Дренският манастир "Успение Богородично" се намира в местността "Средна кория" или „Манастиро”, на по-малко от километър югоизточно от с. Дрен. Скътан е в горист дол от западните склонове на Верила планина  и до него води черен път.

История:
Днес от някогашния манастир „Усепние Богородично” не е останало почти нищо. За неговото съществуване сега свидетелстват оброчището „Св. Богородица”, неколко основи на зидове и съсипаните останки от манастирския храм – фрагменти от градеж с камъни, тухли и хоросан, свлечени в дола и разнесени от пороя.
Кога е основана тази обител и какъв е бил нейният по-ранен живот днес е малко известно. Основните данни за манастира черпим от народните предания и от направените през 2008 г.  аварийни археологически разкопки. Според местните легенди той е съществувал още през времето на Втората българска държава (XII-XIV в.). Дали е изграден по поръчка на някой болярин или богат велможа или чрез събиране на помощи и дарения от народа, не се знае. Но народната памет е съхранил спомена, че манастирът е бил доста заможен – „строен е с голям замах и средства”. Притежавал и много имоти, при това най-добрите от селската мера. За някогашна негова собственост са сочени Шарлачкия, Поповия и Никленовия имоти. Имал е и други имоти, но след западането на манастира, те са били заграбени от местното население и постепенно забравени. Така например Постоловата ливада (в Мала Диканя над Цамбовци), която е взела името на човека дето я е присвоил, по-рано се е казвала „Поповица”, название което сега никой не помни.  
Според археологическото проучване, Дренският манастир със сигурност е съществувал през XVI в. За това свидетелстват както разкритите находки, така и малкото запазени стенописни фрагменти от църквата.
За сега няма данни, които категорично да говорят точно по кое време е била разорена обителта. Има голяма вероятност това да е станало през кърджалийските размирици (края на XVIII – началото на XIX в.), когато подобна съдба е сполетяла и много други църкви и манастири в този край. Според етнографските данни манастирът „Св. Богородица” функционира до към средата на ХІХ век. Към него е имало училище, в което момчета от селото били обучавани  за свещеници.
Местното население е запазило следната легенда за разрушението му: "...некой от калугерите му, от тези, които са отглеждали добитъка (стопанският двор е бил по към селото, в една котловина, наричана "Мали монастир"). Този калугер носел с кош слама за добитъка. Бил много як. И ето един път с коша си, замаскиран отгоре със слама, той изнесъл в жилищто си една мома. Това все пак не могло да бъде укрито, защото коцалчето ѝ било весело. И за това Бог допуснал разрушението на монастиря...". В преданието се казва и че „сламниците и гумната манастирски били при Ватрачките градини, а оборите горе над чучката "Градище" (вероятно Въжарско градище), което може би е служело за охрана на монастиря в котловината, за "Мали монастир"". Споменатите места са все местности, запазили имената си и до днес.
С манастира е свързан и един интересен случай, описан от свещеник М. Христов: „Според очевидец преди време при северната клиросана (певческа) абсида е имало плоча, която вграждала зазидан долап, в който имало нещо, книги наверно. Но този, който е открил долапа, овчарче наверно, не се интересувал от друго, освен да търси пари, каквито не е намерил, нито пък някакви други вещи, защото не се чул никакъв слух за това.”
Преданието разправя и , че „желязното клепало  при селската черква „Св. Петка” е било манастирско. То било посребрено и звукът му се чувал на далеч, докато видът му не подлъгал некакви цигани от с. Кондофрей, които една нощ го задигнали, след което свалили среброто и останало само желязото. Дренчани обаче разбрали по гласа, открили го и си го взели”.
При все това, макар и да не се знае много за отколешния живот на Дренския манастир, едно със сигурност  е ясно – играл е важна роля в духовния живот на местното население като крепител на християнския и народностен дух в село Дрен и околностите му.
Въпреки, че самия манастир бил разрушен местните хора дълго след това продължили да почитат святото място като го превърнали в оброчище. Съществувал е обичай да се поставят монети и други лични предмети върху зидовете от църквата. По време на археологическите разкопки са намерени множество монети датирани от Третата българска държава, сечени в периода 1881 – 1943 г. След 1944 г., през годините на атеистичния социализъм, мястото било напуснато, а малкото останало от манастира съвсем разсипано.
Старото оброчище „Св. Богородица” в местността „Манастиро” е възстановено в началото на ХХІ в. Всяка година на 15 август, празника на Св. Богородица, тук се прави водосвет и общоселски курбан.
Център на култовата дейност е един мраморен капител служещ за олтар, върху който се полагат цветя и палят свещи. В горната му част има малък улей за поставяне на монети. В миналото от него са чупели частици с лечебна цел. Днес той се намира върху специално излят бетонен постамент, поставен на високата тераса североизточно от църквата.

Архитектура и текущо състояние:
Първото описание на манастира „Св. Богородица” е направено в 1910 г. от енорийския свещеник на с. Дрен Михаил Хр. Попов. Благодарение на тези негови писания днес добиваме представа за безвъзвратно загубения вид на обителта от началото на XX в.
Поради настъпилите през последните десетилетия в местността „Манастиро” сериозни ерозионни процеси, които застрашават запазването на каквито и да е следи от сградите на манастира, през 2008 г. са проведени аварийни археологически разкопки. Ръководители на обекта са били археолозите Милен Камарев и Дамян Дамянов.
Манастирският комплекс се е състоял от черква и стопански и жилищни постройки. Разположен е в средата на склон между две стъпала, с надморска височина до 1000 м. Зидовете на църквата, запазени в суперструкция, са от дясната страна на ерозионен дол, върху склон с южна експозиция и наклон 30 градуса.
Манастирският храм попада в активната зона на свлачище. Според геоморфоложкото проучване, в следствие на тектоничните въздействия и ерозията, поддава хоризонта, в който е вкопан фундамента и сградата извършва движението салтация. Данни за нейното първоначалното местоположение липсват.
Църквата е с триконхален план, зидана от ломен камък на бял хоросан.  Дебелина на стените: от 0,60 до 0,80 м. По време на разкопките са били запазени сектори от апсидата (вис. 1,20 м) и северната конха (вис. 2,40 м). При движението ѝ, ставало на два – три етапа, останалите части са свлечени в дерето и отнесени от пороите. За най-близки до реалните размери на храма са приети дадените от свещеник М. Христов: дължина - 8,9 м и ширина - 4,5 м. Подът е бил покрит с шестоъгълни плочи – теракоти. Църквата вероятно е имала полуцилиндрично сводово покритие, за което свидетелстват намираните тук камъни от шуплив варовик – бигор (за да бъде по-лек сводът). Съществуват предположение, че те са били докарвани от Крапечката клисура и са дялани по шаблон, с единия край по-дебели, за да дават по-голяма опора на задния си край.
В пространството между апсидата, северната конха и рухналите на запад-югозапад сектори от църковните зидове, където би трябвало да се простира наоса, са разкрити останки от две перпендикулярни едно на друго каменни съоръжения, изпълнявали ролята на каменен цокъл. Вероятно са синхронни с една късна преправка в разкъсаната на две части апсида.
Разкритото голямо количество керемиди и железни пирони с квадратно сечение, в „наоса”, предполагат наличието на навес, крепен от каменните съоръжения. Покривната конструкция, издигната над останките от църквата, според материалите открити в пласта е от кр. ХІХ – нач. ХХ век.
Интерес представлява използваният днес за оброчен камък мраморен капител (0,80 х 0,55 х 0,30 м), вероятно преизползван в църквата за олтарна трапеза. Датиран е към V-VІ в. В горната му част има малък улей за поставяне на монети. По-рано там може би са били влагани Свети мощи. Върху широките страни: в плосък релеф – акантови листа, а на тесните страни: „голготски кръст”, обрамчен с акантови листа.

Върху стените, над подовото ниво, в северната конха и апсидата са запазени фрагменти от стенната украса на църквата, което предполага че цялата ѝ вътрешност е била живописана. Стенописните фрагменти представляват фриз с височина 0,50 м, от групирани по четири, редуващи се зиг-заг линии, изпълнени с кафява и тъмно синя боя върху бяла основа. Хастарът е от хоросан, примесен с нарязана на ситно слама. Стенописите са еднослойни. Събраните фрагменти от живописната украса разкриват цветовата гама и стиловите особености на образите, датиращи църквата в ХVІ в.

По време на археологическото проучване в м. "Средната кория" са били заложени и няколко контролни траншеи, в различни участъци с цел да се разкрият останки от манастирските сгради. Разкрити са основите на няколко такива като на този етап датировката и функцията им остават неизяснени.
Източно от апсидата на църквата е открит Гроб №1, в който вероятно е било погребано дете. В него а намерени дребни въглени, част от куха висулка на обеца – полусфера, бронз, датирани в широкия диапазон Второ българско царство – османски период.

Понастоящем останките от манастира „Св. Богородица” над с. Дрен се намират в състояние далеч по-лошо от това, което са заварили археолозите през 2008 г. Цели сегменти от градежа на църквата са пропаднали в свлачището и периодично биват отнасяни от поройните води. Археологическото проучване така и не е било продължено през следващите сезони, и резултатът е на лице. В случаят е бил избран по-лесният  и по-евтин вариант – аварийният, вместо спасителният.
Редно е  паметникът да получи заслужаващо отношение, а именно: да се допроучи, реставрира и запази. А това преди всичко зависи от нас. Нека да съхраним завещаното от дедите ни и да го предадем с достойнство на идните поколения.


Използвана литература:
1. Свещеноиконом Михаил Хр. Попов. Летописна книга на храм „Св. Петка” в с. Дрен
2. Камарев, М.; Дамянов, Д.  Аварийни археологически разкопки на манастир и оброчище „Св. Богородица”, с. Дрен, Община Радомир. В: АОР 2008, изд. БАН, 2009 г.