ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Кладнишки манастир "Св. Николай Мирликийски"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Перник
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Кладница
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Софийска
СТАТУС: Действащ, мъжки
СЪСТОЯНИЕ: Нереставриран
ДАТИРОВКА: Възроден-XIX век
 

Кладнишкият манастир “Свети Николай Мирликийски - Чудотворец” се намира на 20 км от София в западния склон на Витоша. Извисява се малко над село Кладница, на едно възвишение между две реки на около 1200м. надморска височина. На запад от двора на манастира се разкрива прекрасна гледка към цялото Пернишко поле.
Пътят до манастира е павиран и е достъпен целогодишно, наблизо(1-2 километра по-нагоре по пътя) се намира хижа "Селимица".
В миналото Кладнишкият манастир "Св. Николай" е бил част от Софийското светогорие, основан е по време на Второто българско царство (XII-XIV в.). Над обителта се намират останките на древна крепост-градище, която тогава е включвала земите на манастира и е била владяна от местен болярин. Крепостта се е намирала на върха “Градището”, а болярските имоти включвали днешните села Владая, Мърчаево, Кладница, Сръбски Самоков (Попово) и Крапец. Във вътрешността на крепостта е имало две църкви – в долната част се е намирала църквата “Св. Никола”, която именно е част от днешния Кладнишки манастир, а в горната – “Св. Петка”, чийто развалини се стояли допреди 20-30 години. При завземането на крепостта от турците са изклани всички нейни обитатели, а сградите ведно с църквите са били изгорени. Въпреки това, местни хора запазили спомена през вековете и продължили да идват в местността и да се молят.
През 1830г. възрастен човек от село Мърчаево, Спас Бурнов, сънувал, че трябва да обнови този манастир. Изпратен от местните хора като част от делегация с искане за отмяна на тежък данък до султана в Цариград, дядо Спас Бурнов успял да издейства съгласието на султана и ферман за възстановяването на манастира. Обновлението започнало през 1841г. и приключило 1845г. Средства за възстановяването са събирани от местни хора, като самият дядо Спас продавал собствен добитък заради начинанието. Когато всичко било готово, дядо Спас станал първи игумен и заживял в манастира. През пролетта на 1848г., обаче, дядо Спас е бил убит от турци, изпратени от местен паша, Осман, който бил заграбил в миналото манастирски земи и се опасявал, че ще му бъдат отнети с възраждането на манастира. Въпреки гибелта на дядо Спас, манастирът продължава да съществува до национализацията след завземането на властта от комунистите през 1944г.
Манастирът дава подслон и добър прием на Дончо войвода с четата си. Има предположения, че в манастира е идвал Апостолът - В. Левски. Знае се, че  тук  е творил отец Генадий Ихтимански, както и местни дейци от Възраждането.
Национализацията лишава манастира от имотите му и стопанството постепенно запада, а религиозните му функции - замират. През 1995г. в манастира се настанява монашеско братство, което напуска манстира през 2000г. Все пак, през 2000-2001г. Кладнишкото кметство се заема да възражда манастира. Постепенно манастирът възвръща имотите си, богослужението се възстановява, а храмът е отворен ежедневно.

Манастирската обител представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата е малка еднокорабна, едноапсидна сграда, с две конхи, без купол и е построена през 1841 г., а притворът през 1866 г. До западната фасада е долепен портик, изпълняващ ролята на открит притвор.
Ако се съди по архитектурните данни на манастирската църкваи, и ако се приеме, че тя е пресъздала първоначалните данни на средновековния манастир, може да се допусне, че старата църква е била псевдотриконхална, еднокорабна, едноапсидна сграда и е принадлежала към характерните за средновековието църкви  от Горнострумските земи.
Черквата е изографисана през 1883 г. Върху оригиналната храмова икона намираща се над входа на храма има подпис на Самоковеца Коста Геров Антикаров, който по това време е даскал в близкото село Попов. По същото време там се строи местната църква "Успение на Пресвета Богородица", която е била разрушената от атеистичната власт. Над иконостаса й работи Самоковският зограф Никола Образописов. Не е изключено и иконите от иконостаса на Кладнишкия манастир да са негово дело.
Стенописите са характерни със своя примитивизъм и илюстративност. За жалост, голяма част от тях са повредени. Тези, които са на тавана, са частично отмити от дъждовете, а цялата стена е оронена на 1,50-1,80 м. над пода. Повечето от стенописите се съпътстват със списъци на дарителите платили за зографията. В живописната украса на храма прави впечатление изображението на Света Троица с три образа, което единственият и уникален пример в България.
Иконостасът е резбован, дооформен с гипс и покрит с варак и зография. Оригиналните икони, почистени и освежени, днес вече са на местата си и радват богомолците с изящното си меко излъчване.

За свещенослужителите, които са обгрижвали Светата обител през годините има твърде малко сведения - предимно имена и дати. Характеристики и събития, за жалост отсъстват. Настоящият списък е събран и подреден според данни извадени от документи и преписки към някои богослужебни книги. Титлите и имената се поместват според подписите.

1845 г. иеромонах Ананий - свещенослужител и игумен. През това време дядо Спас Бурнов е епитроп.
1846 г. поп Иоаникий - отбелязано е, че е от Бобошево
1851 г. монах Пахомий
1856 г. иеромонах Иларион
1858 г. монах Неофит
1866 г. монах Неофит
1869 г. свещеник Павел
1869 г. свещеник Янаки
1873 г. поп Иоаким
1875 г. свещеник Никола, дякон Иларион и монах Пахомий
Следва един период от 8 години, в който за манастира отговаря светско лице - Панчо Дойчинов от с. Кладница.
Слад това липсват данни до 1900 г., когато манастира бива поет от свещеник Спас Василев Попов
1951 г. свещеник Спас Йосифов
1957 г. монахиня Павла - За ефемериите през нейното игуменство се знае малко. За известно време в манастира служи нейният брат архимандрит Николай Кацарски.
1989 г. свещеник Константин
1991 г. свещеник Бойко
1994 г. архимандрит Евгени - манастирът преминава към т.нар. "алтернативен синод".
1998 г. свещеник Никола - манастирът продължава да се обгрижва от "алтернативния синод".
2001 г. свещеник Илия Христов
2011 г. йеромонах Рафаил
Понастоящем манастирът е постоянно действащ, стопанисван и обслужван от свещеник.

тел. за връзка: 0887 831691 (иеромонах Рафаил)

Източници:
1.Димитър Маринов - Кладнишкият манастир "Св. Никола" (статия),  в-к. "Народен Страж", 1929 г.
2.Митова-Джонова,Димитрина.Археологически паметници на Пернишки окръг,София,1983 г.
3.Книжка за Кладнишкия манастир, 2005 г.
4.Уеб сайт на Кладнишкия манастир

JW Player goes here
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"