Казанлъшкият девически манастир "Въведение Богородично" се намира в западната част на самия град Казанлък.

Според преданията началото на Казанлъшкия манастир е поставено през 1828 г. от казанлъкчанката Сусана Генчева, която била монахиня в Калоферския женски манастир "Въведение Богородично". На благочестивата жена и се присънила Богородица, като я посъветвала да се върне в родния си град и да основе там манастир. Не след дълго Сусана изпълнила заръката на Божията майка, събрала осем момичета от Казанлък за послушнички и започнала да ги обучава на църковнославянско богослужение и ръкоделие. Първоначално бил създаденият женски метох, помещавал се в къщата на известния търговец на розово масло Иванчо Клатната. След време послушничките решили да се замонашат и подстрижението извършил архимандрит Калиник – игумен на близкия Мъглижки манастир. Монахините живели в бедност и лишения в продължение на 14 години, сами се грижили за препитанието си, изработвайки и продавайки шаеци и ръкавици и разчитайки на помощта на роднини.
За основателка на самия Казанлъшкия манастир се счита една от сестрите - Зиновия Станчева. За да осигури необходимите средства, тя заминала с още две монахини за Браила, Румъния (по това време там е имало голяма българска колония), където брат й Димитър Станчов бил търговец. В Браила и Букурещ монахините успели да съберат първите 1000 гроша от български емигранти и търговци. По-голямата част от даренията (750 гроша) са били използвани за купуване на мястото, на което се намира по настоящем манастира. За да се узакони неговото съществуване, бил необходим ферман, който успeли да издействат живеещите тогава в Цариград богати калоферски търговци – братята Христо и Никола Тъпчилещови. За няколко години монахините пътували осем пъти до Русия през Цариград и Одеса, като обикаляли Киев, Москва, Петербург, Кронщат и други градове, събирайки дарения за строежа на църква и монашески килии, а в периода 1867–1871 г. – в Сърбия и Австрия, за средства, необходими за построяване на женско сиропиталище по европейски модел.
В продължение на 15 години манастирският двор постепенно се застроява – изгражда се високата масивна ограда, монашеските килии в северната му част. Според спомените на монахините от онова време първите подстрижения в новата обител се извършвали на двора под овощните дървета, защото църква все още нямало. Манастирът бил наречен "Въведение Богородично" като калоферския, от който дошла неговата основателка.
Със събраните средства започнало и изграждането на манастирски храм, първата копка за строежа му е направена през 1857 година. По поръчка на петербургския митрополит Исидор, проектът за църквата бил изготвен от руски архитект. Строителството трае цели девет години и се изпълнява от група дебърски строители под ръководството на майстор Козма. Интересен е фактът, че през това време местните власти назначават за пазач на манастира турчин, който да го пази от посегателства на едноверците си. През 1866 г. храмът е завършен и осветен от търновския гръцки владика Атанасий.
След построяването на новата църква манастирът получил от Русия голямо дарение – одежди, икони, кръстове, евангелия и плащаница, както и средства за зографисването на стените и купола. Църковната утвар била подарък от императрица Мария, митрополит Исидор и Троицко-Сергиевата, Александро-Невската и Киево-Печорската лавра. Парите и сандъците с подаръци били изпращани в България чрез пощата на Найден Геров – по това време руски консул в Пловдив. Петте манастирски камбани, отлети в Москва, са дарени на храма през 1869 година.
През 1872 г. в двора на манастира е построено и девическо училище.
С право може да се приеме, че издигнатият изключително с щедри дарения Казанлъшки манастир, се превръща в символ на християнската солидарност на българите в пределите на Османската империя.
По време на Руско-турската война (1877–1878) Казанлъшкият манастир споделя злощастната съдба на многото поругани български обители. След падането на Стара Загора (19 юли 1877) многолюден бежански поток се отправя към Балкана. Когато минават през Казанлък, част от хората се подслоняват в манастира. Тогава сестрите заедно с игумения Екапитолина се присъединяват към бягащите изплашени люде. Има данни, че войските на Сюлейман паша, преследващи бегълците, се настаняват в манастирския двор, като преди това избиват приютилите се там около 340 ранени и болни жени, деца и старци. Според тези тъмни страници от манастирската история, черквата била превърната в склад за храни, а за кратко и в затвор, в който пленени български и руски войници са оковани, измъчвани и избивани. При бягството си турците правят опит да опожарят храма, но по една щастлива случайност той е осуетен - в бързината неверниците изгубили ключа в двора и монахините го намерили и успели да потушат пожара.
На 27 декември 1877 г. руските войски освобождават Казанлък, като с това е сложен край на оскверняването на манастирските светини. След това манастирът е превърнат в лазарет, а сестрите, заедно с руските медицински сестри, поели грижа за болните и ранените. Около източната страна на черквата, днес могат да се видят гробовете на тези, които не успели да оцелеят. Тук е погребан и ислямизираният англичанин, офицерът от турската армия Леман Паша. Според една легенда преди смъртта си, разкаян, дето е изменил на вярата си, той сам пожелал да бъде заровен пред входа на храма, за да го "тъпчат" християните, когато влизат и излизат от църквата. Шест от надгробните паметници са обявени за паметници на културата с регионално значение. Освен това, малко след входа на манастира, посетителят се озовава пред забележителен паметник, издигнат в памет на загиналите руски войници, български опълченци и убитите в манастира 340 граждани на Казанлък.
През почти двувековната си драматична история манастирът "Въведение Богородично" е ръководен от значителен брой игуменки и населен с монахини, от тяхната родолюбива и всеотдайна Богу дейност, са били дълбоко впечатлени много външни посетители, като: пътешественикът Феликс Каниц, дипломатите Константин Иричек и Найден Геров, Захари Княжески, Михаил Золотарев, Константин Бозвелиев и др. Ярки дири след себе си са оставили игуменките: основателката Сусана Генчева, Зиновия Станчова, Екапитолина Теодорова, Зиновия II Иванова, Теоктиста Йовкова, Наталия, Аполинария и др. Понастоящем манастирските дела се ръководят от младата игумения - майка Епифания.
 
Архитектура и изобразително изкуство:
В архитектурно отношение Казанлъшкият манастир представлява комплекс от съборна черква и жилищни и стопански сгради. Обширният манастирски двор е ограден от всички страни с високи каменни зидове и красиви сгради във възрожденски стил, така че обителта е изолирана от градския шум и суета.
В средата на двора величествено се издига манастирският храм, който наподобава руските катедрали от XVII в. Черквата е уникална по рода си в България, като представлява кръстокуполна сграда без нито една колона. По план постройката е еднокорабна, едноапсидна, с по една конха от северната и южната страна и открита нартика на запад, над която се извисява висока камбанария. Стените ѝ са изградени от местен камък и са с дебелина 1,20 метра.
Цялата вътрешност на храма е изписана. Зографията е дело на трима български възрожденски майстори - известният в цяла България Георги Данчов от Чирпан, изписал купола през 1871 г., Петко Илиев Ганин от Казанлък, изписал през 1870 г. наоса на църквата, като представя копие на репродукции на картини на италиански и немски художници с евангелска тематика, и поп Павел и синът му поп Никола от Шипка, изписали олтара. Забележително е, че всички са били куриери на Апостола Васил Левски и обикаляйки България да зографисват, изпълнявали комитетски поръчения.
Забележителност представлява и големият дърворезбен иконостас, изработен в Русия.
Голямо богатство за обителта е чудотворната икона на света Богородица, донесена тук през петдесетте години на миналия век от Божи гроб. Много са чудесата извършени от иконата, много са случаите на дошлите тук безнадеждно болни и с молитва пред светинята, да са получили изцеление.

Понастоящем Казанлъшкият девически манастир е постоянно действащ, не предлага спане и храна. Преди години са били реставрирани опушените и повредени през годините чудесни стенописи. Днес те могат да се видят в първоначалната им красота и блясък благодарение на професионалните умения на реставраторския екип с ръководител Таня Димова. За жалост не така добре стоят нещата с останалата част от манастира, автентичните жилищни възрожденски сгради се рушат, реставрацията им е наложителна.

Телефон за конатакти: 0431/ 622 16

Източници:
1. Чавръков, Г. - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.
2. Йорданка Трополова  -  Девическият манастир „Въведение Богородично“ в Казанлък, Списание "Дипломатически преглед", бр.03, 2005 г.