той не е духовно лице, защото в книгите се подписва без означение на духовен сан, както правят всички останали свещенослужители. Видно е обаче, че Кръстю Граматик е високо образован и културен българин, който отлично владее гръцки език. Най-ценното в неговите книгите, които са предимно с религиозно съдържание, е тяхното художествено изпълнение и украса. Той е незаменим майстор на декоративната буква , на плетеничната орнаментика и на изящната миниатюра. Писмото му е обикновено полууставно, с красиво и правилно изписани букви. Зачалките са винаги украсени с плетеници, в които често се вписват човешки и животински елементи. Към някой части на буквите са изписани цветя, които ги правят още по-красиви и интересни. Същата изящност и вещина се забелязва и в миниатюрните рисунки. Те са многобройни и се срещат почти на всяка страница отстрани в полето. Най-често това са човешки глави, благославящи или пишещи ръце, рисунки на риби и други. Човешките фигури са малки, фини рисунки, при които всички части на лицето, очите, устата, брадата и други подробности са предадени с великолепна точност и изящност. Някои от тях са оцветени с меки и приятни багри.
Според някой изследвания тук освен книжовници монаси се подвизавали и творили и светски лица. В резултат на това през XVII век тук се оформя Кукленската калиграфско-художествена школа, в която се пишат и преписват предимно богословски книги. Има данни, че за известен период в манастира е пребивавал и видният средногорски книжовник Аврам Димитриевич от село Сушица (дн. град Карлово). Освен, че допринася за умножаването на книжовното богатство на манастира, той обучава и редица млади книжовници. Вероятно един от най-забележителните книжовници работили тук - Кръстю Граматик е негов ученик. Такова предположение изказва също и един известен специалист, който сравнява стила на работа на двамата книжовници - Боню Ангелов. При задълбочен сравнителен преглед на почерка, художествената украса и съдържанието на ръкописите на двамата, той установява "изключително голяма прилика между тях" .
Продължително време тук се употребяват един миней на Аврам Димитриевич, писан през 1660 година в Сопотският манастир "Св. Спас", и един сборник с богословски четива от 1674 година.
От Кукленският манастир произхождат и някой други книги, писани от неизвестни книжовници през XVI и XVII век. Известни са два осмогласника, един апостол, триод и други. Употребявани са и някой печатни книги, между които служебник от Божидар Вукович, печатан във Венеция през 1554 година, един осмогласник, отпечатан през 1639 година в Львов. През 1697 година йеромонах Методий подарява на манастира един руски печатен пролог. В бележката си към книгата дарителят съобщава, че "монасите от манастира отдавна желаят да се сдобият с руски книги от Москва". Известни са и други ръкописни и печатни книги, пренесени от светогорските манастири на Атон, Рилският манастир, Бачковският манастир, Етрополският манастир, от Аджарското книжовно средище и употребявани тук.
За културният живот и книжовната дейност в манастира през XVIII век сведенията са съвсем оскъдни. В този период манастира е под гръцка духовна власт и вероятно тогава е унищожено голяма част от книжовното богатство на светата обител. Запазена е малка част от стари ръкописи, между които има и един дори от XIX век. Факта, че до толкова късно тук са се преписвали книги говори за устойчивостта на българската книжовна традиция, която въпреки всички удари на историята никога не заглъхва.

Архитектура и изкуство:
Кукленският манастир представлява комплекс от жилищни и стопански сгради, две черкви – съборната „Св. Св. Козма и Дамян“ и  нов храм “Св. Благовещение” (построен през 50-те години на XX в.), параклис „Покров Богородичен“ (завършен през 2013 г.) и манастирско аязмо.

Манастирската църква:
Манастирският комплекс се запазва в старинният си вид от XV-XVI в. до 20-те години на XX век, след което последователно изгарят половината от северното и цялото южно крило. Сега са съхранени западното крило и части от северното. В оригиналния си замисъл манастирът е решен на три нива, оградени от обща дворна рамка. Най-долното от тях принадлежи към молитвената зона, а гостоприемницата, която започва от тук, преминава и на по-горното ниво, където е била стопанско-поклонническата зона. Монашеските килии, разположени в най-високата част, са били свързани от южната им страна със стопанския тракт. Основният комуникационен гръбнак лежи в центъра на пространството. Изключително ценен за българската архитектурна история е западният корпус, който е една от малкото в България запазени средновековни манастирски сгради.
Съборната църква  “Св. св. Козма и Дамян” е еднокорабна, едноапсидна сграда с две плитки конхи и с рамери – 22 х 8 м. Тя е с два притвора (нартекс и екзонартекс), като във външния притвор са запазени лечебните железни вериги, с които са вързвани душевноболните. Планът на църквата наподобява гръцки кръст, като върху целият наос ляга голям сляп купол,  стъпващ върху островърхи висящи османски арки. Олтарната част е засводена напречно с огледален свод, свързваща се с наоса с огромна островърха арка. Островърхи са нишите от западната страна на старата църква, в които са вписани входа и страничните прозорци.
Външното архитектурно оформление на сградата е в доста опростен вид. Само няколкото плоскодънни надпрозоръчни ниши създават известно пластично разнообразие на фасадите. Погледната отвън черквата изглежда внушителна, но за сметка на това, вътрешното й пространство е твърде стеснено от масивния градеж и от високата олтарна преграда.
Сградата има три строителни етапа. Първият етап (датиран към XV в.) включва изграждането на квадратен наос, покрит с масивен сляп купол и просторна олтарна част с три полукръгли ниши. Вероятно през XVIII в. на запад от наоса е построен правоъгълен притвор, който е свързан с наоса чрез три отвора, завършващи с островърхи арки. През XIX в. към църковната сграда е прибавено обширно външно паянтово предверие.

Цялата вътрешност на църквата, още при самото ѝ изграждане, е била покрита със стенописи. Обяснителните текстове към фреските са били изписани на старобългарски, което е свидетелство за българското църковно влияние в манастира през този период.
Стенописната украса на църквата също датира от няколко периода. От най-старите стенописи е запазена  сцената „Страшният съд“ на източната стена на притвора, както и добре съхраненият образът на Св. Архангел Михаил (ХVІ в.) в южната ниша отвън. Преобладаващият слой стенописи са от 1862 г, когато в манастира се е чувствало силно гръцко църковно влияние. Тогава старите стенописи на храма, заедно със старобългарските надписи, са били замазани с вар и покрити с нови, не толкова художествено стойностни, стенописни изображения. В паянтовия притвор пък има стенописи от XIX в., които се отнасят към школата на народните примитиви.
В иконостаса на кукленската манастирска черква са били употребявани много стари икони, които са ценни произведения на българското иконописно изкуство. Особен интерес представлява иконата „Св. 40 мъченици“, която днес се съхранява в НХГ.


Аязмото:
Голямото богатство на манастира, с което е известен на длъж и шир, е неговият целебен извор – аязмо. Силно отношението към лековитата свещена вода на аязмото е изразено в издялания върху мраморна плоча ктиторски надпис, който в свободен превод гласи: “Целебен извор на “Св. Безсребърници”. Животворната вода на св. Козма и св. Дамян дава сила на душите и цери телата на онези, които идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцеление. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира “Св. Безсребърници” в 1795 г. 1 септември.”  Това е единственото в района аязмо на открито, чиято лековита вода помага най-много при здравословни проблеми на нервната система. Тук хора са се лекували, слепи са проглеждали, куци са прохождали, доказвайки неоспоримо, че който поиска с вяра ще му се придаде.
Друга чудатост на Кукленския манстир са железните окови, намиращи се в притвора на манастирската черква. Някога били 12 на брой, от които сега е останала само една. Навремето душевно болни поклонници били оковавани с тях към пода, като са оставали през нощта. На сутринта над тях са се пеели молитви от монасите, след което те са били карани до аязмения извор, където са били обливани с вода. В началото, когато е започвало тяхното лечение обливането е ставало по следният начин:
Монахът е обливал с вода бесноватия и е броял 1-2. На следващият ден процедурата се повтаряла, но този път 1-2-3. Лечението е продължавало до цифрата 2000. Това обяснява колко дълго е продължавало лечението, което обаче в своя край завършвало успешно.
И до днес се вярва, че ако болен човек подържи оковите за известно време или ги допре до болното място, ще се излекува.


Източници:
1. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
2. Чавръков, Г. - Български манастири, изд. Хайни, София, 2002 г.
3. Джамбов, Христо - Кукленският манастир - един средновековен културен център в Родопите. Публикация в сайта „Станимака – културно наследство“ - www.asenovgrad.org/history/index.htm
4. Борисов, Дамян. Информацията за севернородопските манастири в османски регистри от XVI век. Публикация в сайта „Станимака – културно наследство“ - www.asenovgrad.org/history/index.htm
4. Кукленски манастир "Св. Врачи"  - публикация в сайта „Станимака – културно наследство“ - www.asenovgrad.org/history/index.htm
5. Видео - Димитър Димитров (профил в Youtube)
 

JW Player goes here
КОМЕНТАРИ
Тулешков
27.01.2015 19:07
За съжаление развихрилото се "обновяване" на манастира е съпроводено не само с унищожаването на оригиналната му обща структура, но и с обезличаването на оригиналния жилищен корпус от ХV век, който е префасадиран, а вътре е излята брутална бетонна конструкция.
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"