Забелският манастир „Свети Димитър“ е разположен в южните склонове планината Руй, на десния бряг на Забелска река, намира се на около 2 километра северно от село Забел, община Трън.
Забелският манастир е отдавна изоставен, датиран е към средата на XIII в., като в началото на XVIII в. запустява. Една негова книга - ръкописен миней, се намира в Погановския манастир.
В близост до манастира през късното средновековие е било селото. На площ от 7-8 дка се намират все още материали от него.
Днешната манастирска църква е изградена в ново време върху по старите основи. К. Иричек отнася разрушаването ѝ към XVIII в.
Самата църква е еднокорабна, едноабсидна и безкуполна постройка с размери 12 Х 5 м. Покрита е с двускатен дървен покрив. Църквата е вкопана на около 0,50 м под нивото на външния терен. Градена е с ломени камъни, тухли и преизползвани дялани камъни, спойката е с глина. В апсидата има отвор с размери: височина - 0,74 м, дълбочина - 0,70 м, и ширина - 0,28 м. В северозападния ъгъл на източната стена е оформена ниша (проскомидията). Престолът е направен от монолитен каменен блок с рамери 0,83 х 1,08 х 0,53 м.

На Димитровден в манастира се правил специален ритуал, известен като "кълнатата ракия". Легендата разказва, че някой си дядо Никола, на когото откраднали ралниците, донесъл шише ракия, за да пие всеки и да прокълне крадеца. Тогава крадецът се уплашил и си признал.

Използвана литература:
1. Митова-Джонова,Димитрина.Археологически паметници на Пернишки окръг,София,1983 г.
2. Петрунова,Б.; Григоров,В.; Манолова-Николова,Н. - Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, МЦПМКВ, София, 2001 г.