Кремиковският манастир "Свети Георги" е разположен на около 3 км над софийския кв. Кремиковци, в ниските склонове на Стара планина.До манастира се стига лесно от София през кв. Кремиковци,от главната улица пътят продължава до портите на манастира. Табели липсват, но купола на новата църква се забелязва от няколко
километра.
Манастирът е построен по времето на един от последните български царе Иван Александър,още през XIV век. Заедно с още десетки църкви и манастири  в Стара планина и Витоша той е част от т.н. Софийска Света гора. През 1382 година София пада под турско владичество и манастира е разрушен. Минават стотина години и през 1493 година знатният болярин Радивой с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит възстановява малката църква “Свети Георги”. На няколко пъти тя е обновявана, укрепвана и изписвана.
Кремиковският манастир през вековете следва съдбата на жителите на Софийско. Има сведения за съществуването на дарителски надписи от 1611 г.(за изписването на второто предверие, което не е запазено), от 1667 (върху храмовата икона “Св. Георги”) и от 1799 с имената на дарителите – йеромонасите Христофор и Антоние. Манастирът е важен книжовен и културен център за населението от Софийско.
Както всички наши манастири, така и Кремиковският манастир е служил за убежище на родолюбиви българи през епохата на османското владичество. Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев – Димитьр Стефанов - Казака от град Сливен.
След освобождението на България през 1879 година  в манастира пристигат двадесетина монахини бежанки от  Малешевско, които допринасят за оживлението и популярността на манастира. По това време до западната стена на магерницата е построена сграда за игуменките. През 1897 година Иван Вазов посещава манастира и пише един прекрасен пътепис за него.
До 1947 година в манастира живеят 32 монахини, занимаващи се със отглеждане на животни и земеделие. След това в сградите на манастира били настанени военни, а монахините били изпратени по други манастири. Осемнайсет години военните били тук. Замазани са с вар много от стенописите, част от  сградите са унищожени от пожар, от библиотеката няма и следа. През шейсетте години на миналия век, военните си отиват и в манастира се връщат част от монахините. Една от тях била Иустина, която почти 60 години живеела и се грижила за манастира.
Манастирският комплекс се състои основно от две перпендикулярни жилищни сгради, стара и нова църква.От манастирските сгради най-интересна е била едноетажната сграда на магерницата, строена през XVII век с останки от стара абсида и дървен изписан таван. За съжаление сградата е изгоряла през миналия век.На мястото на старата изгоряла магерница със съдействието на Тихомир Григоров е построена нова с течаща вода и голямо зидано огнище.
Безспорно най-голям интерес от историческа гледна точка представлява стария храм - сравнително малка, продълговата постройка без купол. Той е построен през 1493 г. (впоследствие обновен през 1611 г.) .На мястото на сегашното предверие вероятно е имало друго също с полуцилиндричен свод, но през 1503 година при земетресение покривът му е разрушен и е направен  нов, двускатен. Специалистите предполагат, че от запад е имало още едно помещение, което  е унищожено от пожар.
Стенописите в църквата  са добре запазени, правени са през XV, XVI и XVII век.,по-голямата част от тях са реставрирани и съответно оцелели до днес.
В предверието, на северната стена са изписани образите на ктиторите на църквата – Радивой, неговата жена и двете му деца – Тодор и Драгана. Радивой държи в ръцете си макета на църквата, отбелязано е, че двете му деца са починали и вероятно в тяхна памет боляринът е възстановил църквата.Пак в предверието на източната стена над входа е изписан Св. Георги на трон и сцени от мъченичествата и чудесата на светеца. Запазени са  Пророк Илия, св. Георги на кон, Йоан Предтеча и сцени от живота на Богородица. За съжаление изображенията по свода в основното помещение са почти напълно унищожени, останали са само някои фрагменти.Силно впечатление правят фигурите на Архангел Михаил с меч в ръката и на Константин и Елена.На северната стена са изписани в пълно бойно снаряжение светците-войни Меркурий, Теодор Тирон, Теодор Стратилат и св. Димитър.В нишата на южната стена до иконостасната преграда е запазено великолепно изображение на патрона на църквата  - св. Георги на бял кон в борба с дракона.
Забелязват се различия в стила и похватите между стенните рисунки в пердверието и в основната зала, което говори за различни зографи, работили там.
През 1901 година започва изграждането на нова голяма църква “Покров на Пресвета Богородица”. Тя е завършена през 1907 година. Иконостасът на голямата църква е с богато изработена дърворезба. Другите жилищни сгради са строени през трийсетте години  на XX век.
В Кремиковския манастир са се пазели много ценни реликви. Безспорно най-голям интерес буди  Кремиковското евангелие. Това е ценен ръкопис, изписан  по поръчка на Софийския митрополит Калевит през 1497 година. Подарено е от  жителите на София Петко и Пейьо. То съдържа  на 307 листа четирите евангелия. Изписано е много грижливо, с едър шрифт и красиви винетки и главни букви. Дълго време се ползва като богослужебно евангелие в манастира. През XVI век му е направена сребърна обковка с позлата. На лицевата и на обратната страна е изобразена сцената Разпятието с фигурите на Христос, Богородица, Мария Магдалена, Йоан Богослов. Сега се съхранява в ЦИАМ в София.
На манастира принадлежат няколко интересни икони като “Христос Вседържител” от XV век (сега в НХГ), “Св. Георги убива дракона” – икона от XVII век, съхранявана в НХГ, “Св. Йоан Кръстител” от 1595 година (сега в ДИМ в Москва), както и други икони от XVIII и XIX век.
През последните 20-30 години за делата на манастира се грижи сестра Хеония. Двете църкви се поддържат много добре,  а през лятото целият двор е потънал в цветя и зеленина. Сега манастирът е спокойно, красиво място, където човек може да се докосне до уникални произведения на изкуството, да почувства величието на българския дух, съхранил през вековете стремежа  към любов, доброта, истина и съвършенство.