ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Билински манастир "Св.. Архангел Михаил"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Перник
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Билинци
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Трънска
СТАТУС: Действащ без монаси
СЪСТОЯНИЕ: Нереставриран
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Билинският манастир “Св. Архангел Михаил” се намира на 16 км северозападно от град Брезник, Пернишка област. Разположен е в подножието на рида Црънча от Завалска планина, на километър североизточно от село Билинци.До манастира води черен път от село Билинци, втората част от който е трудно проходим за кола. Пътят, обаче, минава през широколистна гора и е приятен за кратка разходка пеш.
Според едно древно предание Билинският манастир бил основан от болярина Милутин, владетел на съседното село Ярославци, който измолил разрешение за това лично от Византийския император. Следователно, първите страници от историята на манастира би следвало да се търсят някъде през XI - XII Век - времето на византийското владичество върху тези български земи. Многобройните археологически останки из двора и около него показват, че през XIV век обителта вече е съществувала като голям укрепен манастир, стъпил върху стръмния скат над реката. Останки от средновековните му зидове има южно от черквата, а до жилищното крило се очертават основите на отбранителна кула.
До съборната църква днес има чешма, която е каптирана под олтарното й пространство. Явно възникването на манастира е във връзка със свещен извор, почитан навярно още от езически времена. Може би с него по някакъв ритуален начин са свързани и близките до манастира „Русалимски побити камъни".
Манастирът представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Построен е върху наклонен терасовиден терен, като манастирските сгради са разположени според четирите посоки на света и затварят един правилен четириъгълник.Допреди 10-тина години манастирският комплекс е бил обхванат от полуразрушен зид, състоял от изоставена, сравнително нова жилищна сграда и манастирска църква.Днес оградният зид е възтановен,а сградите са надстроени и нямат нищо общо със старата им архитектура.Единствено манастирската църква е останала непроменена от времето на запустение на обителта.
Черквата  е еднокорабна, едноапсидна, с чувствително удължен кораб. Входът на западната фасада е отворен. По един вход има и на северната и на южната фасада.Църквата е изградена от ломен камък с хоросанова спойка, като на места са употребени и тухли (при тухлените пояси и при арките) и дървени сантрачи. Църквата се осветлява от малки, амбразурни прозорчета — едно в апсидата, едно на северната стена и две на южната стена. В апсидата и на южната стена има по един отдушник. Апсидата е полукръгла отвън и отвътре и има самостоятелно покритие. На източната фасада над апсидата като арка е изявена дъгата на полуцилиндричния свод от покритието на кораба на църквата. Тя е оформена от редуващи се тухли и каменни блокчета.
Плановото решение на Билинската манастирска църква се различава от синхроничното му църковно строителство. Сегашната  църква стъпва върху северната част на средновековната. Запазени са част от първоначалните й зидове, от които се вижда, че това е била кръстокупулна сграда с достигащи до пода протезисна и диакониконна ниши. Прави впечатление на разширена на запад малка, еднокорабна, едноапсидна сграда, но видими данни за такова преустройство няма. Като период в строителството на църквата се налагат пиластрите от вътрешното й пространство, изградени в ъглите на кораба и по надлъжните стени. На южната стена отвън, като пандан на вътрешния пиластър, е изграден контрафорс. Това подсилване на надлъжните стени на църквата е наложено от теренната даденост. Тя е наложила и затварянето на западния вход.
Стенописите на църквата също разкриват два периода на изписване, макар и близки един до друг. При стенописите на църквата при Билинския манастир е застъпен разширеният декоративен регистър. И тук в основата първият декоративен пояс е цокълът, изписан с мраморировка. На източната стена в олтарното пространство над цокъла са изписани в апсидната ниша четири фигури на правостоящи църковни отци, по две от двете страни на прозорчето. Орнаментален фриз отделя тяхното поле от полето, заето с изображението на Богородица Ширшая Небес с бюста на Христос. В ляво от апсидата в проскомидийната ниша е изобразен Св. Стефан, а вдясно — Св. Атанасий. Третият пояс, с изображения на бюстове на светци, преминава над дъгата на апсидната арка, а от двете страни на апсидната конха са изписани архангел Гавраил и Богородица от Благовещение. Люнетата на източната стена е заета от Възнесение Христово, като медалионът с изображението на Христос е изписан в зенита на свода над олтарното пространство.
На южната стена, над цокъл с различна интерпретация — редуващи се пана с линеарни мотиви и с палмети, в нишите под арките, образувани от пиластрите, са изписани Св. Козма и Св. Дамян, в първата ниша,
и Св. Тодор Тирон и Тодор Стратилат — във втората ниша. В третата ниша, в дясно от южния вход, са изписани Св. Мина, Св. Николай и Св. Атанасий. В люнетата на първата ниша са изобразени светци в три медалиона, а в третата — отново Козма и Дамян. На пиластрите между арките в олтарното пространство е изписан неизвестен светец, на втория пиластър — Св. Георги, вляво от входа — женски ктиторски портрет, а вдясно — Ангел тръби в морето. Над двете първи арки е изписан поясът с изображения на светци в медалиони, а над третата арка — декоративен орнамент. Над този пояс следват празничните сцени и Страстите Христови. В олтарното пространство, до отдушника, е изписан Св. Сава, а до него — Умиване на нозете и Тайната вечеря (над втория пиластър), Предателството на Юда и две неизвестни сцени (над втория пиластър и над третата арка). На стените на свода, като втори пояс с изобразени сцени, са изписани от изток на запад Рождество Христово, Сретение, Кръщение, Лазарово възкресение и Влизане в Ерусалим, а над тях — в правоъгълни полета, са поместени допоясните изображения на старозаветните пророци. Фриз от палмети отделя сцените от зенита на свода, където след Христос от Възнесение са изписани Бог Саваот, Христос Вседержител и архангел Михаил.
На северната стена стенописите са чувствително повредени. Тук цокълът и голямата част от пояса с изображенията на правостоящите светци са фрагментарно запазени. В кораба до иконостаса е изписано Аврамово гостоприемство (в люнетата), а под него, пред олтара — Ангел и Светец. Във втората ниша над изображенията на две неизвестни правостоящи фигури следва пояс с три медалиона, в люнетата са изписани Богородица Оранта, а от двете й страни ангели и Лествица Накова. В третата ниша на северната стена е изобразен Св. Тодор Тирон, Св. Тодор Стратилат и Св. Прокопий, а в люнетата — в центъра, са два медалиона с изображения на светци, фланкирани от декоративни мотиви. На първия пиластър от изток на запад е изписан Св. Димитър, на втория — Св. Стефан Нови, а на последния — сцена от Страшния съд — Ангел тръби на земята. Над първата и втората арка преминава поясът с изображения на светци в медалиони, а в олтарното пространство над тях е изписан Тома Неверни. В кораба, над първия пиластър, е Отричането на Петър, над третия Поругание Христово и неизвестна сцена. Останалата част от стенописите на северната стена е разрушена. От втория пояс със сцени от Страстите са запазени от запад на изток, Съдът на Пилат (над третия пиластър). Разпятие, Оплакване на Христос, Жените на гроба Господен и Възкресение (над олтарното пространство). Над Страстите следва поясът с допоясните изображения на старозаветните пророци, изписани в правоъгълни полета, а над тях - фриз от декоративни палмети, отделя зенита на свода.
При стенописите на Билинския манастир ясно се открояват два периода, близки един до друг по стил и по време. Те са изпълнени в смесена живописна техника. Над хоросановата мазилка е нанесен фин грунд, върху който е положен живописният слой. Стенописите на Билинския манастир имат своя специфика. Те са изписани от майстори зографи, принадлежащи към западната българска живописна школа от късното средновековие — XV — XVI в. Тази дата се потвърждава и от приписките, които доказват, че през XVI в. Билинският манастир е съществувал отдавна.През 1587 г. отец Стефан е представлявал обителта в пратеничество на кюстендилския епископ в Русия.
За жалост някой голям "майстор" съвсем наскоро се е опитвал да се конкурира със средновековните живописци и е мазал директно върху старата живопис, недопустимо......
Към Билинския манастир е създадено едно от най-ранните килийни училища и то е между най-големите просветни огнища от епохата на турското робство. Манастират играл значителна роля в духовния и културния живот на западнобългарските земи, но след Освобождението постепенно угаснал.
Понастоящем манастирът  е действащ, като в края на 2008г. е обитаван от отец и две момичета...?!, помагащи в поддръжката на манастирските сгради. Обитателите на манастира живеят в изключително скромни условия, няма ток и се снабдяват с вода от близък поток.
Манастирът е обявен за паметник на културата.

Използвана литература:
1.Грабар,А.Няколко средновековни паметници из Западна България,ГНМ,т.III.,1921г.
2.Г.Стойков,Комплексни научни експедиции в Западна България,София,изд.БАН,1961г.,стр.114-116
3.Митова-Джонова,Димитрина.Археологически паметници на Пернишки окръг,София,1983 г.,стр.23

 

JW Player goes here
КОМЕНТАРИ
Мая
17.05.2015 11:02
Манастирът наистина е в в ужасно състояние. Всичко е обрасло в трева и порутено. Набеденият отец, живял с две момичета в крайна мизерия, по-скоро има съмнителната репутация на иманяр или на сектант. Опитвал се е да гради и поддържа някои неща, казват, че иконата, направена от цветни мозайки на външната стена е негово дело, но въпреки това присъствието му там е било доста тъмно...Църквата поне е била официално реставрирана, но май само донякъде. Тя е единственото запазено нещо там. Дано се подеме някаква кампания и около нея да се възстанови този ценен български манастир!
poznata
06.12.2013 22:10
Това,което каэва Динко е вярно,дори много эле иэглежда
dinko
06.11.2013 21:23
информацията вече не е вярна. църквата се крепи криво-ляво, но тревата покрива сградите и оградата. всичко се руши. не е за хора със слабо сърце
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"