Манастирът има профили в медиите; отворено е в неделите и на големи празници по светоотеческия или юлиянски календар; богослужението продължава до 10.30, когато вратите е отварят за посетители; в храмовете Покров Богородичен и св. Лука има достъп само на техните празници - 14 и 31 октомври, а през годината поклонниците посещават новия храм на св. Серафим Софийски и красиво изписаната гробищна часовня; ограниченията за облекло и поведение са като навсякъде в свети места, както и от страна на монашестващите - те не могат да имат притежания и връзки в света - даровете са общи за всички сестри и пред Бога - може от тях да се раздава на нуждаещи се и да се преподарява, а аскетите не задържат нищо за себе си; преди време част от сестрите се преместиха в друг манастир, но както навсякъде, това не променя значението на тази съвременна света обител и духовните традиции свято спазвани и възпитавани там; при моето посещение на храмов празник там ме впечатли присъствието на монашестващи от най-младото поколение и внимателното отношение към поклонниците-туристи без значение на облеклото и повода на тяхното идване там.

Опознайте чудото на Княжевския манастир Тази неделя реших да не ходя на моята си черква а отидох в Княжевския манастир. Той е голямо чудо по думите на всички които са го посетили. Той се отваря само в неделя. Запомнете за да влезете трябва да натиснете лостчето на портата и да натиснете едновременно и дръжката. От самото влизане ви лъхва особен дух и атмосфера. Вървите по каменна пътека извита нагоре. По пътя ви са две черкви мостче и други сгради които приличат на дворец от приказките. Стигам най –горе където има невероятна сграда в руски традиционен стил и интересна черна ограда. Пише вход забранен. Това е значи място само за монасите. Свивам встрани и ето манастирските гробища. Но те са направени на парк затова няма посетител който да не иска да ги посети. Всеки кръст на гроб е изваян като произведение на изкуството. С дърворезба и украса. Над гробовете има и навес в руски народен стил и първо вие мислите че това е някаква къщичка от приказките. По пътя нагоре виждате тук – таме монахини и ги поздравявате с кимане на глава което изглежда като лек поклон от уважение. Просто така идва от вътре вас естествено. Те са сдържани и любезни. Към 12 часа на обяд са готови за литургия. Моя приятелка навремето посещаваше този манастир. Та от много хора знам че това е невероятно духовно място където хората ходят за съвет. Имат си духовен наставник и му се изповядват като в тетрадка пишат всичко което мислят. Той ги поправя като казва мнението си. Жените идват на това място с покривала или забрадки на главите както по принцип църквата изисква да изглеждат в черква. Дойдоха вчера там няколко семейства все с по много деца. Странно съвпадение ли беше че момиченцата във всичките тия семейства бяха с дълги коси вързани на две плитки отстрани?!Всички посетители бяха с някакъв особен мир в очите и душата. И чисто изражение. Не случайно една от великите духовни наставнички в България е била от руски произход също. Това е схимонахиня Мария Магдалина от Клисурския манастир над Банкя.