ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Казанлъшки манастир "Въведение Богородично"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Стара Загора
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Казанлък
ЕПАРХИЯ: Старозагорска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Казанлъшка
СТАТУС: Действащ, женски
СЪСТОЯНИЕ: Частично реставрирана
ДАТИРОВКА: Възроден-XIX век
 

Казанлъшкият девически манастир "Въведение Богородично" се намира в западната част на самия град Казанлък.

Според преданията началото на Казанлъшкия манастир е поставено през 1828 г. от казанлъкчанката Сусана Генчева, която била монахиня в Калоферския женски манастир "Въведение Богородично". На благочестивата жена и се присънила Богородица, като я посъветвала да се върне в родния си град и да основе там манастир. Не след дълго Сусана изпълнила заръката на Божията майка, събрала осем момичета от Казанлък за послушнички и започнала да ги обучава на църковнославянско богослужение и ръкоделие. Първоначално бил създаденият женски метох, помещавал се в къщата на известния търговец на розово масло Иванчо Клатната. След време послушничките решили да се замонашат и подстрижението извършил архимандрит Калиник – игумен на близкия Мъглижки манастир. Монахините живели в бедност и лишения в продължение на 14 години, сами се грижили за препитанието си, изработвайки и продавайки шаеци и ръкавици и разчитайки на помощта на роднини.
За основателка на самия Казанлъшкия манастир се счита една от сестрите - Зиновия Станчева. За да осигури необходимите средства, тя заминала с още две монахини за Браила, Румъния (по това време там е имало голяма българска колония), където брат й Димитър Станчов бил търговец. В Браила и Букурещ монахините успели да съберат първите 1000 гроша от български емигранти и търговци. По-голямата част от даренията (750 гроша) са били използвани за купуване на мястото, на което се намира по настоящем манастира. За да се узакони неговото съществуване, бил необходим ферман, който успeли да издействат живеещите тогава в Цариград богати калоферски търговци – братята Христо и Никола Тъпчилещови. За няколко години монахините пътували осем пъти до Русия през Цариград и Одеса, като обикаляли Киев, Москва, Петербург, Кронщат и други градове, събирайки дарения за строежа на църква и монашески килии, а в периода 1867–1871 г. – в Сърбия и Австрия, за средства, необходими за построяване на женско сиропиталище по европейски модел.
В продължение на 15 години манастирският двор постепенно се застроява – изгражда се високата масивна ограда, монашеските килии в северната му част. Според спомените на монахините от онова време първите подстрижения в новата обител се извършвали на двора под овощните дървета, защото църква все още нямало. Манастирът бил наречен "Въведение Богородично" като калоферския, от който дошла неговата основателка.
Със събраните средства започнало и изграждането на манастирски храм, първата копка за строежа му е направена през 1857 година. По поръчка на петербургския митрополит Исидор, проектът за църквата бил изготвен от руски архитект. Строителството трае цели девет години и се изпълнява от група дебърски строители под ръководството на майстор Козма. Интересен е фактът, че през това време местните власти назначават за пазач на манастира турчин, който да го пази от посегателства на едноверците си. През 1866 г. храмът е завършен и осветен от търновския гръцки владика Атанасий.
След построяването на новата църква манастирът получил от Русия голямо дарение – одежди, икони, кръстове, евангелия и плащаница, както и средства за зографисването на стените и купола. Църковната утвар била подарък от императрица Мария, митрополит Исидор и Троицко-Сергиевата, Александро-Невската и Киево-Печорската лавра. Парите и сандъците с подаръци били изпращани в България чрез пощата на Найден Геров – по това време руски консул в Пловдив. Петте манастирски камбани, отлети в Москва, са дарени на храма през 1869 година.
През 1872 г. в двора на манастира е построено и девическо училище.
С право може да се приеме, че издигнатият изключително с щедри дарения Казанлъшки манастир, се превръща в символ на християнската солидарност на българите в пределите на Османската империя.
По време на Руско-турската война (1877–1878) Казанлъшкият манастир споделя злощастната съдба на многото поругани български обители. След падането на Стара Загора (19 юли 1877) многолюден бежански поток се отправя към Балкана. Когато минават през Казанлък, част от хората се подслоняват в манастира. Тогава сестрите заедно с игумения Екапитолина се присъединяват към бягащите изплашени люде. Има данни, че войските на Сюлейман паша, преследващи бегълците, се настаняват в манастирския двор, като преди това избиват приютилите се там около 340 ранени и болни жени, деца и старци. Според тези тъмни страници от манастирската история, черквата била превърната в склад за храни, а за кратко и в затвор, в който пленени български и руски войници са оковани, измъчвани и избивани. При бягството си турците правят опит да опожарят храма, но по една щастлива случайност той е осуетен - в бързината неверниците изгубили ключа в двора и монахините го намерили и успели да потушат пожара.
На 27 декември 1877 г. руските войски освобождават Казанлък, като с това е сложен край на оскверняването на манастирските светини. След това манастирът е превърнат в лазарет, а сестрите, заедно с руските медицински сестри, поели грижа за болните и ранените. Около източната страна на черквата, днес могат да се видят гробовете на тези, които не успели да оцелеят. Тук е погребан и ислямизираният англичанин, офицерът от турската армия Леман Паша. Според една легенда преди смъртта си, разкаян, дето е изменил на вярата си, той сам пожелал да бъде заровен пред входа на храма, за да го "тъпчат" християните, когато влизат и излизат от църквата. Шест от надгробните паметници са обявени за паметници на културата с регионално значение. Освен това, малко след входа на манастира, посетителят се озовава пред забележителен паметник, издигнат в памет на загиналите руски войници, български опълченци и убитите в манастира 340 граждани на Казанлък.
През почти двувековната си драматична история манастирът "Въведение Богородично" е ръководен от значителен брой игуменки и населен с монахини, от тяхната родолюбива и всеотдайна Богу дейност, са били дълбоко впечатлени много външни посетители, като: пътешественикът Феликс Каниц, дипломатите Константин Иричек и Найден Геров, Захари Княжески, Михаил Золотарев, Константин Бозвелиев и др. Ярки дири след себе си са оставили игуменките: основателката Сусана Генчева, Зиновия Станчова, Екапитолина Теодорова, Зиновия II Иванова, Теоктиста Йовкова, Наталия, Аполинария и др. Понастоящем манастирските дела се ръководят от младата игумения - майка Епифания.
 
Архитектура и изобразително изкуство:
В архитектурно отношение Казанлъшкият манастир представлява комплекс от съборна черква и жилищни и стопански сгради. Обширният манастирски двор е ограден от всички страни с високи каменни зидове и красиви сгради във възрожденски стил, така че обителта е изолирана от градския шум и суета.
В средата на двора величествено се издига манастирският храм, който наподобава руските катедрали от XVII в. Черквата е уникална по рода си в България, като представлява кръстокуполна сграда без нито една колона. По план постройката е еднокорабна, едноапсидна, с по една конха от северната и южната страна и открита нартика на запад, над която се извисява висока камбанария. Стените ѝ са изградени от местен камък и са с дебелина 1,20 метра.
Цялата вътрешност на храма е изписана. Зографията е дело на трима български възрожденски майстори - известният в цяла България Георги Данчов от Чирпан, изписал купола през 1871 г., Петко Илиев Ганин от Казанлък, изписал през 1870 г. наоса на църквата, като представя копие на репродукции на картини на италиански и немски художници с евангелска тематика, и поп Павел и синът му поп Никола от Шипка, изписали олтара. Забележително е, че всички са били куриери на Апостола Васил Левски и обикаляйки България да зографисват, изпълнявали комитетски поръчения.
Забележителност представлява и големият дърворезбен иконостас, изработен в Русия.
Голямо богатство за обителта е чудотворната икона на света Богородица, донесена тук през петдесетте години на миналия век от Божи гроб. Много са чудесата извършени от иконата, много са случаите на дошлите тук безнадеждно болни и с молитва пред светинята, да са получили изцеление.

Понастоящем Казанлъшкият девически манастир е постоянно действащ, не предлага спане и храна. Преди години са били реставрирани опушените и повредени през годините чудесни стенописи. Днес те могат да се видят в първоначалната им красота и блясък благодарение на професионалните умения на реставраторския екип с ръководител Таня Димова. За жалост не така добре стоят нещата с останалата част от манастира, автентичните жилищни възрожденски сгради се рушат, реставрацията им е наложителна.

Телефон за конатакти: 0431/ 622 16


Източници:
1. Чавръков, Г. - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.
2. Йорданка Трополова  -  Девическият манастир „Въведение Богородично“ в Казанлък, Списание "Дипломатически преглед", бр.03, 2005 г.
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"