Владимирският манастир "Св. Петър" се намира на около 1 км източно от село Владимир и западно от автомагистрала „Струма“ (главен път Е79), в близост до разклонението край село Долна Диканя. Разположен в най-високата част на възвишението Свети Петър (876 м) от планината Голо бърдо.

Сведенията за този манастир са изключително оскъдни, изхождащи основно от местни предания и намиращи се на терена руини от архитектурни структури и артефакти. В близост до мястото през трако-римския период съществува езическо светилище. По-късно римляните построяват крепост – „Градището”, която  просъществува и през късната античност. Укреплението е част от фортификационната система, охраняваща пътя от Сердика към поречието на Струма за Бяло море. Разкриваните на терена зает от крепостта единични късове от шлака и сгур, подсказват, че тя е била свързана и с рудодобива, който по това време е добре развит (в близките Верила и Витоша). Днес от късноантичната крепост „Градище” се забелязват очертанията на крепостната стена, затрупана с пръст, ограждаща в неправилна форма целия връх.
През средновековието сред руините на крепостта е изграден малък манастир - „Св. Петър”, който вероятно е просъществувал до османското нашествие, когато е бил разрушен. В очертанията му все още могат да се забележат останки от манастирски постройки, обрасли в растителност. Добре различим е и оградния зид на манастира, който е значително по-тесен от крепостната стена, като на места ляга върху нея. За жалост, голяма част от останките на старинната обител са унищожени в началото на XXI в. с издигането на антена и ретранслатор на мобилните оператори.  
Макар и да не се знае кога и как е бил разсипан манастирът, споменът за него се е съхранил през вековете. Потвърждение за това ни дава самото име на възвишението – „Св. Петър”, както и построеният през XX в. (1993 г.) параклис "Света Петка". Непосредствено до параклиса се намира извор със Света вода - аязмо, над който през същата 1993 г. е изградена каменна постройка. Периодично през няколко години целебната вода спира да блика. Напълно е възможно причината за пресъхване на извора да е ретранслаторът, който с функционирането и вибрациите си нарушава сакралността на святото място.

Трябва да се отбележи, че случаят с хълма Свети Петър не е единствен в България. Комуникационните компании са разпрострели пипалата и на много други подобни места из страната. Същият казус съществува на връх Манастирище над с. Железница, на връх Босна с манастирчето „Св. Илия” в Странджа и т. нат. Тук не става въпрос само за разрушаване на една или друга  археологическа структура, макар че и това не е малко кощунство, а за коренно преосмисляне на тази порочна практика и последствията от нея. Будната ни гражданска съвест не трябва да отминава този на пръв поглед незначителен проблем, а напротив – да търси отговорност от причинителите на деянието.


Източници:
1. Митова-Джонова, Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г.