ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
„Успение Богородично“ - с. Сапарево
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Кюстендил
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Сапарево
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Дупнишка
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Частично реставрирана
ДАТИРОВКА: Възрожденска
 

Възрожденската черква „Успение Богородично“ се намира в центъра на село Сапарево. Разположена е на високо и обгледно място със западно изложение, така че се вижда отдалеч. От черквата се разкрива прекрасна гледка към цялото Горно поле и Северозападна Рила.

История:
Черквата е строена през 1861-1864 г., като за времето си е представлявала най-внушителната по размери църква в Дупнишко и Самоковско. Тя е издигната на мястото на старо оброчище, което било посветено на Света Богородица. Според местните предания черквата е издигната точно на това място, след като един селянин – Алекси Грахльов започнал да получава съновидения, в които се явявала Света Богородица и му показала къде трябва да построи храм. Беден и без средства, дядо Алексо не чувствал сили в себе си за това свято дело. Както всеки селянин, една вечер – на хлад отишъл да оре нивата си в местността „Могиле“, където, след като разпрегнал воловете за да отпочинат, му се явили два ангела и му показали къде има заровено имане. Дядо Алексо започнал да копае и намерил един котел с жълтици, който се пази и до днес в етнографски кът в черквата. Така, с намерените пари и под ръководството на Алекси Грахльов, както и с доброволния труд на много сапаревци, селото се сдобило с величествен храм. Но дядо Алекси не дочакал освещаването на храма. Изтощен, но пречистен, той предал Богу дух.
Необичайно големите размери на сапаревската черква „Успение Богородично“ се обяснява с факта, че тя е строена след Хатишерифа от 1856 г., който гарантира свободата на религията на всяка религиозна група, независимо от големината ѝ, и защитава поданиците на империята да не бъдат принуждавани да променят религията си и да не бъдат преследвани за убежденията си. Този указ позволява на християните свободно да изповядват своята вяра, както и да започнат масово строителство на богато украсени и по-големи църкви, а не както е било преди – християнските храмове да бъдат малки и схлупени, не по-високи от феса на мюсюлманин яхнал кон.
За да получат разрешение (ферман) за построяване на нова черква, сапаревци намерили влиятелен българин в Самоков, който лично да отнесе молба до централната власт в Цариград. Такъв човек дядо Алекси и съселяните му намерили в лицето на търговеца Сребърников. По предание, след като молбата пристигнала в столицата, била позабравена, но на сън на жената на султана се  приказало за забравения ферман, който хората чакали. Едва тогава, с нейна помощ, молбата била открита и издаден така желаният документ.
В издигането на черквата Алекси Грахльов оказал изключителна помощ, със средства и личен труд, но не трябва да се омаловажава и важната роля на местния еснаф, защото за съграждането на такъв храм, освен терен и финансови средства, са били необходими също и голям опит и мащабна организация. И не случайно именно тук е построена най-голямата възрожденска черква. През този период Сапарево е едно от най-големите и проспериращи селища в Самоковско и Дупнишко, с достатъчно заможни жители, които могат да си позволят да изградят и поддържат голямо културно учреждение, каквото в случая е черквата „Успение Богородично“.
Около 1850 г. местните търговци и занаятчии основават еснафско сдружение „Св. Атанасий“, което скоро след това е в състояние да организира и издържа взаимно училище (първото в района), а през 1876 г. - да построи училищна сграда, в двора на черквата.
Първият свещеник в черквата „Успение Богородично“ е поп Георги (1864 г.). След него идва поп Никола, като неговия баща – поп Петър служи в първите богослужения заедно с поп Георги. По-късно поп Никола отива да служи в черквата „Св. Георги“ в Гюргево, а през 1928 г. за свещеник в храма е ръкоположен поп Стефан, който умира в 1943 г. при бомбандировките на град Дупница. За периода от 1943-1953 г. службите се извършват от пътуващ свещеник от с. Бобошево – поп Никола Кръстев (Бобошевски). По-късно поп Никола е заменен от поп Стефан Димов Цинцарски, който свещенодейства до смъртта си. След него службата в черквата се води от  свещеник Йордан Пешков, който почива в 1989 г. От 1989 г. до 1999 г. енорията на храма е оглавявана от свещеник Иван Василев Върголомов, който е свещеник в с. Ресилово. В периода 1999-2004 г. службите  в сапаревската черква се водят от друг свещеник. От 2004 г., включително и днес (2015 г.), духовен пастир в енорията на черквата „Успение Богородично“ е роденият в Сапарево Димитър Айдарски.  Заел това място скоро след ръкополагането си за свещеник, още веднага отец Димитър с неспирен ентусиазъм и енергичност се заема с обновяване на храма и параклисите в оглавяваната от него енория.

Към енорийската черква „Успение Богородично“ в село Сапарево се числят следните параклиси и оброчища:
- Параклис „Св. Троица“ - намира се югоизточно от селото, в дясно от пътя за Сапаревския манастир „Св. Архангел Михаил“.
- Оброчище „Св. Николай Летни“ - в югоизточния край на селото.
- Параклис „Св. Илия“ - североизточно от селото.
- Параклис „Св. Св. Петър и Павел“ - северно от селото, на пътя за Самоков.
- Параклис „Св. Георги“ - северно от селото, в южното подножие на Верила планина.


Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение сапаревската черква е сравнявана с Риломанастирската „Успение Богородично“ - разпознавана е като нейно умалено копие. По план представлява трикорабна псевдобазилика с открита нартика от запад, чиито високи колони ѝ придават величествен вид.
Изграждането на този забележителен паметник на българската възрожденска архитектура е дело на майстори – строители от град Трън, които били прочути със своите способности из цялата страна.

Иконостасът е работа на майстори от Банско-Разложката художествена школа. Олтарните икони са от дупнишкия образописец Никола Янакиев, което става ясно от надпис върху две икони, изписани през 1866 и 1869 г. На иконата на Св. Иван Рилски се чете: „1866 Никола Иконописецъ от Дупница“. Някои икони са дело на самоковския майстор Никола Образописов.
Стените във вътрешността на храма, както и в откритата галерия (нартиката) са украсени с красиви стенописи. Според канона, в нартиката са изписани сцени от „Страшният съд“, като между тях се среща надписът: „Писа Никола Йованович от Самоков“.
Стенописите във вътрешността, които дълго време са били изложени на проникваща капилярна влага, са силно увредени и се нуждаят от спешна реставрация.




Източници:
1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори, София, 1965 г.
2. Коритаров, Васил. Сапарева баня - хроника на духовния живот, София, 2005 г.
3. Меджидиев, Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането, Дупница, 1940 г.
4. Милушева, Венета, „Късносредновековни и възрожденски култови обекти в района на Сапарева баня”, в Известия на Историческия музей, Кюстендил, т. XVI, Велико Търново, 2010 г., с. 117-128.

 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"