Василовският манастир „Св. Възнесение Господне” (Св. Спас) се намира в южния край на с. Василовци, Драгоманско. Разположен е на малка височина, обрасла с храсти дървета.

История:
Днес единственото нещо, което напомня за съществувалия тук манастир е местният топоним – „Манастира” и селската черква „Св. Спас”, построена през първата половина на XIX в. в близост до отдавна разрушения манастирски храм. Останките от апсидата на последния все още се личат, източно от днешната църква. Не е известна точната година на изграждане на новия храм, но стенописната му украса е извършена през 1841 г., по времето на гръцкия владика Макарий.
Имайки се предвид, че през османското робство Василовци е било войнушко село, то може да се предположи, че тукашният манастир е бил изграден или поне обдаряван от заможната прослойка на войнуците – българи на служба в османската войска, които ползвали определени данъчни облекчения и имали възможност да акумулират средства.
В ктиторския надпис от 1841 г. се споменава и името на „оца Iларiонъ монаха”, което дава основание да се предположи, че по това време манастирът все още е бил действащ.
По-късно, след Освобождението, югозападно от църквата е било изградено основно училище (до IV отделение), останките от което могат да се видят и днес.
През по-голяма част от своето съществуване, днешната черква „Св. Спас” е изпълнявала функциите на енорийски храм. Към Василовската енория влизали селата Василовци, Цръклевци и Понор.
С решение 3107/18.IX.1978 г. на Комитета на култура храмът „Св. Възнесение” е обявен за Паметник на културата с художествено значение.
Храмовият празник съвпада с този на селото и се чества всяка година на Спасовден (40 дни след Великден). Тогава хората идват тук и се събират около оброка „Св. Спас” (южно от църквата). За жалост, няма да се преувеличи ако се каже, че това е единственият ден от годината, през който храмът отваря врати…

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение манастирският комплекс е съставен от църква и долепена западно от нея стара манастирска сграда, руини от стари постройки, некропол и оброк „Св. Спас”.
По план църквата е еднокорабна, едноапсидна с полуцилиндрично засводен наос и двускатен покрив. Храмът има два входа – един от запад и друг от север (поради особеностите на терена – наличие на скат от юг). Градежът е от ломени камъни, споени с хоросан. На западната фасада, над входа, е разположена патронната ниша със следи от стенопис – тук е била поместена сцената „Възнесение Господне”.
Интересна е сградата западно от църквата, на чиято северна стена има вградени ниши с неустановено предназначение. Възможно е, тя да е била останала от стария манастирски комплекс и след изграждането на настоящата църква, да е използвана за притвор.
Вътрешността на храма е изписана със стенописи, които според изкуствоведа Асен Василиев са „твърде примитивни, но интересни, живи и изразителни изображения”. Над западната врата, отвътре, се чете следният надпис:

На фона на изображението „Бог Саваот” се чете втори надпис: „Село Васїловци Мїтаръ Дiмка Вана Славенка 1865.”
Иконостасът е обикновена столарска изработка, но него са сложени стари  царски двери, украсени с четири икони и резба от плетеница. Възможно е те да са останали от стария манастирски храм.
Днес старинният храм „Св. Възнесение” се намира в доста окаяно състояние, има нужда от направата на дренаж за спиране на проникващата влага, която е увредила и стенописите.
Похвална е акцията на местните хора за разчистване пространството около църквата от гъстата растителност.


Източници:
1. Василиев, А. Художествени паметници и майстори образописци. – В: Комплексни научни експедиции в Западна България – Трънско – Брезнишко – Кюстендилско през 1957 и 1958 г., изд. БАН, 1961 г., с. 256-257.
2. Милчич, Светолик. – Храмове и Манастири в Сливнишко - пътеводител, изд. „Албатрос”, София, 2004 г., с. 162-165.
3. В статията са използвани снимки от официалния сайт на Община Драгоман - www.obshtinadragoman.com