ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Белочерковски манастир "Св. апостоли Петър и Павел"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Пловдив
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Добралък
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Пловдивска
СТАТУС: Действащ без монаси
СЪСТОЯНИЕ: Частично реставрирана
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Белочерковският манастир „Св. св. апостоли Петър и Павел“ се намира на 40 км южно от град Пловдив, на 10 км югозападно от село Добралък и на 10 км северозападно от с. Косово. Разположен е в северната част на Централните Родопи, на едноименния рид, на 1621 м над морското равнище, което го прави най-високо разположената обител в България. Целият район наоколо е покрит с вековни борови гори, сред които днес е разположено летовище „Бяла черква“. Манастирът се извисява край стария римски път за с. Хвойна, Чепеларско. До него водят криволичащи асфалтови пътища, като тези от север минават през пловдивските села Марково и Белащица. Наричан е Белочерковски заради белите камъни, от които е изградена черквата му.

История:
 Според преданието Белочерковският манастир възникнал през XI в, когато бил основан и Бачковският манастир. Останките от олтарната апсида на старата църква, запазена и до днес, говорят красноречиво за неговата старинност. Първоначално манастирът е бил посветен на св. св. безсребреници Кузма и Дамян  (Св. Врачове), но след Освобождението негови патрони стават апостолите Петър и Павел. Манастирът „Св. Врач“ е бил опожарен при завладяването на тези земи от османлиите, след което е бил възстановен. Някога бил и един от най-богатите в Родопите.
В средата на ХVІІ век, когато мюсюлманският фанатизъм залива Родопите, заедно с другите манастири и Белочерковският е бил съсипан и разрушен от ордите на великия везир Мехмед Кюпрюлю. Това станало през 1657 г. при помохамеданчването на населението в Чепинското корито. Сведения за тези събития са открити в една летописна приписка в требник, написана от поп Методий Драгинов от с. Корова (дн. Драгиново, Велинградко) в края на XVII в. В ръкописа се съобщава, че от Костенец до Асеновград са били разрушени 218 църкви и 33 манастира. В планината около Бяла черква е имало множество български манастири, за съжаление отдавна превърнати в развалини.  До наши дни е съхранен спомен за следните обители: в района на местността „Бяла черква“ - „Св. Врачове“ и „Св.св. Петър и Павел“; в местноститте около родопското село Лилково - „Св. Спас“, „Св. Илия“ и „Св. Георги“; в близост до с. Шейтаново – манастирите „Св. Атанасий“, „Св. Йоан Предтеча“ и „Св. Илия“; недалеч от Нареченски бани - „Св. Троица“, „Св. Георги“, „Св. Никола“, „Св. Дух“ и др. Всички те, според преданието, образували Станимашката (Родопската) „Мала Света гора“. От тези многобройни родопски манастири само Белочерковският останал да съществува през вековете, сред красивата местност в сърцето на Родопите. Старинната му черква от незапомнени времена се белеела сред вечно зелените борови гори, с което дала името на цялата околна местност.
След разоряването на обителта през XVII в. на святото място не е имало нищо, чак до 1812 г., когато манастирската черква е възстановена от юговски майстори, върху основите на стария храм. Новата черква също е изградена от бял камък, така че продължавала да блести надалеч. Няколко десетилетия след възстановяването на черквата, през 1882/1883 г. върху развалините на старите манастирски сгради юговските майстори въздигат днешния манастир, но вече с името „Св. Св. апостоли Петър и Павел“. Обителта  възкръсва отново с лични средства на дядо Костадин Губеров от чепеларското село Хвойна. За целта той похарчил 30 000 гроша. Във възстановяването взема участие и населението на всички околни села. Камъните за изграждането на манастира са карани с мулета от мраморна кариера, намираща се в хвойнинското землище. Големите каменни блокове са рязани с „жага“ (трион). Църквата е изградена отчасти със същите блокове. По разкази на дългогодишния служител на манастира Димитър А. Тасков, роден през 1912 г. в с. Ситово, Пловдивско, камъни за строежа са добивани и от кариера на Малинов връх, намиращ се на около 4 км.
От възстановяването в началото на XIX в. до края на същия век (1896 г.) Белочерковския манастир е под ведомството на Цариградската гръцка патриаршия, въпреки че е изграден от местното българско население и през този период се създава независима българска църква в лицето на Българската екзархия. През 1927 г. игуменът на манастира пише следното писмо до Българската екзархия в София, в което той доказва, че от основаването си светата обител е българска: „След падането на България под турско робство манастирът бил унищожен от турците и едва към 1896 г. бил върнат българите. Ето и подробности по възстановяването му. В манастира е запазена и до днес една каменна плоча, на която стои на старославянски/старобългарски език следния надпис: „Съгради се източник от игумена Теофан йеромонах и йерогумена Стефана йеромонаха ктитори же бяха Кирил йеромонах и поп Анани и поп Матей в лето... месец август, майстор Никола.“ Този надпис е намерен при разкопките, които са направени на аязмото, което е извън манастира на 20 крачки. Метохът е построен с помощта на околните села и селата на Чирпанска, Хасковска и Старозагорска околия. В църквата тук, както навсякъде, гърците са замазили старите икони с мазилка и отгоре са нарисували нови с гръцка тематика - за да ликвидират по-бързо българщината...“ Не се изключва възможността името на майстор Никола от надписа върху каменната плоча, която и днес може да се види в манастира, да се отнася за майстор със същото име, построил магерницата в Бачковския манастир през 1604 г.
В миналото, на Петровден, когато е храмовият празник, в манастира се провеждал голям събор. Според преданията на този събор идвал и родопският феодал Тъмръшлията Ахмед Ага. Към 1882 г. той подарил на манастира едно стадо овце от 300 брава, защото се убедил, че няма да го закачат.  Тогава се е състояла среща с пловдивските големци и владиката. Твърди се, че на празника идвал и Захари Стоянов, който се срещал с Тъмръшлията Ахмед Ага. Говори се още, че този манастир в старо време е бил резиденция на Бачковския манастир. В двора му наистина е построена резиденция (вила) на българския патриарх. Този район от Родопа планина, познат като планината Бяла черква, още в средните векове е бил място за отдих на пловдивчани. Тук са идвали десетки хиляди туристи от цялата страна на чист боров въздух.
Манастирът е имал собствена обработваема земя към 200 дка, към 500-600 дка гори, овце към 400-500 броя, крави и волове към 100 бр. На около 1 км под него са се намирали саите за добитъка.
През 2002 г. стихиен пожар унищожава напълно жилищните и помощни сгради и оцелява само черквата. Впоследствие е възстановено северното крило.

Архитектура и изкуство.
В архитектурно отношение, до пожара, Белочерковският манастир е представлявал комплекс от манастирски храм с жилищни и стопански сгради и аязмо. Жилищните сгради са били разположени на север и запад от храма в г-образна форма, така че са ограждали обширно дворно пространство. В тях са били поместени килии, обединени в общ верижен план. Всяка от тях само по себе си представлявала малка „къща“, снабдена с отделно помещение (т.нар. „ашевия“), което служело и за шумова бариера и спомагало за усамотението на монасите. В същинската килия е имало отоплителни печки (джамали) с каменни комини – оджаци, с вериги. Хранителният блок на манастира е имал фурна, която се е отличавала със забележителна функционална организация, подобно на тази в Бачковския манастир.  Покривът е бил покрит с каменни плочи, които през 1969 г. са заменени с керемиди. Днес от старите сгради са останали само голи и обгорени стени. Дебелината им е от 0,80 до 1,00 м. Новата жилищна сграда е на два етажа и покрива само северното крило на някогашния манастир.
Манастирската черква е еднокорабна с една апсида от изток и по един певник на надлъжните стени. Градежът е масивен, от ломени камъни и каменни блокове, споени с хоросан.
Първоначално във вътрешността на храма не е имало стенописи. Днешните фрески са изографисани през 1979 г. и 1981 г. от художника М. Минков, с благословението на пловдивския митрополит Варлаам. Зпазени са някои стари икони, изработени от неизвестни, но талантливи художници. Светините са подарени на манастира през 1812 г. и по-късно.
Понастоящем манастирът е действащ.


Източници:
1. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
2. Чавръков, Г. - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.
3. Захариев, Стефан. Географско−историко−статистическо описание на
Татарпазарджишката кааза. Виена, 1870 (фототипно издание и коментар, С., 1973).
4. Гащилов, Иван. Църкви, манастири и параклиси, построени от юговските майстори, Пловдив, 2014 г.
 

 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"