Жаблянският манастир „Св. Йоан Кръстител“ е разположен под връх Курилово, в Конявска планина и само на 2 км южно от с. Жабляно в местността „Вирова градина”.
За този манастир не е известна датата на първоначалното му основаване. Предполага се, въз основа на намерените тук артефакти, че недалеч от днешната обител през античността е имало езическо светилище.
Има голяма вероятност Жаблянският манастир „Св. Йоан Предтеча” де е приемник на споменатия в обширния регистър на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. манастир „Св. Никола” край с. Жабляно. В документа е отбелязано, че той се намира в „тимара на Мустафа” и представлява самостоятелна данъчна единица, която дава данък за пшеница, жито, леща, орехи, овошки и пчелни кошери в размер на 285 акчета. От там се разбира и, че през този период в манастира е живял един монах – Йосиф.
Съвпадението на патрона на обителта с този на близкия Ореховски (Пещерски) манастир – „Св. Николай”, предполага, че тя може да е била и скит или метох на втория.
Според народните предания, манастирът е бил нееднократно опустошаван по време на турското робство, а по–късно, през XVIII век, е бил възобновен.
Манастирът е в днешния си вид от XIX в., като през първата половина на същия век в него е основано и килийно училище. От 1879 г. до смъртта си през 1881 г. игумен на манастира е видният педагог и деец на църковно-националните борби Аверкий Попстоянов. Погребан е тук, гробът му и днес може да се види до черквата.
През времето на атеистичния социализъм обителта бива зверски поругана и осквернена, и в последствие запустява.
Навечерието на демократичните промени (1989 г.) заварва манастира в крайно окаяно състояние. Тогава с него се заема сегашния игумен на манастира - отец Касиян, който е и главният „виновник” за възобновяването му. Постепенно се обособява ново монашеско братство, възстановява се манастирското стопанството и обителта влиза в своето исконно - духовно русло.
Понастоящем Жаблянският манастир е постоянно действащ и изпълнява християнските обязаности по старостилния православен календар.Сегашното съществуване на обителта е в пряка зависимост от новопостроения Копиловски манастир „Св. Благовещение”.
В архитектурно отношение манастирът “Св. Йоан Кръстител” представлява комплекс от трикорабна, триапсидна и еднокуполна черква (построена през 1884 г.) и жилищни и стопански сгради.
Източници:
1. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
2. Минчева,Калина - Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилски снаджак през XV - XVII век, София, 2010 г., с. 156.