Изворският манастир "Св. Св. Петър и Павел" се намира в Колош планина, източен дял на Конявска планина, на около километър южно от село Извор.

За историята на манастира днес се знае твърде малко, не е известно кога е бил основан, нито колко време е просъществувал и кога е разорен. Малкото сведения за него изхождат от местните легенди и предания. Според тук битуващата версия, манастирът и имотите му е били заграбени и усвоени от един турчин и преобърнати на чифлик. В миналото, стари хора, които живели и по турско, разказвали, че местният дерибей - бегът забранявал на богомолците да посещават тая светиня, която била отдавна поругана от "неверния агарянец". И в действителност, до Освобождението съществували развалини от този манастир, като само източната част на манастирският храм (Олтарът) била запазена, а другите сгради около него още тогава били унищожени.
Много е вероятно разсипването на обителта да е станало през кърджалийско време (края на XVIII –началото на XIX в.), когато по тези земи вилнял със своята банда кръвожадният кърджалийски главатар Кара Фейзи, който направил големи поразии – много църкви и манастири били разрушени. И съвсем правдоподобно е, след това обителта наистина да е била заграбена и превърната в чифлик от някой османлия.
Освен гореизложените съждения, съществува реалната възможност тукашният манастир да се припокрива с описания в османските данъчни регистри за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. манастир „Свети Никола”. Там е отбелязано, че в него живее един монах, а данъците на обителта, в размер на 60 акчета са включени към тези на с. Търновци в „тимара на Ибрахим Реджеп”. Посоченото село Търновци (днес несъществуващо) е присъединено към с. Извор през 1955 г.
Макар и манастирът да е бил разрушен от незапомнени времена, местното население продължило да почита святото място. Първото възобновяване на обителта е извършено скоро след Освобождението (1878 г.), като полуразрушения манастирски храм е преустроен в малък параклис.
След 1944 г., с идването на социалистическа атеистична власт, параклисът постепенно запада, като доскоро от него са били останали само развалини.
За пореден път манастирът е възобновен през периода 2007-2008 г., когато е именуван на Св. Св. Петър и Павел, а преизградена манастирската църква е посветена на Светия Дух (според преданията това е било старото име на манастира).  Новият храм е издигнат върху основите на стария (средновековен), който бил с размери 17 х 5 м. От направените при ремонта разкопки се е установило, че освен впечатляващ храм, манастирът е имал и доста големи други сгради и просторен двор. Днес жилищни постройки все още няма, но наоколо могат да се забележат развалини на стари такива.
Понастоящем в манастира се отслужва Света литургия само на големите християнски празници.


Източници:
1. Хаджи Кирил Христов - Манастирът „Свети Дух” край село Извор, Радомирско, 2008 г.
2. Минчева,Калина - Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилски снаджак през XV - XVII век, София, 2010 г., с. 151.