Градецкият манастир "Свети Георги" се намира на около 1 км северно от село Градец покрай малко поточе.До манастирчето води добър черен път,минаващ по дерето нагоре,който се отклонява в дясно от асфалтовия път за една от махалите на селото.
Самото село Градец се намира на около 16 километра от София по Ломско шосе-пътя за прохода Петрохан, на малко повече от километър след отбивката за село Драговищица - вдясно и на 3,5-4 км след отбивката по пътя за селата Царичина и Чибаовци.
Село Градец е било убежище на българите по време на турското робство.Легендата разказва как селото се е настанило на днешното си местоположение.В турско време по течението на река Крива навътре в планината съществувало село на име Кривина. Неговите жители се занимавали с пчеларство. Казват, че турците дори не знаели за съществуването на селото.Но дошло време когато османците нападнали и опустошили селото като издавили всички кошери с пчели,след което в продължение на седмици реката течела със сладка вода, заради разтворения в нея мед. Част от оцелелите жители на селото се преместили да живеят на мястото, където и до днес се намира село Градец. Друга част от тях избягали от този район и се заселили чак в другия край на Софийското поле - днешното село Кривина.Като доказателство за съществуването на старото поселище се смятат свидетелствата на някои от старите жители на днешното село Градец, които приживе разказвали как докато орали нивите си в близост до река Крива са намирали парчета восък, заровени в земята. Местността, където се е намирало някогашното село пък е известна като Медичина.
От особено значение за историята на село Градец е манастирът „Св. Георги“.Според някои сведения манастирът датира от времето на цар Иван Шишман,бил е действаща мъжка света обител.Като свидтелство за някогашния манастир,днес са останали части от две олтарни колони,поставени пред параклиса.
По време на османското владичество е бил опожарен и разграбен, но според местна легенда камбаната на манастира е опазена, като е заровена в неговите околности.Месното население не забравили святото място и дълго време го почитало като оброчище,за което свидетелства старият каменен кръст зад параклиса.След време на мястото,където бил манастирът построили параклис,който в края на XX в. вече бил развалина.Параклисът е изцяло обновен в началото на ХХІ век, с нов олтар и множество икони.Във възстановяването активно участие вземат местни жители.